№ 539 02.02.2015 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети декември
две
хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 697 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.П.Н. против
наказателно постановление № 14-1873-000221/06.10.2014 г. на
началник РУП Разград към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6
т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като оспорва по същество осъществяването на
санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.09.2014 г. в гр. Разград, служители
на РУП Разград – св. Д.И. и Н. И. били в наряд, нощна смяна, като били спрели
полицейския патрулен автомобил на бул. “България”, обърнат в посока към
пресечката с ул. “Искър”, на разстояние около 50 м. от кръстовището между двете
улици. Около 21,00 ч. вечерта, жалбоподателят, който е таксиметров водач, бил
нает от непълнолетния /на 14 г./ св. Т., за да го закара до дома му. Н. привел
в движение таксито – л.а. “Дачия Логан” с рег. № **** и се отпралвил от
централната таксиметрова пиаца, пред “Момина чешма”, към бул. “България”,
преминавайки по ул. “Искър”. На булеварда, жалбоподателя навлязъл без да спре на
поставения знак “Б-2”, тъй като нямало други преминаващи автомобили.
Поведението му било наблюдавано от полицейските служители, които при
приближаването му до патрулния автомобил го спрели за проверка. Разяснили му,
че го спират заради допуснатото нарушение, позволили му да закара свидетеля Т.
до тях и по – късно при връщането му на место, актосъставителят – св. Д. И. му
съставил АУАН с бл. № 370078, за това че не е спрял на знака, указващ му да
спре и да пропусне преминаващите по пътя с предимство, като по този начин е
извършил нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят възразил, че е спазил
поведението си с указанията на знака, като отбелязал това и в предявения му
акт, който подписал. Въз основа на акта, на 06.10.2014 г., било издадено и атакуваното
НП, в което поведението на жалбоподателя
е описано по начин идентичен с описанието дадено му в АУАН, същото е
квалифицирано, като такова по чл. 6 т.1 от ЗДвП и отговорността на Н. е
ангажирана на основание чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДвП, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 20 лв.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. Според показанията
на св. Т., разпитан по искане на жалбоподателя, последния в действителност бил
спрял на знака, преди да навлезе на бул. “България”, а при спирането му от
полицейските служители, те му обяснили, че го спират, тъй като не е спазил
знака. Като анализира противоречивите гласни доказателства, досежно
обсотятелството спрял ли е автомобила преди навлизането на бул. “България”, или
не, съдът намира че следва да бъдат кредитирани показанията на актосъставителя
– св. И.. В тази насока следва да бъде посочено, че спирането на автомобила,
при положение, че и според двамата свидетели по улицата не е имало други
преминаващи коли, а тази управлявяня от жалбоподателя е била с включени
светлини, е можело да бъде визуално възприето от служителите на РУП. Липсват и
основание показанията на актосъставителя да бъдат поставяни под съмнение, тъй
като причината / и според св. Т./, за да бъде спрян Н. е било именно
обстоятелството, че той не е спрял на стоп-а. При това, за пътника в
таксиметровия автомобил, какъвто е бил св. Т., не е било необходимо да
концентрира вниманието си върху поведението на водача, докато полицейските
служители нарочно са следили спазването на поставените на кръстовището пътни
знаци. Освен това и при установеното безспорно обстоятелство, че други
преминаващи по пътя с предимство автомобили не е имало, то описаното от св. Д. И.
поведение на жалбоподателя, не е необяснимо и от житейски гледна точка. Ето
защо, съдът намира за установена отразената в акта и атакуваното НП фактическа
обстановка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна. Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно
нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също
безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 6
т.1 от ЗДвП. Посоченият
текст от закона поставя изискване към всички участници да съобразяват своето
поведение с пътните знаци. Значението на знак Б2
е определено в чл.45 ал.2 от ППЗДвП и то е, както е отбелязано и в атакуваното
НП : “Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Като
не е спрял управляваното от него МПС - л.а. “Дачия Логан” с рег. № *****,
на посочената в наказателното постановления дата, въпреки наличието на знак Б2
на ул. “Искър” на кръстовището с бул. “България”, указващ му да стори това,
жалбоподателя е осъществил нарушение на посочения в атакуваното НП чл.6 т.1 от
ЗДвП. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че не спазва указанията на знака, при управление на автомобила, знаел
е че е бил длъжен да спре, но не е сторил това. Ето защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 183
ал.2 т.3 от ЗДвП от административнонаказващият орган. И доколкото посочената
разпоредба, определя абсолютен размер на следващото се административно
наказание «глоба» от 20,00 лв. за водач, който не спре на пътен знак от вида на
нарушения от жалбоподателя, то липсват и основания за изменение на атакуваното
НП, в санкционната му част.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-1873-000221/06.10.2014 г. на
началник РУП Разград към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
6 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДвП на К.П.Н. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: