№ 17 19.02.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесети януари две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №707 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Б.И.П. ***
против Наказателно постановление № *** г. на Началник
Сектор ПП към ОДМВР – Разград, с което на жалбопадателя
на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 100 лв., В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № *** г. на Началник Сектор ПП към
ОДМВР – Разград на жалбопадателя Б.П. на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.44, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № ***, съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград на жалбоподателя. В
акта и в НП се сочи от фактическа
страна, че последният на *** г. около
11.35 часа в Община Разград, на път
ВТОРИ КЛАС №II-49 – пътя за
СПА комплекс “Островче” извън пътната мрежа, управлявал собствения си лек автомобил - Ровър 620 СИ с рег. №***, като при
разминаване с л.а. Рено Меган Сценик с рег. № *** не осигурил достатъчно
странично разстояние между своя и насрещно движещия се автомобил и на дясна
крива двата автомобила се блъскат, вследствие на което настъпва ПТП с
материални щети. Прието е, че неосигурявайки достатъчно странично
разстояние при разминаване и с
предизвиканото ПТП жалбоподателят е нарушил чл.44, ал.1 от ЗДвП.
По делото са разпитани като свидетели полицейските служители Н.Н.
/актосъставителя/ и С.Д. /свидетеля по акта/, които в показанията си
потвърждават фактическите обстоятелства отразени в акта е НП. От казаното от
тях се установява, че пътното платно по което са се движили двата автомобила
един срещу друг преди да се сблъскат е с широчина по-малко от 3 метра. По
конкретен е свидетелят Н. Н., който сочи, като широчина на платното 2,80 м и
съдът приема за установена именно тази широчина на платното. Жалбоподателят се
е движил от главния път към за СПА комплекс “Островче”. Сблъсъкът е настъпил
на дясна крива по пътя /дясна, с оглед
посоката на жалбоподателя/. На мястото няма пътни знаци, нито маркировка. И
двата автомобила навлизащи в завоя насрещно не са съобразили скоростта си, така
че да могат да спрат, при появата на насрещен автомобил, поради което и е
настъпил сблъсъка. Видимостта е била крайно ограничена и едва при навлизане в
завоя двамата водачи са се забелязали взаимно. В случая не може да се каже, че
единият водач е бил с предимство пред другия – без единият да спре и да изчака
другият не могат да се разминат, както установяват свидетелите. Сблъсъкът е
настъпил в средата на платното – доколкото пътят е тесен, то не може да се твърди,
че някой от двамата е излязъл извън своето платно за движение, тъй като
принципно такива отделни платна за насрещно движещи се автомобили на самото
място не могат да се обособят, поради малката широчина на цялото платно. От
всичко това обаче, съдът стига до извода, че и двамата водачи са се движили с
несъобразена скорост. Вярно е, че едва при навлизане в завоя, всеки от тях е
забелязал другия, като и двамата явно са се опитали да спрат /св. Н. говори за
спирачни дири/ , но вече не е имало време за това. Това означава, че и двамата
водачи са се движили със скорост, която е изключвала адекватна реакция. При
ситуация като разглежданата, при движение при тесен път и при наближаване на
завой водачът следва да се движи с такава скорост, че да може моментално да
спре, тъй като наближаването на насрещен
автомобил е предвидимо. Това обаче двамата водачи и в частност жалбоподателят
не са направили – очевидно скоростта им не е била такава, че да могат да спрат
или поне не са могли да спрат своевременно /защото в крайна сметка при сблъсъка
и двата автомобила са спрели/. Това всъщност дава основание на съда да приеме
категорично, че жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост при навлизане
в завой на тесен участък от пътя, при което не е могъл да реагира своевременно
и да избегне сблъсъка. Ако поне единият от двамата водачи беше проявил
необходимата прецизност – да прояви готовност да спре, за да се увери дали не
наближава насрещен автомобил, то до произшествието не би се стигнало. Затова и
съдът намира, че в случаят и жалбоподателят не е действал прецизно, а е проявил
съответно невнимание, с което е съпричинил произшествието. На другият водъч
също бил съставен акт.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При
издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са спазени процесуалните
правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и
съобразно предвидения от закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение. Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че мястото на нарушението не било ясно посочено – в НП мястото
на нарушението е точно и пълно посочено, което отразяване допълва допуснатата в
този смисъл недостатъчна прецизност в акта /чл.53, ал.2 ЗАНН/. На процесната
дата и място жалбоподателят е допуснал небрежност при управление на собствения
си автомобил, при което не е осигурил достатъчнo разстояние
спрямо насрещно идващ автомобил и така е нарушен чл.44, ал.1 от ЗДвП. Правилно
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като е нарушил
правилата за разминаване и от това е създадена непосредствена опасност за
движението, която в крайна сметка се е реализирала в пътнотранспортно
произшествие с материални щети и по двата автомобила, участващи в
произшествието. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на
санкционната норма са неоснователни –
приложена е именно относимата за конкретното нарушение санционна норма. Наказанието
наложено на жалбоподателя е определено в законовите рамки и се явява справедливо, съобразено с тежестта
на извършеното нарушение и с факта, че и в други случаи жалбоподателят е
допускал нарушения на правилата за движение по пътищата видно от приложената
справка. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ***г. на Началник Сектор
ПП към ОДМВР – Разград, с
което на Б.И.П. *** на основание чл.179, ал.2, във вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.44, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия: