№ 25
05.02.2015
г.,
град Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание от 22.01.2015 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело №
443 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова
молба /л. 2 – 6/, с правно основание чл. 108 ЗС, от С.Н.П., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС, с
изменение по чл. 228 ГПК /л. 74 и л. 108-109/, за установено по отношение на
ответниците:
1.
Р.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
2.
Т.Х.П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Х. Г. № 25,
3.
К.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, кв. Симеоново, ул.******** / № ***
и настоящ адрес гр. София, ул. *****,
4.
И.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и настоящ адрес гр. София, кв. Симеоново, ул.*******, действаща чрез своята
майка и законен представител Д.Й.П., ЕГН **********,
че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство и доброволна делба на недвижими имот земеделска земя (нива), намираща се
в землището на с.Ясеновец, община Разград, област Разград, ЕКАТЕ 87624, а
именно : Нива в местността „Корубонстанлък", с площ от 25,801 дка., трета категория, съставляваща имот №005057
по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: нива №005059 на М. Х. Г.; нива №005051 на наследници на Н. Х. Ф. и др.; нива №005052 на наследници на С. А. Х.Б.;
нива №005056 на наследници на Е. И.
М. и полски път №006024 на Община
Разград, както и да бъдат
осъдени ответниците, да предадат
владението на описания имот.
В исковата молба се сочи, че на основание
наследствено правоприемство от С. Д. П. О., бивш
жител *** и доброволна делба , ищецът е собственик на процесния имот.
Правото на собственост върху процесния имот е
било възстановено на наследодателя му С. Д.П. О. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с
Решение на Поземлена комисия гр.
Разград №137 от 28.09.1995г. по преписка № 4327/07.02.1999г.
С т.3 от Нотариален акт №119, том VІІ, дело
№1904/1997г. за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на нотариус при Районен съд гр.Разград, е признато правото на собственост
на наследниците на С. Д.П. О. върху същия имот.
С Договор за доброволна делба на земеделски
земи от 02.07.1997г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд Разград под №23,том ІІ, вх.№1589/07.10.1997г., том 148, стр.1344 с другите
наследници на общия наследодател С. Д.П. О.
извършили доброволна делба на наследствените им имоти (земеделски земи) и в дял
на ищеца се дали и той станал собственик на процесния имот.
Ищецът, сочи, че ответниците владеят
(упражняват фактическа власт) върху описания недвижим
имот, като владението е без правно основание, тоест без да е налице валидно правоотношение помежду страните -
между ищеца като собственик на имота
и ответниците като лице упражняващо фактическата власт.
В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично и
с пълномощника си адвокат И.И.Я. от АК - Благоевград, който поддържа исковите
претенции /л. 294-303/. Пълномощникът депозира и подробна писмена защита /л.
381-383/.
Ответникът Р.П.П.,
с редовно връчени книжа лично /л. 128/, не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание при редовност в призоваването /л. 278/, не се явява и не
изпраща представител. Не взема становище по иска.
Останалите трима ответника - Т.Х.П., К.П.П. и И.И. П., действаща чрез
своята майка и законен представител Д.Й.П., чрез пълномощника си И.И.И. /л. 150
и л. 151/, депозират отговор на исковата молба /л. 140-151/. В последствие депозират и молба с вх. № 10356
от 05.12.2014г. с приложена декларация, с която потвърждават действията на
пълномощника си /л. 193-194/, който въпреки че е упълномощен с пълномощно с
нотариална заверка на подписите, не е сред лицата по чл. 32 ГПК. Намират
исковата претенция за недопустима, а по същество неоснователна и недоказана. Оспорват
представения от ищеца Нотариален акт №119, том VІІ, дело №1904/1997г. за
собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ, на нотариус при Районен съд гр.Разград. Сочат, че са съсобственици с трети
лица на процесния имот по наследство. Правото на собственост върху имота е
възстановено с Решение № 137 от 28.09.1995г. на Общинска служба по земеделие
гр. Разград по преписка № 5736 от 25.02.1992г. на наследниците на М. И. Т. – П..
Част от нейните наследници са и тримата ответника депозирали отговор на
исковата молба. Въз основа на горецитираното Решение на ОСЗ Разград, бил
съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ
от дата 7.ІІІ.1996г. с № 161, том.ІІІ, дело № 873/1996г. на нотариус при Районен съд гр.Разград. Със същия за собственици на
процесния имот са признати И. Х. М. и наследодателя на тримата ответника – И.П.П..
След смъртта си И. Х. М. оставил за свои наследници – Л. В. В. и П. И. М..
Сочат че първия ответник – Р.П.П. не е собственик и не владее имота.
В съдебно заседание
тримата ответника - Т.Х.П., К.П.П. и И.И. П., действаща чрез своята майка и законен
представител Д.Й.П., всички редовно призовани, чрез пълномощника си И.И. /л.
210, 208 и 209/, не се явяват и не изпращат представител. Чрез пълномощника си адвокат Н. В. от АК –
Разград, преупълномощена от И.И.И. /л.384/, депозират подробна писмена защита
/л. 385-386/. С нея поддържат отговора на ИМ и излагат допълнителни съображения
за неоснователността на исковата претенция.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени
следните обстоятелства от фактическа страна:
На 05.01.1987г. починала С. Д. О., ЕГН **********
/л.182-183/, като оставила за свое наследници:
-
внучките и С. Д. П.
и Н.Д.Н. – дъщери, на починалия й син Д.
К. П. /поч. на 02.06.1984г./,
-
внучката й - ищцата
С.Н.П. – дъщеря на починалата й дъщеря Т. Н. М. /поч. на 22.07.1986г./.
С точка 3 от Нотариален акт №119, том VІІ,
дело №1904/1997г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на нотариус при Районен съд гр.Разград /л.9/, е признато правото на
собственост на наследниците на С. Д. П. О., сред които е и ищцата, върху процесния имот. Изрично в НА е посочено, че лицата са признати
за собственици на основание, влязло в сила Решение на поземлена комисия в гр.
Разград № 137 от 28.09.1995г. по преписка № 4327 от 07.02.1992г.
Видно от цитираното Решение на поземлена
комисия в гр. Разград № 137 от 28.09.1995г. по преписка № 4327 от
07.02.1992г. /л.22/, е че на С. Д.П. О. са възстановени 2 броя имоти, но и
двата са различни от посочения в т. 3 на цитирания НА.
С т. ІІ, б „б” от Договор за доброволна делба
от 02.07.1997г., с нотариална заверка на подписите, процесния имот се поставил
в дял на ищцата /л.29 на гърба/.
С Решение № 137 от 28.09.1995г. на Общинска служба по земеделие гр.
Разград по преписка № 5736 от 25.02.1992г. на наследниците на М.И.
Т. – П. се възстановило правото на собственост върху процесния имот /л. 144, а скицата е на л.12/.
Видно от удостоверение за идентичност на имена изх. № 3039 от
18.12.2014г. от Община Габрово /л.224/, е че М. И. Т.и М. И.П. са имена на едно
и също лице. Тя починала на 23.04.1976г. /л. 213-214/ и оставила за свои
наследници:
І/син – ответника Р.П. П.,
ІІ/ наследниците на починалия на 12.05.2013г. й син И.П.П. :
1. ответника Т.Х.П. – съпруга на И.П.П.
2. П.И.П. /починал на
17.11.2002г./ – син на И.П.П., оставил свои наследници:
- ответника К.П.П. – дъщеря
- И.П.П. – син /починал на 09.01.2010г./ и оставил за свой наследник
дъщеря си – ответника И.И.П..
С Нотариален акт № 161, том ІІІ, дело №
873/1996г. за собственост на недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ, на Р. Х. - нотариус при Районен съд гр.Разград /л. 145/, е признато правото на
собственост на върху процесния имот на И. Х. М. и И.П.П.. Изрично в НА е посочено, че НА е издаден въз
основа на влязло в сила Решение на поземлена комисия в гр. Разград № 137 от
28.09.1995г. по преписка № 5736 от 25.02.1992г.
От правна страна:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При иск по чл. 108 ЗС необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2) че вещта се намира във владение или държане
на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. Установяването на тези факти, трябва да стане чрез
пълно и главно доказване.
Ответникът по ревандикационния иск може да се защити като твърди - първо, че ищецът не е собственик, тъй като не притежава годно правно основание, въз основа, на което да е придобил собствеността или да въведе аргументи, че не ищеца, а той е собственик на процесния имот, като представи съответни за това доказателства.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ - „В
решението (с което се възстановява собствеността) се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното
местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията
за тях. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота."
Ищецът не представи
такова решение. Действително с т. 3 от Нотариален акт №119, том VІІ, дело
№1904/1997г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на Р. Х. - нотариус при Районен съд гр.Разград
/л.9/, е признато правото на собственост върху процесния имот на наследниците
на С. Д. П. О., сред които е и ищцата.
Изрично в НА е посочено, че лицата са признати за собственици на
основание, влязло в сила Решение на поземлена комисия в гр. Разград № 137 от
28.09.1995г. по преписка № 4327 от 07.02.1992г. Видно от това Решение
/л.22/, е че на С. Д. П. О. са възстановени 2 броя имоти, но и двата са различни
от посочените в нотариалния акт имоти.
Тъй като нотариалния акт
е издаден въз основа на Решение на поземлена комисия, с което обаче правото на собственост върху процесния имот не е
възстановено, съдът намира за основателно възражението на ответниците,
че представения от ищеца нотариален акт не може да бъде титул за собственост.
След като на наследниците на С. Д. П. О., сред които е и ищцата, не е надлежно
признато правото на собственост върху процесния имот, то и Договора за
доброволна делба между същите, с т. ІІ, б. „б” от който на ищцата е поставен в
дял процесния имот /л.29 на гърба/, не може да бъде титул за собственост на
ищцата.
След като ищеца не доказа правото си на собственост, което една от трите
кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, то същото е
самостоятелно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ето защо, не е необходимо съда да се произнася по наличието на останалите две кумулативни
предпоставки за уважаването на по чл. 108 ЗС -
1) че
вещта се намира във владение или държане на ответника и 2) че ответникът владее
или държи вещта без основание. С оглед основанието на иска – право на
собственост въз основа на наследство /а
не въз основа на придобивна давност/, безпредметно е да се обсъждат и доказателствата
във връзка с това дали ищеца е владял имота.
Ето защо, издаденият нотариален акт Нотариален
акт №119, том VІІ, дело №1904/1997г. за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на Р. Х. -
нотариус при Районен съд гр.Разград /л.9/, следва
да се отмени в частта му по т.3 /относно процесния имот/, на
основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се
признават правата на третото лице. Така и Тълкувателно решение №3/2012 г. от 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГК на
ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, иска на С.Н.П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, с правно основание чл. 108
ЗС, за
установено по отношение на ответниците:
1.
Р.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
2.
Т.Х.П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и ********,
3.
К.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, кв. Симеоново, ******* и настоящ
адрес гр. София, ул. ********
4.
И.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и настоящ адрес гр. София, кв********* действаща чрез своята майка и законен
представител Д.Й.П., ЕГН **********,
че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство и доброволна делба на недвижими имот земеделска земя (нива), намираща се
в землището на с.Ясеновец, община Разград, област Разград, ЕКАТЕ 87624, а
именно : Нива в местността „Корубонстанлък", с площ от 25,801 дка., трета категория, съставляваща имот №005057
по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: нива №005059 на М.Х.Г.;
нива №005051 на наследници на Н.Х.Ф. и
др.; нива №005052 на наследници на С. А. Х. Б.; нива №005056 на наследници на Е.И. М. и полски път №006024 на Община Разград, както и да бъдат осъдени ответниците, да предадат владението на
описания имот, както и да бъдат осъдени ответниците, да предадат на ищеца
владението на описания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 ГПК, Нотариален акт №119, том VІІ, дело №1904/1997г. за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на Р. Х. -
нотариус при Районен съд гр. Разград, само в ЧАСТТА му по т. 3
досежно:
„Нива в местността
„Корубонстанлък", с площ от 25,802 дка.,
трета категория, съставляващ имот № 005057 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 005058 на М. . Г.; нива № 005051 на наследници на Н. Х.Ф.; имот № 005052
на наследници на С. А. Х. Б.; имот № 005056 на наследници на С. Д. П. О., кад. № 006024 полски
път”.
На осн. чл.115, ал.2 от
ЗС, дава на страните, 6-месечен
срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в
Службата по вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок
вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от решението да
се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: