Р Е Ш Е Н И Е

Номер 15 19.02.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№781 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ЗС.

Депозирана е искова молба от M. Б. Б., с която същата е предявила срещу И.И.Д. установителни искове, че е собственик на1/2 от 1/2 /т.е. 1/4 / идеална част от имот с идентификатор *** и 1/2 идеална част от имот с идентификатор ***. Иска от съда и да отмени нотариален акт №***, т.***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус Р.И. с район на действие РС Разград. Представя нотариален акт за покупко-продажба от *** г.,скица на имота, скица на сграда, схема на самостоятелен обект в сграда, решение по бр.д.№*** г. на РРС, н.а. №***, т.***, от *** г. Твърди, че тя и бившия й вече съпруг Д. Д. са придобили дворното място и построената в него триетажна сграда със смесено предназначение чрез покупко-продажба и строеж, че ответницата е майка на бившия й съпруг и по споразумение с него ползва един от обектите в сградата, а именно ***, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за дворното място и за самостоятелния обект ***, че същата никога не е владяла този обект, че ищцата е напуснала семейното жилище през 2012 г. поради влошаване на отношенията между съпрузите, че не е извършвана продажба на имота.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че през 1995 г. нейното семейство и това на сина й са закупили дворното място, за което бил съставен н.а. №***, т.***, дело № *** г. Уговорката била дворното място да бъде закупено на името на ищцата и нейния съпруг, които след това да прехвърлят част от построеното и 1/2 от дворното място. Средствата били от продажба на вещи на по-възрастната двойка. През 1999 г. ответницата като представител на ЕТ “К. Д.-И.Д.” изтеглила и банков кредит в размер на 16 800 лв., сина й и ищцата подписали пред нотариус декларация, че се задължават да й прехвърлят част от имота, сключили и предварителен договор. Нов предварителен договор бил подписан през 2001 г. пред нотариус, като към този момент ответницата вече владеела процесния самостоятелен обект. Владението й в продължение на 10 години било явно, несмущавано, правомерно, със знанието, че го владее за себе си и ищцата и сина на ответницата се съобразявали с това.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №***, т.***, дело №***г. /л.5/ ищцата M. Б.Д. и Д. К. Д., син на ответницата, са закупили от Л. Г. П. и П.Д.П. недвижим имот, представляващ дворно място от 307 кв.м. неурегулирано и урегулирано от 300 кв.м. с неуредени регулационни отношения, представляващо имот пл.№*** от кв. *** по плана на гр.Разград с построените в него къща от три стаи, салон и антре със застроена площ от 89,90 кв.м., цялата на маза... за сумата 97 043 лв., която сума е изплатена напълно и в брой от купувачите на продавачите. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК този имот е отразен с идентификатор *** с площ 309 кв.м., адм. адрес ул.”***”, № ***. В същия е построена сграда с идентификатор ***със застроена площ 224 кв.м. на три етажа/л.7/. Един от обектите в нея е процесния с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с площ 97,80 кв.м. с прилежащо избено помещение от 6 кв.м. и 36,55% идеални части от правото на собственост по отношение на общите части на сградата.

По стопански начин двамата съпрузи са изградили сградите в процесния имот. Така на тяхно име е издадената скица за проект за реализация /л.77/, разрешение за строеж /л.83/, разрешение за изграждане обекти на подземното и ниското строителство /л.85/, протокол за определяне на строителна линия и ниво /л.87/. Те са посочени като инвеститори при изготвянето на архитектурния проект, в заповедната книга /л.91 и сл./, по тяхно искане като собственици е назначена държавна приемателна комисия /л.105/, на името на Д.Д. е издадено разрешение за ползване на вода /л.107/, фактура за заплащане на разрешително за заустване на отпадъчни води /л.108/. На ЕТ “М.Д.” е издадено удостоверение за задължения по чл.184, ал.2 и чл.22 от ППЗТСУ. Д Д. като собственик е поискал назначаване на комисия от ДНСК /л.***/, на двамата съпрузи е издадено удостоверение от Община Разград /л.112/. Д.Д. е посочен като инвеститор в становище на ХЕИ /л.114/. Същият е попълнил нотариално заверена декларация /л.192/ от 14.12.1999 г. за стойността на изградения от него обект.

С н.а. № ***, т.***, рег.№***, дело №*** от *** г. на нотариус с рег.№*** ищцата M. Б.Д. и съпруга й Д. К. Д., син на ответницата са ипотекирали в полза на “Сосиете Женерал Експерсбанк”АД поземлен имот с идентификатор *** заедно с построената в него сграда, вкл. и първи жилищен етаж със застроена площ от 184 кв.м. /л.75/. Към 15.01.2009 г. ищцата е била декларирала процесния имот и е заплащала данъчните задължения /л.78/.

Според депозираните по делото свидетелски показания, сградите в имота са били изграждани поетапно, като двамата съпрузи движели строителството и заплащали за него. Първоначално е бил изграден ресторанта на партерния етаж. Там съпрузите са развивали търговска дейност от 2000 г., като основната част от работата /пазаруване, готвене, сервиране, почистване, предлагане на оферти/ са извършвали сами. В началото двамата живеели в една стая под нивото на ресторанта, която е била предвидена за изграждане на абонатна. По същото време ответницата и децата на двамата съпрузи са живели в апартамент на ул.”Р.”. По-късно – през 2001 г. на жилищния етаж била доизградена и обзаведена стая с кухня и сервизни помещения за ответницата с отделен вход, в който тя се нанесла заедно с внучка си – свид.Д. Д.. След 2006 г. съпрузите направили довършителните работи на част от първия жилищен етаж – изграждане на преходен хол, две стаи, сервизни помещения и се преместили да живеят там. За определени периоди от време ищцата е работела в Република Гърция, там работи и в момента като домашна помощница и пребивава при работодателите си. Всички нейни вещи, извън тези от първа необходимост, които е взела със себе си, са в процесното жилище. До 2013 г. всяко лято тя се е завръщала в Република България и е обитавала жилищния етаж на ул.”***” № ***. В продължение на години основните доходи на семейството се формирали от печалбата на ресторанта, в който работели и двамата съпрузи. За изграждането на имота последните имали спестявания от ресторантьорска дейност в друг обект, продали апартамент и лек автомобил, взели заеми от банки и от близки на ищцата /за последното има и писмени доказателства – л.193/, които погасявали, вкл. и с доходите на ищцата от работата й в чужбина и от “куфарна търговия” в бивша Югославия. Според показанията на свид.Д., която има преки е непосредствени впечатления и е в близки роднински връзки и с двете страни по делото, ответницата никога не е ползвала преходния хол, двете спални и сервизните помещения, които са обитавали съпрузите и децата им. Тя ползвала единствено само своята стая с кухнята и сервизните помещеня, които са изградени към нея. В този смисъл са и показанията на свидетелките П. и Б.. Свидетелката К. Е. също съобщава, че ответницата обитава своята всекидневна и кухня, към които има отделен вход и сервизни помещения. Прави разлика между тези помещения и изградените на по-ниско ниво хол, детска, спалня и сервизни помещения, както и непригодените за живеене. Според свид.Е. ответницата я е посрещала единствено в “нейната всекидневна”, не е ползвала двете спални /едната от които изрично нарича детска/ и сервизните помещения и е споделяла, че ищцата си почива в тези помещения, както и че посрещала внуците си в нейната стая. По отношение на останалата част от етажа – голям хол и кухня с всекидневна, същите и към настоящия момент са на циментова замазка и се използват само за складови помещения. Празното дворно място от поземления имот, което не е голямо според свидетелите, се използва за лятна градина към ресторанта. Между ищцата и ответницата не е имало конфликти във връзка с достъпа и обитаването на жилищния етаж. Пред свид. П. ответницата представила целия жилищен етаж за свое жилище. Пред свид. К. ответницата и нейният син споделили, че тя е дала 18-20 000 лв. за изграждането на обекта. Според свид.Д. ответницата е теглила кредит за финансиране на строителството, който изплатила по-късно след продажбата на апартамент на ул.”Р.”. Освен нея е имало и други кредитодатели, тъй като в един момент съпрузите са изчерпали всички възможности за теглене на банкови кредити. Съобщава и за продажба на 80 дка зем. земи, парите от които били инвестирани в строителството. Според показанията му през 2009 г. майка му е знаяла, че той и ищцата ипотекират сградата и е изразила притеснения за погасяването на заема.

На *** г. ответницата И.И.Д. се е снабдила с н.а. №***, т.***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус с рег.№ *** /л.12/ за собственост на недвижим имот, с който същата е била призната за собственик по давностно владение и въз основа на покупко-продажба на следния недвижим имот: ½ идеална част от поземлен имот, целият с площ 309 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване с идентификатор *** заедно с реално находящия се в него самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор ***.1.2, който се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение триетажна /два жилищни етажа и един партерен етаж/ със застроена площ на обекта 197,80 кв.м., състоящ се от три спални, три бани, два хола, кухня, коридор и сервизни помещения, със самостоятелен вход, заедно с прилежащото му избено помещение с полезна плщ от 6,00 кв.м. Нотариалният акт е издаден въз основа на постановление на нотариуса от *** г. Удостоверенията от Община Разград и от Областен управител на Област Разград за това, че имотът не е общинска, респ. държавна собственост, които са приложени към нотариалното дело /л.67 и 68/ са издадени на Д. К. Д.. В представените към същата преписка скици, схеми, данъчни оценки са посочени имената на Д. К. Д. и M. Б.Д. като собственици на дворното място и самостоятелния обект.

По делото са представени предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот /л.39 и л.70/. В договор от 1999 г. /без точна дата/ , сключен на основание чл.19 от ЗЗД/т.7/, съпрузите M. Б.Д. и Д. К. Д. са посочили, че продават на ЕТ “К. Д. – И Д.”, представляван и управляван от собственичката И.И.Д. /ответница по настоящото дело/ следния свой съсобствен имот, а именно ½ идеална част от дворно място, цялото 307 кв.м., съставляващо урегулиран парцел *** в кв. ***, находящо се на ул.”***”№ ***, заедно с построената триетажна масивна жилищна сграда в незавършен вид, от която първи партерен етаж представлява търговски обект – ресторант със застроена площ 220 кв.м., втори етаж, обособен като първи жилищен етаж със застроена площ 220 кв.м. и трети етаж, обособен като втори жилищен етаж- мансарда с площ от 40 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение с площ от 220 кв.м. срещу задължението на купувача да завърши строителството на сградата и да я използва в продължение на три години от датата на подписването на този договор до 31.12.2002 г., когато ще се извърши прехвърлянето на собствеността. Предварителният договор е сключен пред двама свидетели, които с подписите си са удостоверили неговото съдържание. Вторият от предварителните договори е от 17.05.2001 г. Същият е приложен и към нотариалната преписка. С него Д. К. Д. и ищцата M. Б.Д. от една страна и ответницата И.И.Д. от друга страна се задължават за сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който първите двама като продавачи да прехвърлят на третата като купувач правото на собственост върху следния поземлен недвижим имот: Първи жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и партерен етаж, представляващ търговски обект – ресторант, находяща се в гр.Разград, имот пл.№*** от кв. *** по плана на гр.Разград с площ 307 кв.м. заедно с ½ идеална част от дворното място за сумта от 20 000 лв., от които 19 500 лв. са платени при подписването на договора. Този договор е с нотариална заверка на подписите на страните от 17.05.2011 г. С нотариална заверка на подписите е и декларация /л.131/ от двамата съпрузи, с която същите са поели задължение да не искат финансова помощ от ответницата, както и да поемат разходите по прехвърлянето на 1/2 идеална част новостроящия се обект. По отношение на предварителните договори ищцата по реда на чл.176 ал.2 от ГПК обяснява, че са подписали същия, за да бъде ответницата сигурна, че няма да я изгонят от процесното жилище или да й искат наем. Причината за втория договор била големия размер на получените от съпрузите кредити и обстоятелството, че ищцата планирала да замине на работа в Република Гърция.

Според представеното удостоверение /л.40/, издадено от “Банка ДСК”ЕАД ЕТ “К. Д. – И.Д.” е ползвал инвестиционен кредит в размер на 16 800 лв., разрешен на 16.11.1999 г. и погасен окончателно на 19.02.2001 г. В периода 1988 г. – 1995 г. същата е получавала месечна пенсия от 181,50 лв. в началото на периода до 2 948 неденоминирани лева за м.декември 1995г. /л.198/, а за периода 1996 – 2001 г. съответно в размер от 2 948 неденомирани лева месечно в началото на периода до 142 лв. месечно в края на същия период /удостоверение от НОИ л.189/. Регистрираният от нея ЕТ “К. Д.-И.Д.” за 1997 г. е декларирал облагаем доход от 1 318 425 неденоминирани лева, за 1998 г. – 11 134 418 неденоминирани лева, за 1999 г. – 21 578 лв., за 2000 г. – 2 171 лв., за 2001 г. – отрицателен резултат от - 1 871 лв. /л.191/. Съпруга на ответницата до 1979 г. е работил в ОД на МВР Разград и за периода от 1960 г. до 1979 г. е получил 85 135,82 лв. /удостоверение на л.196/. От м.април 1979 г. същият е пенсиониран с пения от 209,30 лв., която е увеличавана до 5 540 неденоминирани лева през м.юни 1996 г. /л.202/.

Издадените документи във връзка с разрешаването и ползването на сторежа, а именно разрешение за ползване, издадено от МРРБ –ДНСК /№365/26.12.1999 г. /л.42/ на нощен клуб, ресторант и жилище, част от парцел *** кв.*** в гр.Разград са на името на Д. К. Д. и M. Б.Д..

С решение по бр.д.№*** г. на РРС, влязло в сила на *** г. гражданският брак между M. Б.Д. и Д. К. Д. е прекратен. С допълнително решение по същото дело е постановена промяна във фамилното име на ищцата от Д. на Б..

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Предявеният установителен иск за установяването правото на собственост на ищцата върху ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и върху ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по отошение на ответницата е основателен и доказан.

Дворното място е придобито от ищцата и нейния съпруг /бракът с който е прекратен по-късно/ в резултат на покупко-продажба, а жилищния обект – по приращение чрез реализиране на строеж на основание чл.92 от Закона за собствеността. Предоставянето на парични средства от ответницата не я прави съсобственик на имота. Същата не е станала собственик и въз основа на предварителните договори за покупко-продажба, тъй като не е реализирала правата си по тях по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Твърдението й, че е станала собственик въз основа на давностно владение е неоснователно. Представеният от нея констативен нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила – не установява истинността на фактическите констатации, отразени в него от нотариуса. Ето защо при условията на пълно и главно доказване ответницата следваше да докаже, че тя е осъществявала самостоятелна, непрекъсната и безспорна фактическа власт върху вещта в продължение на 10 години и е заявявала намерене за своене на вещта. В случая бе установено, че ответницата упражнява фактическа власт само по отношение на част от вещта – стая с кухня и сервизни помещения като майка, респ. свекърва на собствениците. В посочения от нея в тази връзка предварителен договор от 1999 г. не е посочено на кой, респ. на каква част от недвижимия имот се предава владението и тъй като този договор има за предмет ½ от дворното място и построената сграда не може да се направи извод, че в конкретния случай този предварителен договор е основание за завладяване на целия жилищен етаж. Дори и да се приеме, че в периодите, в които ищцата е отсъствала от страната, ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия етаж, това не би могло да се приеме за владение, тъй като същото не е било демонстрирано по отношение на ищцата и периодично е било прекъсвано. Освен това и към настоящия момент вещите на ищцата се намират в това жилище. Като доказателство за липса на своене на имота съдът приема и липсата на противопоставяне на ответницата по отношение на намерението на ищцата и нейния съпруг да ипотекират имота през 2009 г.

Ето защо съдът приема, че ответницата не е станала собственик на процесния недвижим имот, както и че ищцата е собственик на ½ от ½ от дворното място, респ. ½ идеална част от жилищния имот, тъй като с прекратяване на брака придобитите вещи в режим на съпружеска имуществена общност стават обикновена съсобственост.

На основание чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК нотариалния акт, с който се е снабдила ищцата въз основа на обстоятелствена проверка за собственост по давностно владение №***, т. ***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус с рег.№ *** следва да бъде частично отменен досежно процесната ¼ от дворното място и ½ от жилищния етаж.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат. От описаните разноски и възнаграждения, документи са предоставени за адвокатски възнаграждения в размер на 2500 лв. за завеждане и защита по делото и 1 100 лв. възнаграждение за явяване в пет съдебни заседания и командировъчни разходи, за сумата 491,40 лв. първоначална държавна такса, 30 лв. за издаване на съдебни удостоверения и 27 лв. за издаване на удостоверение за данъчна оценка и за раждане. Следователно ответницата следва да заплати сумата 548,40 лв. за разноски по делото и сумата 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение. По отношение на останалата част от адвокатското възнаграждение, а именно 200 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като в договора за правна защита и съдействие на л.14 е вписана сумата 2 500 лв., а не 2 700 лв., колкото е посочено като основен хонорар в договора на л.206.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Д., ЕГН ********** ***, че M. Б. Б., ЕГН ********** *** е собственик на ¼ /една четвърт/ от поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, хиляда шестстотин тридесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК , изменена със заповед КД-14-17-251/14.07.2011 г. на Началника на СГКК Разград с административен адрес гр.Разград, ул.”***”№ ***, с площ 309 кв.м. /триста и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *** при граници имоти с идентификатори 61710.502.7168, 61710.502.7***, 61710.502.1633, 61710.502.1631, както и на ½ /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК , изменена със заповед КД-14-17-251/14.07.2011 г. на Началника на СГКК Разград с административен адрес гр.Разград, ул.”***”№ ***, ет. ***, който се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ 197,80 кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни квадратни метра/ ведно с избено помещение с площ 6 кв.м. /шест квадратни метра/ и 36,65 % / тридесет и шест цяло и шестдесет и пет стотни процента/ от общите части на сградата при граници на обекта : под обекта – имот с идентификатор *** и над обекта – имот с идентификатор *** и ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, т. ***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус с рег.№ *** на нотариалната камара и район на действие Районен съд Разград с вх.рег.№ *** г. на Служба по вписванията в частта досежно горепосочените ¼ /една четвърт/ от дворното място и ½ /една втора/ от жилищния етаж.

ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на M. Б. Б., ЕГН ********** *** сумата 548,40 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото 3 600 лв./три хиляди и шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ претенцията на M. Б. Б., ЕГН ********** *** срещу И.И.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 200 лв. /двеста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: