МОТИВИ към Присъда № 60/12.02.2015г.

по НОХД №704/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н.Б.А. ЕГН **********, за това, че за времето от ***г. в с. Г., общ. Л., в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство – арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. медно котле /менче/ с вместимост 5 л. на стойност 5,00 лв.; 1 бр. медна тава с вместимост 20 л. на стойност 30,00 лв.; 1 бр. дървено буренце “бъкел” с вместимост 5 л. на стойност 10,00 лв.; 1 бр. стар войнишки нож /щик/ на стойност 2,00 лв., на обща стойност 47,00 лв. от владението на А.Д.А. *** проводник /кабел/ със сечение 4 мм на стойност 18,00 лв.; 1 бр. медно котле с вместимост 3 – 5 л. на стойност 5,00 лв.; 2 бр. медни тави с диаметър 60-70 см. на обща стойност 60,00 лв.; 1 бр. дървено буренце /бъкел/ с вместимост 5 л. на стойност 10,00 лв. и 1 бр. инструмент – коса на стойност 5,00 лв. на обща стойност 98,00 лв., от владението на Д.М.Д. ***, всички вещи на обща стойност 145,00 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, като съда приложи разпоредбата на чл.58а от НК и го редуцира / намали/ с една трета.

Гражданският ищец, депозира устна молба, с която счита иска за доказан по размер и основание, пледира да бъде уважен в пълен размер.

Защитата на подсъдимия – адв. А. М., пледира за налагане на наказание по реда на чл.78а от НК.

Подсъдимият Н.Б.А. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Б.А. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Св. А. А. притежавал къща с дворно място в с. Г., където живеел и подс. А.. Един ден за времето от ***г., подс. А. решил да извърши кражба от имота на св. А. А.. В изпълнение на намисленото, той отишъл до къщата на св. А., с ритник изкъртил входната врата и вратата на мазата, откъдето изнесъл 1 бр. медно котле /менче/ с вместимост 5 л., 1 бр. медна тава с вместимост 20 л., 1 бр. дървено буренце “бъкел” с вместимост 5 л. и 1 бр. стар войнишки нож /щик/.

За времето от ***г. до ***г. подс. А.,***, собственост на св. Д. Д. ***, с цел да извърши кражба. Така след като прескочил оградата на имота, отишъл до избата на къщата, вратата, на която била заключена с резе. С помощта на сила и техническо средство – арматурно желязо, подс. А. успял да изкърти резето и да проникне в избата, откъдето взел и изнесъл 1 бр. медно котле с вместимост 3 – 5 л., 2 бр. медни тави с диаметър 60-70 см. и 1 бр. дървено буренце /бъкел/ с вместимост 5 л. От ел. табло, захранващо имота с електричество, подс. А. издърпал, откачил и взел 30м. меден проводник със сечение 4мм. След това отишъл до стопанска постройка и след като разбил вратата й, влязъл и взел едно земеделско сечиво – коса.

Последствие част от отнетите от имотите на св. А. А. и св. Д. Д., подс. А. продал на св. Ем. Х. и св. Ш. М.. С протоколи за доброволно предаване, част от отнетите вещи били върнати по свидетелите Ем. Х. и Ш. М.. На св. А. А., отнетите движими вещи били възстановени напълно.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, стойността на вещите отнети от владението на св. А. А. е 47,00 лв./възстановени, а общата стойност на вещите отнети от владението на св. Д. Д. е 98,00лв.

Подс. Н. А. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подс. Н. А., които се подкрепят от гласните и писмени доказателства, приобщени към магтериалите по делото, събрани по реда предвиден в НПК – показанията на свидетелите А. А., Д. Д., Л. В., С. С., Ф. Е., Ем. Х., Н. С., Ш. М., Докладна записка, Жалби, Протоколи за доброволно предаване, Разписка, заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, Справка за съдимост, характеристична справка и Декларация от подсъдимия, които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна – за времето от ***г. в с. Г., общ. Л., в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство – арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. медно котле /менче/ с вместимост 5 л., 1 бр. медна тава с вместимост 20 л., 1 бр. дървено буренце “бъкел” с вместимост 5 л., 1 бр. стар войнишки нож /щик/, на обща стойност 47,00 лв. от владението на А.Д.А. *** проводник /кабел/ със сечение 4 мм., 1 бр. медно котле с вместимост 3 – 5 л., 2 бр. медни тави с диаметър 60-70 см., 1 бр. дървено буренце /бъкел/ с вместимост 5 л. и 1 бр. инструмент – коса, на обща стойност 98,00 лв., от владението на Д.М.Д. ***, всички вещи на обща стойност 145,00 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.

Извършените от подсъдимия деяния са от езин и същ вид, през непродължителен период от време, при еднородност на вината и всяко следващо от фактическа страна е продължение на предходното.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, знаел е, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не става по силата на закон и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една до десет години.

Съдът намира за смекчаващо отговорността обстоятелство единствено относително ниската стойност на отнетите чужди движими вешщи. В противовес на това са тежкото съдебно минало на подсъдимия, престъпната упоритост, с която е осъществявал деянията, причинените повреди по имотите на засегнатите лица, поради което намира, че следва да наложи наказание малко над предвидения в закона минимум, а именно една година и щест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3 – шест месеца и подс. Н. А., следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. Н. А..

По гражданският иск :

Съобразно така произнесената присъда, съдът намира предявения граждански иск за допустим и основателен, доказан изцяло, поради което същия следва да бъде уважен. Съдът осъди подс. Н. А. да заплати на Д.М.Д. сумата от 98.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата 40,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, по сметка на Районен съд град Разград, сумата 15.00 лева разноски в съдебното производство, както и 50.00 лева държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: