Р Е Ш Е Н И Е

№ 37 25.02.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 753 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “И” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-0000156 от 21.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, счита го за незаконосъобразно и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2014 г. в 10.30ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в цех за производство на зеленчукови консерви в гр. Р., който цех бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че в обекта работи Н. И. Т. На 21.10.2014г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и било установено, че с Н. Т. на 15.10.2014г. работодателят /“И” ЕООД гр. Разград / бил сключил трудов договор /Трудов договор №10/15.10.2014г./. Същият ден работодателят е изпратил в ТД на НАП уведомление за регистрацията на същия договор. ТД на НАП Варна е издала справка с придружително писмо №173901401597506/15.10.2014г. за прието уведомление за регистриране на сключения с Н. Т. трудов договор, като видно от същата справка, уведомлението за регистриране на сключения със същата работничка трудов договор е прието от ТД на НАП на 15.10.2014г. в 17,10 часа. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена в 10,30 часа Н. И. Т. е допусната до работа в обекта без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на дружеството работодател бил съставен акт за административно нарушение № 17-0000156/ 21.10.2014г., съставен от гл. Инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство свидетели - актосъставителя М. М. и свидетеля по акта Ст. С. Съдът не кредитира твърденията в жалбата, че работничката била в цеха на предприятието само за да се запознае с работата и да прецени дали иска да сключи трудов договор. Тя е работила – заедно с други работнички е избирала зеленчуци от бидони и ги опаковала, както установяват посочените свидетели. Това се установява и от показанията на самата Н. Т., която макар и уклончиво, казва, че е работила при проверката – помагала на другите работещи. Попълнена е и декларация в която се сочи, че Н. Т. работи в цеха като пакетира консерви, посочено е трудово възнаграждение, работно време и изрично е записано, че е на работа от 15.10.2014г. /датата на проверката/. В самата декларация е отбелязано, че е попълнена от Д. П. /служителка в обжалващото дружество/, като е подписана от Н. Т. Това обстоятелство не е спорно. Посочената служителка в обжалващото дружество /Д. П./, също е разпитана като свидетел и също твърди, че Н. Т. е била в цеха само за да се запознае с работата. По изложените по-горе съображения съдът не кредитира казаното от тази свидетелка. Несъмнено е и, както се каза, установява се и от показанията на Н. Т., че към момента на проверката същата е осъществявала трудова дейност, поради което отношенията и с работодателя са били трудови. При това е несъмнено, че към момента на проверката не и е било връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП, тъй като това уведомление е било прието по - късно /макар и на същата дата/ от компетентния орган. Отделен е въпросът за наличието на самия трудов договор към момента на проверката в обекта, но не това е предмет на делото. Така или иначе е несъмнено, че работничката е допусната да осъществява трудова дейност в предприятието, без да й се предостави копие от заверено уведомление, поради което и съдът намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя доводите на обжалващата страна, че акта е връчен на лице без представителна власт. Видно от приложеното копие от пълномощно /т.10 от същото/ лицето на което е връчен акта е имало съответна представителна власт и фактът, че в самото пълномощно е посочено Районна инспекция по труда /вместо Дирекция “ИТ”/ не променя този извод, тъй като тълкуването на пълномощното не оставя място за съмнение, че съответното лице е упълномощено именно и за представителство от вида на разглежданото, въпреки неточното изписване. Действително в акта и НП е посочено, че лицето Н. Т. осъществявало трудова дейност в цеха без да е посочено точно каква е била тази дейност. При това действително е допусната непрецизност, но съдът намира, че същата не се явява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП, тъй като в крайна сметка е посочено, че лицето е извършвало трудова дейност и точно това е съставомерното обстоятелство. В случая не е налице реална неяснота и правата на обжалващото лице, да разбере какво му се вменява от фактическа страна, не са нарушени. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 вр. от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 15.10.2015г. Н. И. Т. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал работника до работа без да му предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е предоставлил копие от изискуемото уведомление за регистразия на трудов договор, защото такова уведомление, съответно заверено, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работничката вече е осъществявала трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без да са и предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Н. Т. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работничката до работа, процесното уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая на обжалващото дружество е наложена санкция в минимален размер и не може да се поставя въпрос за корекцията на НП в тази част. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0000156 от 21.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на “И” ЕООД гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: