Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8, 12.02.2015г., град
Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На шестнадесети януари
две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Д.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 684 по
описа за 2014г.
Предявен е иск по чл.441 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.74 ЗЧСИ.
Депозирана е искова молба от ЕТ“Р.С.“, Р.С.Н.
и Д.Д.Н., с която молят съда да осъди ответника да им заплати солидарно сумата
4022лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията
на ЧСИ и по 666.66лв. за всеки ищец за претърпени неимуществени вреди. Твърдят,
че при наличие на определение за спиране на изпълнението, ЧСИ е отказал да спре
изпълнението, докато не получи заверен препис от определението, както и че
ищците не са били уведомени и за отмяната на предприетите от ЧСИ изпълнителни
действия. Въпреки определението за спиране на изпълнението и решение за отмяна
на насрочен опис ищците получили на 26.02.14г. уведомление за насрочен публичен
търг.
Ответникът ЧСИ Д.П.Д. оспорва иска,
като твърди че с действията си не е нанесъл вреди на длъжниците по делото.
Твърди, че ищците са били надлежно уведомени за насрочения опис, тъй като в
деня на описа, преди извършването му ищците са предложили замяна на обектите за
изпълнение. ЧСИ е преценил, че предложения начин не е в състояние да
удовлетвори кредитора и извършил опис на
УПИ VIII-481,
три товарни автомобила и едно ремераке. Жалбата срещу описа била своевременно
препратена до съда. По молба на взискателя на 24.02.2014г. насрочил публична
продан на описаните вещи за 26.02.2014г.-26.03.2014г. С молба от 26.02.2014г. пълномощникът на
ищците му съобщил, че с определение по в.гр.д.№62/14г. на РОС е потвърдено
определение на РРС за спиране на изпълнението, но не представя препис на
определението, а твърди, че съдът е разпоредил служебно връчване. С молба от
28.02.2014г. последната е представила препис от решение №168 по
ч.гр.д.№60/14г.на РОС, с което се отменят действията на ЧСИ по извършването на
опис. След като се запознал с решението, ЧСИ изискал от РРС копие от
определението. Получил го е от съда на 05.03.2014г., като в същия ден е
изготвил постановление за спиране на изпълнението, вкл. насрочена публична
продан. С действията си ответника счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, като подробно развива мотиви в
тази насока.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 10.12.13г.
срещу ищците е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 т.9 ГПК за сумите от: 124000лв. главница, 2480лв. държавна
такса и 2000лв. разноски. Заявителят З.С. е получила изпълнителния лист, като
на 14.12.2013г. е депозирала молба до ЧСИ Д.Д. за образуване на изп.дело с
искане за налагане на възбрани на пет описани имоти и запор върху дружествен
дял. Образувано е изп.д.№908/2013г. по описа на ЧСИ Д.Д.. На 16.12.13г. ЧСИ е
направил справки в НБД Население за лицата и в АГКК- за скици, тъй като е
разполагал със справки за лицата на Службата по вписванията, предоставени от
взискателя. На 18.12.13г. ЧСИ е : 1. Направил искане за справка до ОД МВР
сектор КАТ за водените на името на всеки длъжник автомобили; 2. е изпратил запорни съобщения до Банка ДСК ЕАД за запор
на сметки на длъжниците; 3. направил е искане за скици на имотите в гр.Исперих;
4. наложил е възбрани върху имоти 61710.504.125.1.67, УПИ VIII-481, 32874.201.2242 и 32847.201.232 и направил искане до
службата по вписванията за вписването им. Възбраната върху имот
61710.504.125.1.67 е вписана в СП при РРС на 21.12.13г., а за останалите имота
на 20.12.13г. в Службата по вписванията при ИРС; 5. изпратило е уведомление до
НАП, която е присъединен взискател; 5 изпратил е покани за доброволно
изпълнение до ищците на адрес в гр.Разград и в гр.Исперих. Призовките за
доброволно изпълнение на адреса в гр.Разград с наложени запори са връчени на Р.С.
на 21.12.13г. и на Д.Н. на 27.12.13г. ПДИ на адреса в гр.Исперих са изпратени
по пощата. На 14.01.14г. ответника е: 1. направил справка в НАП за
декларираните имоти, превозни средства и трудови договори на тримата длъжници;
2. изпратил съобщение до НАП по чл.458 ГПК; 3.наложил възбрана върху двуетажна
масивна сграда с обществено обслужващи функции, завършена в „груб строеж“, с
ОПС в недвижим имот частна общинска собственост УПИ-I кв.44 по плана на
гр.Исперих, вписана на 17.01.14г. На 17.01.14г. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на Д.Н.. На 23.01.13г. наложил запор върху 27 бр. автомобили, собственост
на длъжниците. На 30.01.2014г. ЧСИ изпратил призовки за принудително изпълнение
с насрочен опис, на адв.К. и е връчил лично на ищците на 10.02.2014г. На 12.02.2014г.
в деня на описа адв.К. е депозирала жалба против действията на съдебния
изпълнител- опис и молба по чл.443 ГПК за изпълнение върху друго имущество на
длъжниците- четири товарни автомобила и едно полуремарке на обща стойност
157000лв. ЧСИ е уведомил взискателите за жалбата, като З.С. е депозирала
възражение на 17.02.14г. На тази дата жалбата е комплектована и изпратена в
РОС. На 12.02.14г. ЧСИ описал имот УПИ VIII-481, четири товарни автомобили и едно ремарке. На описа
е присъствал пълномощника на ищците, направена е и оценка на вещите. На
24.02.14г. ЧСИ е изготвил обявление и е насрочил първа публична продан, като до
страните са изпратени съобщения за насрочена първа публична продан. Обявленията
за ПП са залепени, като за това са съставени протоколи.
На
26.02.14г. адв.К. е депозирала молба до ЧСИ, в която е посочила, че
изпълнението по делото е спряно от съда. С молба от 28.02.14г. е представила
копие от решение №168 по гр.д.№60/14г. на РОС. В същия ден /28.02.14г.-петък/,
на тази молба ЧСИ е резолирал „да се изиска определението от РС-Разград.
Молбата е депозирана в РРС на 04.03.14г./вторник/, като на следващия ден е
депозирал нова молба, с която моли за спешност при отговора. На 05.03.2014г.
ЧСИ е получил преписи от исканите съдебни актове както от РРС, така и от РОС. С
постановление от 05.03.2014г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по
изп.д.№908/13г. по отношение на длъжниците. Съобщението до взискателя изпратено
на 05.03.14г. и връчено на 07.03.2014г., а на длъжниците е изпратено едва на
27.03.14г.
Заповедите за незабавно изпълнение са връчени
на ищците, заедно с ПДИ на 21.12.13г./ на Р.С. и на ЕТ/ и на 27.12.13г. на Д.Н..
Още в същия ден всеки длъжник е депозирал възражение в РРС и е поискал изрично
спиране на изпълнението. С определение от 30.12.2013г. по ч.гр.д.№1972/13г. на
РРС, съдът е постановил спиране на изпълнението, но не е изпратил препис от
определението на ЧСИ. Това определение е обжалвано от заявителя. Образувано е
ч.гр.д. №62/14г. по описа на РОС. С определение от 20.02.14г. съдът е оставил
без уважение жалбата, като е постановил препис от определението да се изпрати
на ЧСИ.
Пред РОС е било образувано и ч.гр.д.№60/14г.
по повод обжалване действията на ЧСИ. С решение № 167/19.02.14г. съдът е
отменил действията на принудително изпълнение чрез насрочен опис, тъй като на
сезирания съд е било служебно известно, че има постановено спиране на
изпълнението по това изп.дело и само на това основание извършеното действие на
съдебния изпълнител е опорочено. В мотивите си РОС е обсъдил пропуска на РРС да
изпълни задължението си по чл.277 ГПК и да изпрати на ЧСИ препис от
определението за спиране. Нещо повече, с резолюция от 31.01.14г. заповедният
съд е постановил препис от това определение да се издаде на длъжниците след
влизането му в сила.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е неоснователен.
Една от
предпоставките за реализиране на отговорността на ЧСИ е наличието на
противоправни действия или бездействия от негова страна в хода на изпълнението.
Ищците твърдят, че ЧСИ не се е съобразил с два постановени съдебни акта
/определение №3758/30.12.13г. и решение №168/19.02.14./, първият за спиране на
изпълнението, а вторият за отмяна на действията на съдебния изпълнител /опис/,
като е извършил редица действия след постановяване на спиране на изпълнението,
а именно: на 14.01.14г. наложил възбрана върху двуетажна масивна сграда с
обществено обслужващи функции, завършена в „груб строеж“, с ОПС в недвижим имот
частна общинска собственост УПИ I кв.44 по плана на гр.Исперих; на 17.01.14г. наложил
запор върху трудовото възнаграждение на Д.Н.; на 23.01.14г. наложил запор върху
27 бр. автомобили, собственост на длъжниците; на 30.01.2014г. изпратил призовки
за принудително изпълнение с насрочен опис, на адв.К. и е връчил лично на
ищците на 10.02.2014г.; на 12.02.14г. е извършил опис на имущество на
длъжниците; на 24.02.14г. изготвил обявление и е насрочил първа публична
продан, като до страните са изпратени съобщения за насрочена първа публична
продан. Обявленията за ПП са залепени, като за това са съставени протоколи.
Извършените действия от ЧСИ намират законова
опора в ГПК. С оглед на постановеното определение за спиране на изпълнението,
което подлежи на незабавно изпълнение, действията на ЧСИ, извършени след
30.12.13г. се явяват от формална страна незаконосъобразни, а оттам и противоправни.
В тези
макар и формално противоправни действия на ЧСИ не може да бъде открито негово виновно
поведение. При осъществяването им ЧСИ не е бил в известност нито за
постановеното от съда определение за спиране на изпълнението, нито за наличие
на възражение по чл.415 ГПК, с което длъжниците оспорват вземането на кредитора,
за да констатира настъпило спиране по силата на закона. При липса на индикации
за спиране на изпълнението или за оспорване на дълга ЧСИ длъжен да следва
разпоредбите на ГПК по повод принудителното изпълнение. Обективно едва на
26.02.14г. ЧСИ за пръв път е получил
информация от пълномощника на ищците
за наличието на постановено от съда спиране на изпълнението, без да има
приложен съдебен акт, а чак на 28.02.14г.
за първи път е получил копие на решение №168/19.02.14г. по
гр.д.№60/14г. на РОС за отмяна на описа. В мотивите на този съдебен акт ЧСИ се
е осведомил за определението са спиране и на същия ден е изискал препис от РРС,
който е получил на 05.03.14г. На тази дата е постановил спиране на
изпълнението. От гореизложените факти се установява по един категоричен начин,
че ЧСИ не е бил информиран за спиране на изпълнението от РРС докато е извършвал
всички посочени действия. Заповедният съд е този, който е допуснал процесуално
нарушение, като не е изпратил препис от постановеното определение за спиране на
изпълнението, което макар и невлязло в сила, подлежи на незабавно изпълнение.
Нещо повече, въпреки изричната молба на ищците съдът е отказал да им издаде
препис до влизането му в сила, което е довела до допълнителна загуба на време и
съотв. извършването на други действия на ЧСИ.
Формалното наличие на някаква вреда в
неустановен размер и на причинна връзка в случая са ирелевантни, тъй като при
липса на виновно поведение от страна на ответника, не може да бъде осъществен
състава на непозволеното увреждане и съотв. да бъде ангажирана неговата
отговорност.
С оглед неоснователността на предявения иск,
на ответника се следват направените разноски в размер на 600лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ“Р.С.“, Р.С.Н. и Д.Д.Н. против
ЧСИ Д. Д. иск по чл.441 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД във вр. с чл.74 ЗЧСИ за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от действията на частен съдебен
изпълнител КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ“Р.С.“,
Р.С.Н. и Д.Д.Н. да заплатят на частен съдебен изпълнител Д. Д., рег.№762 сумата
от 600лв./шестстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: