В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 22.01.2015 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1805 по описа за 2014 г.,

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на С.Г.М. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес **********************, със съдебен адрес **********************,

срещу Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **********************, за осъществено от последния домашно насилие на 13.11.2014 г.,

като:

ЗАДЪЛЖАВА Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ********************** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Г.М. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес **********************, със съдебен адрес **********************.

ЗАБРАНЯВА на Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ********************** да приближава на разстояние по - малко от 100 м. /сто метра/ до С.Г.М. ЕГН **********, жилището в което живее С.Г.М. ЕГН **********, находящо се в **********************, както и в **********************, както и в **********************, както и до местоработата – Семеен хотел „Мимоза” гр. Разград, с адрес ********************** и местата за социален отдих и контакти, посещавани от С.Г.М. ЕГН **********, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **********************, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за съдебна защита.

ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **********************, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие и по сметка на Районен съд – Разград държавна такса 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл. 11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **********************, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на по сметка на Районен съд – Разград сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ представляващи разноски за заплатено възнаграждение на особения му представител, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК и на РУП Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в седем дневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 17 от 22.01.2014г. постановено по гр.д. № 1805/2014г. по описа на Районен съд – Разград.

Производството е реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от С.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес **********************, със съдебен адрес **********************, с която се иска от съда да бъдат постановени мерки за защита срещу бившият й фактически съжителник Х.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **********************, за осъществено от последния домашно насилие на 13.11.2014 г.

Излага подробни съображения. Представя Декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

Моли да бъдат постановени мерки по ЗЗДН.

В съдебно заседание, молителят редовно призован на осн. чл. 56, ал.2 ГПК, чрез пълномощника си адвокат Д.Б. *** /л. 47-49/ не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, чрез особения си представител адвокат С.С. ***, намира молбата по ЗЗДН за неоснователна и недоказана, поради което моли за отхвърляне исканията на молителя.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.12 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От съвкупния анализ на приобщените към делото доказателства, се установява, че страните били във фактическо съпружеско съжителство за периода от 2008г. до месец март 2014г. След това се разделили, като ответника заминал за чужбина. От чужбина започнал постоянно да й звъни по телефона и да иска да се съберат отново, но молителката отказвала. На 12.11.2014г. около 17.30ч. ответникът отново звънял на молителя по мобилния телефон, но молителя не отговорил. Към 20.00 часа отново звънял и изпратил СМС, като в последствие изпратил още СМС-и. След полунощ, ответникът отишъл с автомобила си пред х-л Мимоза, където молителят работел като управител. С мръсна газ направил няколко кръга на паркинга, след което паркирал. Молителят излязъл за да го помоли да не притеснява гостите на хотела и персонала, като с молителя излязъл и собственика на хотелския комплекс С. А. Като ги видял ответникът се обърнал към тях с думите : „Ще ви убия”, „Ще ви затрия”. Нарекъл молителя „курва”, обиждал и собственика на хотела, махал с ръце и викал силно. Молителят се обадил в полицията. Дошли двама полицаи – свидетелите П.Т.Д. и В.С.В. и съставили предупредителен протокол на ответника.

В хода на делото с оглед установяване на твърденията на ищеца, са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Към молбата е приложена и декларация от ищеца по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, с която същата декларира , че спрямо нея е осъществявен акт на домашно насилие, на 13.11.2014г. /л.5/.

Разпитани в качеството на свидетели полицейските служители посетили сигнала свидетелите П.Т.Д. и В.С.В., сочат че са съставили Протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР. Когато отишли на место, обстановката се е била вече успокоила. В тяхно присъствие молителят, ответника и собственика на хотела С. А. разговаряли по между си на турски език, като свидетелите сочат, че не владеят този език, поради което не могат да кажат какво са си говорили.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода, личния живот и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия случай безспорно по делото се установи, че страните в производството са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което и молбата се явява предявена от и срещу легитимирани по закон лица, а с оглед установените по делото действия на ответника, то съдът счита, че същите се квалифицират като акт на насилие.

Всичко това е безспорно установено не само от приложената от молителката декларация, но и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът намира, че с поведението си ответникът застрашава нормалното физическо и психическа здраве на молителката.

Всичко това налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно поведение.

Съдът намира, че предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, имайки предвид тежестта на извършеното спрямо нея домашно насилие. Предвид необходимостта от извършване от страна на ответника на преоценка на отношението му към молителката, съдът намира, че на ответника да му бъде забранено да приближава жилището, обитавано от молителката на адрес в **********************, както и в **********************, както и в **********************, както и до местоработата – Семеен хотел „**********” гр. Разград, с адрес ********************** и местата за социален отдих и контакти, на разстояние по-малко от 100 м. С тяхното налагане съдът счита, че тя ще бъде защитена лично, като ще бъде обезпечено и спокойствието й и ще й се даде възможност да възстанови психичното и емоционалното си равновесие.

При определяне тежестта на нарушението, съдът отчете и че деянието е извършено в тъмната част от денонощието, освен към молителката заплахи са били отправени и към работодателя й, деянието е осъществено на публично место, като чрез форсирането на двигателя на автомобила управляван от ответника и демонстративните обиколки на паркинга на хотела е било нарушено спокойствието на гостите и работещите в хотела.

По отношение на срока, за който следва да бъдат определени тези мерки, с оглед тежестта на деянието, съдът счита, че следва да бъде определен срок от осемнадесет месеца, който счита, че се явява подходящ с оглед отношенията между страните.

На осн. чл. 5, ал.4 ЗЗДН, отчитайки тежестта на деянието, съдът осъди ответника да заплати и глоба в размер на 1 000 лв.

Ответникът бе осъден ответникът да заплати в РРС, държавна такса за водене на делото в размер на 25 лв, на основание чл. 11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Ответника бе осъден да заплати по сметка на по сметка на Районен съд – Разград сумата от 400 лв. представляващи разноски за заплатено възнаграждение на особения му представител, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/