Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 457                  12.01.2015 г.      гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд на 18.12.2014 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар:    Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1705 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Депозирана е с молба, с която е предявен иск по чл. 59 ЗЗД от :

1.            В.И.М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.**

2.            Б.К.М. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Р.**

и двамата действащи, чрез пълномощника си адвокат С.С. ***

 

против:

 

1.            И.Н.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***Ц.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***

Ищците молят, с уточнение по чл. 143, ал.2 ГПК /л.48/  и с молба с № 10433 от 08.12.2014г. /л.34/ съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят сумата от 1 632 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползването на 34 кв.м. върху които е построена собствената на ответниците сграда с идентификатор № 61710.505.2525.2, за времето от 25.06.2013г. до 23.10.2014г. По реда на чл. 214 ГПК, исковата сума е намалена на 544 лв., като за разликата до първоначално предявения размер, производството е прекратено поради оттегляне на иска /л. 52/.

Ищците сочат че по силата на нотариален акт № **, том -*, дело № *** от 21.10.1991г. на Районен съд – Разград, са придобили чрез покупко продажба правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО с площ от 408 кв.м., съставляващо урегулиран парцел пл. № 2525 в квартал – 103 по плана на гр. Разград и построените в него : паянтов етаж със застроена площ от 56.12 кв.м., масивна маза с полезна площ от 20.78 кв.м. и стопанска сграда, а по скица № 4153 от 08.06.2012г. на СГКК- Разград, представляващ : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 61710.505.2525 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със 3аповед №РД-18-37/01.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо имота със Заповед № КД-14-17-79 от 21.07.2008г. на Началника на СКГГ-Разград, с площ от 436 кв.м. находящ се в гр. Р***трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер на имота по предходен план: 2525, квартал : 103, при граници: имоти с номера  61710.505.7055, 61710.505.663, 61710.505.665 и  61710.505,7058 и СГРАДА с идентификатор № 61710.505.2525.1, със застроена площ от 64 кв.м. брой етажи 1, с предназначение : Сграда за търговия, за която е издадено разрешение за ползване № 08 от 12.01.1998г.

Ищците сочат, че в същото дворно място е построена сграда, която не е тяхна собственост, а именно : СГРАДА с идентификатор № 61710.505.2525.2, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, с предназначение : Сграда за търговия.

Сочената сграда е придобита от ответниците, чрез покупко продажба по силата на Нотариален акт № **, том.*, рег. № ***, дело № ** от 04.05.2012г. на нотариус Роска Иванова, с рег. № 378 на НК. Освен сградата в нотариалния акт е посочено, че ответниците придобиват 34/436 ид.ч. от дворното место. Но с Решение № 63 от 05.04.2013г. по гр.д. № 966/2012г. по описа на Районен съд Разград, в сила от 30.04.2013г., е прието по отношение на ответниците, че ищците са собственици на целия поземлен имот.

С оглед на това, че ищците са собственици на целия процесен поземлен имот, а ответниците притежават право на собственост върху сграда с идентификатор № 61710.505.2525.2 построена в същия имот, без да им е учредено право на строеж, то за тези 34 кв. м. ищците сочат че са лишени от възможността да ги ползват. За това с нотариална покана № 68, том.*, рег. № ** от 21.06.2013г. на нотариус Росица К. с рег. № на НК, поканили ответниците да из заплащат месечно по 102 лв. за тези 34 кв.м., за компенсиране ограничението върху правото им на ползване. Такова компенсиране не било извършено от ответниците. Претендират разноски.

Ответниците депозират отговор на исковата молба. Намират иска за допустим, но неоснователен. Сочат че правото им на собственост върху процесната сграда включва и правото им да я държат в имота на ищците, на осн. чл. 64 ЗС. Правото на собственост върху постройка изградена в чужд имот включвало в себе си имплицитно и правото на строеж върху местото, върху което е построена постройката. В противен случай следва да намери правилото на чл. 92 ЗС. Сочат, че са носители на ограничено право на строеж, въпреки че в НА не е изписано изрично правото на строеж.

 

 

 

 

Ищците в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С.С. *** поддържат предявените иск.

 

 

 

 

Ответниците, чрез пълномощника си адв. М. М. от АК – Разград, в съдебно заседание оспорва предявения иск. Депозира писмена защита.

 

 

 

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото, с неоспорения доклад по чл. 146, т.3 и 4 ГПК /л.49-50/, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че:

Ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 61710.505.2525 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със 3аповед №РД-18-37/01.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо имота със Заповед № КД-14-17-79 от 21.07.2008г. на Началника на СКГГ-Разград, с площ от 436 кв.м. находящ се в гр. Р**** трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер на имота по предходен план: 2525, квартал : 103, при граници: имоти с номера  61710.505.7055, 61710.505.663, 61710.505.665 и  61710.505,7058  и СГРАДА с идентификатор № 61710.505.2525.1, със застроена площ от 64 кв.м. брой етажи 1, с предназначение : Сграда за търговия, за която е издадено разрешение за ползване № 08 от 12.01.1998г.

ОТВЕТНИЦИТЕ са собственици на построената  сграда, в същото дворно място, а именно : СГРАДА с идентификатор № 61710.505.2525.2, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи 1, с предназначение : Сграда за търговия.

На 22.10.2014г. ищците връчили на ответниците нотариална покана за заплащане на сумата от 102 лв. месечно за това, че държат процесната сграда в имота на ищците /л.12/.

Видно от неоспореното и прието като компетентно изготвено заключение на съдебно икономическата експертиза, е че за периода от 25.06.2013г. до 23.10.2014г. наемната цена на процесния имот е на стойност 544 лв. /колкото е и претендираната процесна сума/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От правна страна съдът квалифицира така предявения иск по чл. 59 ЗЗД.

Обезщетението се определя на базата на пазарния наем за съответния обект и съобразно търсенето и предлагането в района, а не като наемна цена, поискана от собствениците, защото липсва наемен договор, който да обвързва ползувателя и по който е задължен да заплаща уговорения наем, а на извъндоговорно основание се претендира обезщетение за ползуването без основание. Вж. Решение № 1415 от 23.VIII.1995 г. по гр. д. № 1519/95 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение Благовест Пунев.

 

 

 

 

За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, следва със събраните по делото доказателства да се установява, че ответникът е ползвал за процесния период имота - собственост на ищците, и с това се е обогатил, спестявайки си разходи за ползването, което от своя страна е довело до обедняване на ищците, лишавайки ги от възможността да ползват същия или да получават наеми за него.

 

 

 

 

Т.е. уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал.1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Основният въпрос, който се поставя по делото, е дали ответниците имат правно основание да ползват частта от имота на ищците, в която се намира постройката собственост на ответниците.

Правото на собственост върху земя и постройка може да принадлежи на различни лица само въз основа на съществуващо право на строеж, което в случая е възникнало при условията на чл.63, ал.2 ЗС след като ответниците са закупили процесната сграда, а ищците са станали собственици на земята. Като суперфициарен собственик на сградата  ответниците имат право да ползва и необходимия за поддръжката и експлоатацията  на сградата прилежащ терен. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 153 от 07.04.2010 год. по гр.д. № 847/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.

Обстоятелството, че ответниците са собственици на постройка, без да имат дял от собствеността върху дворното място съгласно чл. 64, ал. 1 ЗС, им дава право да се ползвт от земята доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Така и Решение № 29 от 21.II.1995 г. по гр. д. № 888/94 г., IV г. о., Списание "Български законник", бр. 9/1995 г., стр. 79.

По отношение на сградата собственост на ответниците не се дължи обезщетение за ползуването, тъй като то не е без основание, а с оглед на правото на ответниците като собственици на сградата да държат като суперфициар тази сгради в чужд имот. В този смисъл Решение № 1415 от 23.VIII.1995 г. по гр. д. № 1519/95 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение Благовест Пунев.

Ето защо, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, Съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен от :

 

 

 

1.            В.И.М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р***Б.К.М. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Р***

ПРОТИВ:

2.           И.Н.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р****Ц.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р****с който се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците сума в размер на 544 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползването на 34 кв.м. върху които е построена собствената на ответниците сграда с идентификатор № 61710.505.2525.2, за времето от 25.06.2013г. до 23.10.2014г., находящ се в гр. Разград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

 

 

 

 

 

 

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: