МОТИВИ към присъда № 45 / 02.02.2015 г. постановена по НОХД № 733/2014 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия С.Ю.М. е за това че на 25.09.2014 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дрелка малка, марка “Макита” на стойност 110.00 лв., 1 бр. българска дрелка на стойност 80.00 лв. и 1 бр. ъглошлайф марка “Макита” на стойност 160.00 лв., всичко на обща стойност 350.00 лв. от владението на К.А.М. от с. гр. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му определи наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, от което да му бъде наложено наказание намалено с една трета, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, което да се изтърпи при първоначален “строг” режим.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият познавал пострадалия М.. Свидетелят бил наемал М. за извършване на обща работа, при ремонтни дейности в имота си, находящ се в гр. Р., ул. “****. По тази причина на подсъдимият било известно местонахождението на имота и разположението на постройките в него.

На 25.09.2014 г., след като на 12.09.2014 г. бил освободен от затвора Белене, подсъдимият решил да извърши кражба от дома на М.. Ето защо, възползвайки се от отсъствието на пострадалия от дома му, в късния следобед на същата дата, той проникнал в дворното място, през граничеща с него изоставена къща. След като влязъл в имота на М., М. се отправил към навес, където знаел че пострадалия държи инструменти и домакински уреди. От там, подсъдимият взел една дрелка/малка/ м. “Макита”, една българска дрелка и един ъглошлайф м. “Макита” и носейки вещите в ръце, напуснал имота на свидетеля по начина, по който проникнал в него. Последно посочените действия на подсъдимия били наблюдавани от св. Ив. – съсед на пострадалия, който помислил, че М. е един от работниците, ремонтиращи оградата на М. и че вещите се изнасят със знанието на последния.

Непосредствено след като откраднал инструментите, подсъдимият се отправил към дома на св. Я. и нейния син – св. М., на които предложил за продажба една от дрелките. Свидетелите обаче отказали. След това подсъдимият се отправил към автосервиз, находящ се на ул. “****” в гр. Р., където работел негов познат – св. И. Освен него, по същото време в сервиза се намирал и св. А. На двамата свидетели подсъдимият предложил за продажба дрелката м. “Макита” и ъглошлайфа. Свидетелят И. купил от М. дрелката срещу сумата от 15 лв., а св. А., купил ъглошлайфа също за 15 лв. След като взел 30 - те лева от свидетелите и им оставил вещите, подсъдимият си тръгнал, а по – късно изхарчил парите. С втората от дрелките, подсъдимият също се разпоредил още преди да посети свидетелите на ул. “****”, като я продал на неустановено в хода на разследването лице.

След разкриване на деянието, св. А. предал с протокол за доброволно предаване от 02.10.2014 г. ъглошлайфа, купен от подсъдимия, а с протокол от 10.10.2014 г. св. И. предал купената от подсъдимия дрелка м. “Макита”. На 04.11.2014 г., вещите били върнати на собственика им.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, прочетено и приобщено по предвидение в процесуалния закон ред в хода на съдебното производство, стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 350 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите М., Ив., М., Я., И., А. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл са и направените от подсъдимия самопризнания. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от заключенията по назначената експертиза, протокол за разпознаване, протоколи за доброволно предаване, постановления за връщане на в.д., поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият е осъждан многократно. Последната влязла в сила присъда спрямо него е по НОХД № 799/2013 г. по описа на РРС, с която му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, за извършено на 22.10.2013 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл. 194 ал.1от НК. Присъдата е влязла в сила на 02.12.2013 г., а наложеното по нея наказание е изтърпяно от подсъдимия на 12.09.2014 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК. На инкриминираната с обвинението дата, той е отнел чужди движими вещи – дрелка/малка/ м. “Макита”, една българска дрелка и един ъглошлайф м. “Макита” от лицето , които ги е владеело - техния собственик, без негово знание и съгласие. Подсъдимият е проникнал в дома на пострадалия и е взел посочените движими вещи от мястото, където са били съхранявани от последния, като по този начин е прекъснал фактическата власт на собственика им върху тях. С изнасянето и по – късно с отдалечаването му от местопрестъплението с тези вещи, М. е установявал своя трайна такава върху предмета на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било довършено.

Посоченото по – горе осъждане на подсъдимия, с което му е наложено ефективно наказание “лишаване от свобода” за срок от една година за тежко умишлено престъпление от общ характер, прави и настоящото престъпление, представляващо такова извършено в условията на опасен рецидив по см. на б.”а”, ал.1 на чл. 29 от НК.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване, лишавайки лицето, което е владеело посочените по – горе движими вещи от възможността да се разпореждат с тях, в качеството им на техен собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението за своене. Предприетите от М. действия по разпореждане с вещите, чрез продажбата им на различни лица, обективират по несъмнен начин, субективното му отношение към предмета на престъпление, като към негов собствен.

Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките по чл.55 от НК поради липсата на изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко на извършеното. При това положение, индивидуализацията на следващото се наказание лишаване от свобода, съобразно процесуалния ред по който се е развило настоящото производство, следва да се извърши в рамките на две и десет години, какъвто са специалния минимум и максимум за този вид престъпления, при условията на чл.54 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани с високата степен на лична опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан, извън осъжданията му определящи настоящото деяние като опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК. В тази насока, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде преценено и това, че целите по чл.36 от НК не са постигнати спрямо подсъдимия, независимо от налаганите му ефективни наказания лишаване от свобода и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено непосредствено след освобождаването му от пенетенциарното заведение, където е изтърпял последното от тези наказания. Като смегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото престъпление, бе преценена ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, ненадхвърляща значително размера на МРЗ за страната към инкриминирания период. Като смегчаващи отговорността обстоятелства в тази насока бе преценена липсата на несъставомерни вредни последици от деянието, както и факта, че част от вещите отнети с кражбата са върнати на собствениците им. Ето защо счита, че при относителна равностойност на отегчаващите отговорността и смегчаващи отговорността обстоятелства, съответно на тежестта на извършеното престъпление е наказание на минимума предвиден в закона, а именно – две години лишаване от свобода. От така определеното наказание на подсъдимия, след редукцията по чл. 58а от НК, следва да бъде наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. При липсата на материалноправните предпоставки на чл. 66 от НК и съобразно квалификацията на настоящото деяние, наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор/чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС/.

На осн. чл. 59 ал.1 от НК от така наложеното наказание, следва да бъде приспаднато фактическото му задържане и времето през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение “задържане под стража” по досъдебното производство.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по който му е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: