Р Е Ш Е Н И Е
Номер 456 19.01.2015 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 18.12.2014 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1724 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от :
1. Н.М.Н., ЕГН **********,***
2. "Код Медия" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, ул. *******, със законен представител Н.М.Н. и Г. Е. Д. – управители, начин
на представляване - заедно и поотделно,
и двамата действащи, чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч.
***
срещу
А.Л.К.,***, пл.**************
Първият ищец иска, на осн. чл. 45 във вр. с чл. 52,
във вр. чл. 86 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
4 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба –
28.10.2014г. до окончателното й изплащане, като неимуществените вреди са причинени
в резултат на непозволено увреждане, чрез психически тормоз.
Вторият ищец иска, на осн. чл. 45, във вр. чл. 86 ЗЗД,
ответникът да бъде осъден да му заплати:
-
сумата от 200
лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати
ползи, в резултат на заключване и лишаване от ползване, за времето от 23.07.2014г.
до 23.09.2014г., на избено помещение находящо се в гр. Разград, *********,
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 28.10.2014г.
до окончателното й изплащане:
-
сумата от 410
лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпяна
загуба, представляващи стойност на 3 броя маси и 8 броя стола.
Излагат подробни съображения. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. *** поддържат
исковата молба. Депозират подробна писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. М.Н. ***
депозира отговор на ИМ. Оспорва изцяло исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения. Претендират се разноски. Съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. М.Н. *** поддържа становището си в
отговора на исковата молба. Депозира подробна писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа
страна:
Първият ищец – Н.М.Н. е един от двамата управители на
втория ищец – „Код Медия” ООД. Втория ищец е наемател на кафе аператив „М.”,
находящ се в гр. Разград, ********, на партерния етаж /л.33-34/. През 2011г.
ответникът заживял на адрес гр. Разград, пл. *********/над кафе аператив „М.”/.
Между ищците от една страна и ответника от друга са
налице изключително влошени отношения.
Ответникът подавал редица жалби срещу дейността на
заведението до различни институции /Община Разград, БАБХ, РУП Разград/. При
извършени проверки по част от жалбите не били установени нарушения, а при
проверките на друга част били констатирани нарушения – л. 15 на гърба –
нарушения от БАБХ, л. 9 – разположени 3 бр. маси извън схемата на гл. архитект.
В резултат на замерванията от Община Разград е установено завишаване на заетата
площ, поради което е изготвена нова схема за разполагане на лятната градина на
заведението /л. 135/.
Страните нееднократно са подавали жалби едни срещу
други до РУП Разград, като преписките са приключвали със съставяне на протоколи
за предупреждения по ЗМВР.
За периода 23.07.2014г. - 23.09.2014г. ответникът
заключил избеното помещение, което втория ищец ползвал, като прилежаща част от
наетия обект /лист 70-71, л. 83/. Мотивът на ответника бил, че същото е обща
част, а не прилежащо избено помещение към заведението.
Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се
установява от събрания по делото доказателствен материал.
Свидетелят Ц.М. – собственик и наемодател на
процесното заведение, сочи, че в неговата собствена маза, прилежаща част към
отдаденото под наем заведение, се намира и абонатната станция на ТЕЦ, отопляваща
входа. Дълги години заведението е ползвало въпросното избено помещение, като
никой не е оспорвал собствеността му, преди идването на ответника. В мазата се
съхранявал инвентар ползван към заведението. При сключването на последния
договор за наем от 30.09.2014г., се установила липса на 2-3 маси и 8 стола,
които представлявали инвентар към заведението отдадено под наем. За липсата им
втория ищец заплатил на свидетеля около 400 лв. Сочи, че тъй като към
заведението има общи части, то е заплатил такса за отопление на Топлофикация за
общите части в размер на 5 000 лв. Сочи, че ответника е искал от ищеца да му
заплаща наем за ползването на тази маза, както и за ползването на общата маза.
Свидетелят А. К. – служител при втория ищец, сочи че
ищецът Н. се изнервял от разправиите с ответника. От колеги е научила, че
ответникът е заплашвал, че ще чупи столове и маси на заведението, ще премахне
комина ползван от заведението. При подадени сигнал до полицията, ответникът се
заключил в дома си и не отворил на дошлите полицейски служители.
Свидетелят Г. Д. – съжителница на първия ищец, сочи че
след като ответника заключил мазата, Н.Н. се чудил къде да прибира инвентара на
заведението, изнервял се не можел да спи, появили му се здравословни проблеми с
високо кръвно.
Свидетелят Ф. М., сочи, че масите на заведението
пречат на преминаващите хора.
Свидетелят Р.Г.,
бивш домоуправител също описва избеното помещение в което се намирало
абонатната станция и се е използвало от процесното заведение. Сочи, че шатрите от лятната градина на заведението до блока
стесняват мястото за преминаване.
Свидетелят Ц. К. – съпруга на ответника, също сочи, че
масите на заведението пречат на преминаващите. При изнасянето сутрин на масите,
както и при прибирането им вечер, сервитьорите нарочно ги тътрели за да вдигат
шум и викали силно за да ги дразнят. За това от три години спят в дневната, тъй
като спалнята им се намира към заведението.
Представени са и медицински документи удостоверяващи
завишено артериално налягане на първия ищец /л. 26-32/.
От правна
страна:
Фактическия състав на чл. 45 ЗЗД включва следните
кумулативни предпоставки: вреди; деяние-действие или бездействие;
противоправност; вина и причинно-следствена връзка между деянието и нанесените
вреди.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да ангажира безспорни доказателства
в подкрепа на своите твърдения.
По иска за
заплащане на сумата от 200 лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на заключване и лишаване от
ползване, за времето от 23.07.2014г. до 23.09.2014г., на избено помещение.
По делото е безспорно, че ответникът самоволно е
заключил ползваното от втория ищец избено помещение и го е лишил от достъп до
него, тъй като е счел че това е помещение представлява обща част.
Съдът намира, че това действие на ответника е
противоправно, като е ирелевантно дали
избеното помещение е индивидуална собственост – прилежаща част към
самостоятелния обект нает от втория ищец или представлява обща част. Това е
така, тъй като дори и да се приеме за вярно твърдението на ответника, че това
избено помещение е обща част, то ответникът не е имал право самоволно да лишава
някой от съсобствениците от ползването на общата вещ.
При наличието на повече от един обект в индивидуална
собственост на различни правни субекти, сградата е в режим на етажна собственост.
Правоотношенията между страните по повод използване, управление и разпореждане
с общите части на сградата се урежда по правилата на специалния ЗУЕС, чл. 37
– 46 ЗС,
глава ІV "ЕС" и за неуредените случаи от общите чл. 30 и сл.
ЗС, глава ІІІ "Съсобственост".
Съобразно чл. 5, ал.1,
т.1 и т.2 ЗУЕС
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС имат право да
използват общите части на сградата съобразно тяхното предназначение и да
участват в управлението на ЕС. Според чл. 6, ал.1,
т.2 ЗУЕС съсобствениците са длъжни да не пречат на останалите
съсобственици да използват общите части. Съгласно чл. 31, ал.1
ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Нарушаването
на тези изрични законови ограничения за лично ползване и управление на общата
вещ, но при съобразяване с интереса на всички съсобственици, представлява
противоправно поведение по смисъла на чл. 45, ал.1
ЗЗД. Така и окончателното Решение № 806
от 7.02.2014г. на СГС по в. гр. д. № 8147/2013г.
Ето защо, съдът намира този иск за доказан по
основание. Досежно, размера му, с оглед нормата на чл. 162 ГПК съдът определя
размера на същия от 2 00 лв. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба.
По иска за
заплащане на сумата от 410 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпяна загуба,
представляващи стойност на 3 броя маси и 8 броя стола.
По делото не се доказа по несъмнен начин, че
процесните вещи, са се намирали в избеното помещение преди заключването му от
ответника, както и че непосредствено след отключването му същите са липсвали.
Ето защо, съдът намира този иск за неоснователен и
недоказан, поради и което същият следва да бъде отхвърлен.
По иска,
ответникът да бъде осъден да заплати на първия ищец сумата от 4 500 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 28.10.2014г. до
окончателното й изплащане, като неимуществените вреди са причинени в резултат
на непозволено увреждане, чрез психически тормоз.
Съдът счита, че е доказана отговорността на ответника
във връзка с извършени от него противоправни действия, изразяващи се в упражнен
над първия ищец психически тормоз, чрез заключване на ползваното избено
помещение, заплахи че ще чупи маси и столове, че ще премахне комина ползван от
заведението, укриване у дома си и неотваряне на полицейските служители дошли по
сигнал на оплакване от действията му. Тези действия със своята целенасоченост, упоритост
/не е отключил избеното помещение, въпреки
изричното предупреждение от полицейските органи/, безспорно са създали
основателни тревоги, притеснения и напрежение у първия ищец.
Предвид горните съображения съдът намира,че следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника,за това, с цялостното си поведение са
довели до увреждане на цялостното здравословно състояние на първия ищец,като са
допринесли за развитието на здравословни проблеми.
Съгласно чл. 45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
причинените от неговото виновно, противоправно поведение неимуществени вреди, за които следва да бъде
присъдено обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на осн.
чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид обективни критерии.
В случая обективните критерии са периода през който са
търпени вредите, вида и характера на уврежданията.
От тази гледна точка съдът преценява, че търпените от
ищеца вреди са през един значителен период от време с оглед установеното,че
поведението на ответника е продължило един значителен период от време, през
който ищеца е бил подложен на постоянен стрес.
С оглед горните констатации съдът намира, че за
справедливото обезщетяване на ищеца за претъпените от него неимуществени вреди,
ответникът следва да бъдат осъдени да му заплати обезщетение в размер на 2 500.00
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2014г.
до окончателното издължаване. За разликата до първоначално претендирания
размер от 4 500 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищците за разноски сумата от 435.88
лв. съразмерно уважената част от
исковите претенции.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника за разноски сумата от 471.62 лв. съразмерно отхвърлената част на
исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И
ОСЪЖДА А.Л.К.,***, **** да ЗАПЛАТИ на Н.М.Н., ЕГН **********,***,сумата
от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева,
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от психически тормоз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2014 г. до окончателното
издължаване,като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4 500.00 лева на осн. чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 52, във вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Л.К.,***, пл******да ЗАПЛАТИ на "Код
Медия" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, ул. ****, със законен представител Н.М.Н. и Г.Е.Д. – управители, начин
на представляване - заедно и поотделно, сумата от 200 /двеста /лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 28.10.2014 г. до окончателното
издължаване, в резултат на заключване и лишаване от ползване, за времето от
23.07.2014г. до 23.09.2014г., на избено помещение находящо се в гр. Разград, **************.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Код Медия" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. Разград, ул. ******, със законен представител Н.М.Н. и Г. Е.
Д. – управители, начин на представляване - заедно и поотделно, ПРОТИВ А.Л.К.,***,
пл.****** иск за заплащане на сумата от 410 лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – претърпяна загуба, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.10.2014 г. до окончателното издължаване,
представляващи стойност на 3 броя маси и 8 броя стола, като неоснователен и
недоказан, на осн. чл. 45 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Л.К.,***, пл. ******* да ЗАПЛАТИ на:
1. Н.М.Н., ЕГН **********,***
2. "Код Медия" ООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул******, със законен представител Н.М.Н.
и Г.Е. Д. – управители, начин на представляване - заедно и поотделно, сумата от
435.88
/четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, за разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА:
1. Н.М.Н., ЕГН **********,***
2. "Код Медия" ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. *****, със законен представител
Н.М.Н. и Г.Е. Д. – управители, начин на представляване - заедно и поотделно,
да ЗАПЛАТЯТ на А.Л.К.,***, пл. *-****** сумата от 471.62 /четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/
лева, за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: