№ 16 24.02.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесети януари две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията кнахд №693 по описа за 2014г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М.П.М. *** срещу Наказателно постановление № 197/22.10.2014г.
на Началник на Митница Русе, с което на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв
на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за
нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на
нарушението е отнета в полза на държавата. В жалбата се изтъкват основания за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде
отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната страна Митница– гр.Русе, чрез представителя си изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 197/22.10.2014г. на Началник на Митница Русе на жалбоподателя М.П.М.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за
нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на
нарушението е отнета в полза на държавата. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №184 от
14.08.2014г. съставен на жалбоподателя от инспектор към Митническо бюро – гр. Разград. В акта и НП
е отразено от фактическа страна, че на 19.06.2014г. с прокурорско постановление
е прекратено досъдебно производство №155/2014г. по описа на ОД на МВР – гр.
Разград, образувано срещу неизвестно лице за престъпление по чл.215, ал.1 от
НК, като е прието, че всъщност липсва извършено престъпление. На 25.06.2014г. в
Митническо бюро – Разград към Митница Русе, по компетентност бил получен
екземпляр от посоченото постановление. Веществените доказателства – 920 литра
жълтеникава прозрачна течност с мирис на нефтопродукт били приети и поставени в
склад на Митница Русе в гр. Разград, Гарова промишлена зона с
приемо-предавателен протокол №2-075/27.06.2014г. и Складова разписка №0863000195/27.06.2014г.
На 04.07.2014г. в присъствието на М.М. в посочения склад била взета сборна
проба от стоката - 110 литра от
жълтеникавопрозрачна течност с мирис на нефтопродукт. Количеството било
определено на база протокол за доброволно предаване от 16.04.2014г., като за
действията на митническите органи били съставени протокол за вземане на проба
№51/04.07.2014г. и протокол за извършена проверка №BG-004000-173/04.07.2014г., които
М. П. подписал без възражения по отношение на начина и метода на вземане на
пробата, определянето и измерването на количеството на течността и същността на
проверката. В писмени обяснения М. П. посочил, че течността е нафта, която е
закупил за да използва за личните си автомобили и не притежавал документ за
начислен, платен или обезпечен акциз. Посочената проба била изпратена в
Митническа лаборатория – гр. Русе и от извършената там експертиза се
установила, че процесната стока /жълтеникава прозрачна течност с мирис на
нефтопродукт/ представлява “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ биодизел /моноалкилни
естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%
с код 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура /КН/. Прието е, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.126 от ЗАДС, тъй като на
16.04.2014г. е държал акцизни стоки, съгласно чл.2,т.3 от ЗАДС - 110 л. “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ
биодизел /моноалкилни естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на
сяра, непревишаващо 0,001% с код по КН 2710 19 43, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
Пред РРС са разпитани като свидетели
митническите служители И. И. /актосъставителя/ и Д. Д. и Н. К..
Актосъставителят И. И. е съставил акта по документация, но свидетелите Д. Д. и
Н. К. са участвали пряко при приемането на количеството газьол от полицията и
при вземането на пробите. При приемането количеството газьол било в туби, като
тези на М. М. били отделени в отделна партида и обозначени /както и тубите на
други лица, също иззети като веществени доказателства/. Количеството на М. М.
било общо 110 литра. Посочената по- горе експертиза установява, че става дума
именно за “тежко масло”, “газьол”. При вземането на пробите М. М. е написал
обяснения, в които е посочил, че купува това гориво за лична употреба – за свои
автомобили и го купувал от лице на име А., като не знаел откъде последния взема
горивото. При воденото, но прекратено досъдебно производство М. М. е разпитан
като свидетел /л.46 от делото/ и е посочил, че е закупил общо 110 литра такова
гориво от лице на име А. и вземал закупеното количество от дома му. Именно това
количество М. М. е предал на разследващите при воденото тогава досъдебно
производство. Не е питал Айдън откъде има това течно гориво. Този протокол за
разпит се ползва от съда като писмено доказателство на общо основание –
процесуална пречка за това няма, поради което и съдът не намира за основателни
доводите на защитата, че този протокол не може да се ползва в настоящия процес.
За това и съдът намира, че жалбоподателят се е снабдил с процесното количество
газьол имено по този начин – купувал го е от лице, което не е имало право да
разпространява такива стоки и не е имал документ за начислен, платен или обезпечен акциз. Същото
жалбоподателят е обяснил и при предаване на това количество гориво на
разследващите – копие от протокол за доброволно предаване на л.39 от делото. В
последното съдебно заседание от обжалващата страна се представят фискални
бонове за закупено гориво от Газстанция “Ромпетрол”, които фискални бонове с
оглед поставените дати, действително предшестват датата на която жалбоподателят
е предал процесното гориво на разследващите органи. Твърди се, че именно това
закупено гориво от “Ромпетрол” било и процесното. Съдът не кредитира тези
твърдения. Без да се обсъжда въпроса какво точно отразяват приложените фискални
бонове /същите естествено не сочат купувач и на практика нищо не установяват/,
нито въпроса по какъв начин се е снабдил с тях жалбоподателя, то за съда е
ясно, че те са неотносими към процесното количество гориво. Именно обсъдените
по-горе доказателства сочат начина по който жалбоподателят е закупупил
процесното гориво - закупувал го е от посочено от него лице, което го е
съхранявало в дома си, откъдето жалбоподателят обикновенно го е вземал и с оглед начина на покупка е обяснимо, че
жалбоподателят не е имал документ за начислен, платен или обезпечен акциз. Не се
установяват допуснати нарушения на процедурата и при приемането, вземането на
проби и изследването на процесното гориво. Поради изложеното съдът намира, че
фактическите обстоятелства изложени в акта и НП са установени по несъмнен
начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и
при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на наказателното постановление. С оглед данните по
делото съдът приема, че санкционираното лице
е осъществило състава на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е държал
и след започване на разследване е предал на разследващите 110 литра газьол. Като
дата на нарушението, изразяващо се в държане на акцизни стоки, основателно е
посочена датата на която жалбоподателят е предал процесното количество гориво
на разследващите органи – 16.04.2014г. /копие
от протокол на лист 39 от делото/ -
това е датата на която същото гориво е установено във фактическата власт на жалбоподателя. За това количество жалбоподателят нямал данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Тази констатация сама по себе си
покрива признаците на приложения състав на административно нарушение. В случая
става дума за акцизна стока – газьол с код 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура.
Чл.32, ал.1, т.3 от ЗАДС регламентира облагането на тези стоки с акциз. Същите
са енергийни продукти по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС /посочват се
кодове от 2704 до 2715/ и в този смисъл акцизна стока по смисъла на чл.2, т.3
от Закона. При извършване на нарушението
жалбоподателят е действал умишлено от
субективна страна – напълно съзнателно, видно от това което е посочил в
писмените си обяснения и при разпита си по прекратеното впоследствие наказателно
производство. В случая не е налице
маловажен случай и не може да се прилага чл.28 ЗАНН във вр. с чл.126б от ЗАДС, тъй като дължимият
акциз надхвърля размера посочен в чл.126б, ал.2 като критерий. Разглежданото
деяние е от категория с по-висока степен на обществена опасност, поради което и
ЗАДС предвижда принципно високи санкции. Поради изложеното съдът намира, че
жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС, тъй като на процесната дата е държал
описаните акцизни стоки в стопанисвани от него помещения без да има изискуем
данъчен документ. Законосъобразно е
определен и размера на наложената му глоба – в размер на законовия минимум. Заканосъобразно стоката
предмет на нарушението е отнета в полза на държавата на осн. чл.124, ал.1 от
ЗАДС. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 197/22.10.2014г. на Началник на Митница Русе, с което на жалбоподателя
М.П.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за
нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на
нарушението е отнета в полза на държавата.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Районен
съдия: