№ 4 17.02.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети януари
две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 710 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ж.А.Ж. против
наказателно постановление № 14-1075-00898/29.10.2014 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 9 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална
страна.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.10.2014 г. в гр. Разград, при
управление на МПС – л.а.”Фолксваген Пасат”, с рег. № ****, по ул. “Дунав”, в
посока ул. “Паркова”, пред сградата на централна поща, жалбоподателят бил спрян
за проверка от контролните органи по ЗДвП. Ж. бил поканен за извършване на
проверка за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARВA 0169. Електронната скала на средството за измерване
отчела наличие на 0,89 промила алкохол в издишания от него въздух. На
жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0412191. За
така установеното, като приел, че Ж. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 от
ЗДвП, актосъставителят – св.Ц., съставил АУАН с бл. № 524045, който бил
предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа
на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието
на нарушението е идентично с описанието дадено му в обвинителния акт, същото е квалифицирано, като такова по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП, и на основание чл. 174
ал.1 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя ангажирана с налагане на административни наказания
“глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9
месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.
Предсавените писмени доказателства –
разпечатка от паметта на техническото средство, установяват че на посочената в
АУАН и НП дата – 15.10.14 г. и час 22,54, със същото са отчетени 0,89 промила
алкохол. Според представената справка за осъществени нарушения от
жалбоподателя, в качеството му на водач, на Ж. от 2003 г., когато е придобил
СУМПС, да санкциониране на настоящото нарушение са налагани две други наказания
за нарушения на ЗДвП, съответно през през 2010 г. и през 2011 г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя
изтъкнатите от защитата аргументи в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.
57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление следва да
намерят отражение обстоятелствата при които нарушението е извършено, както
следва да бъде дадено и описание на самото нарушение. В атакуваното НП са
отбелязани, както резултатите от техническото средство, с което жалбоподателят
е бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта при спирането му от контролните
органи, така и датата и мястото на осъществяване на нарушението. Правната квалификация на същото е определена правилно, както в АУАН, така и
в издъденото въз основа на него наказателно постановление,
като по този начин са изпълнени и изискванията на чл. 42 т.5 и чл. 57 ал.1 т.6
от ЗАНН. Съставомерността на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, изисква да е нарушена забраната, въведена в този текст от закона,
предписващ определено правило за поведение. Конкретните стойности на
концентрация на алкохол в кръвта на водача, са от значение за
индивидуализацията на наказанието по чл. 174 от ЗДвП, който е и приложимата санкционна
разпоредба. След като словесното описание на нарушението в АУАН и НП
кореспондира на изискването на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачите да не управляват
под въздействие на алкохол, то и правото на зищата на жалбоподателя не е
накърнено по никакъв начин.
Що се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то
виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от
състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Както бе посочено и
по- горе, този текст от закона забранява на водачите да управляват ППС
под въздействие на алкохол. При управлението на МПС – л.а.”Фолксваген Пасат”, с рег. ***, в гр. Разград, по ул. “Дунав”, на
посочената в НП дата, жалбоподателят е бил под въздействие на алкохол. Последното
обстоятелство е безспорно доказано. Същото е установено от
резултатите от използваното техническото средство – 0,89 промила. И доколкото в настоящия случай установената концентрация е в границите на
съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до
1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя
осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Нарушението е
съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е
употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и
законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от
административнонаказващият орган.
Що се отнася до размера
на наложените наказания за посоченото нарушение. При предвидени в чл. 174 ал.1
минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право
да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил
и наложил наказанията около средните им размери, изхождайки от концентрацията
на алкохол в кръвта на водача, установена въз основа на показанията на
техническото средство. При липса на сочени и доказани от жалбоподателя
обстоятелства, които да представляват
смегчаващи вината такива по смисъла на чл.27 от ЗАНН, съдът намира, че
липсват и основания за изменение на атакуваното постановление с намаляване на наложените административни
наказания, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-1075-00898/29.10.2014 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на Ж.А.Ж. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: