МОТИВИ към решение № 80 / 25.02.2015 г. постановена по АНД № 9/2015 г. по описа на РРС.

Внесено е постановление от РРП с предложение за освобождаване на обвиняемия Н.Г.С. по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, за това че 19.12.2014 г. в гр. Разград, не е изпълнил съдебна заповед за защита от домашно насилие от 26.09.2014 г., постановена по гр.дело № 1132/2014 г. по описа на РС Разград, с която са постановени мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗННД, съгласно която Н.Г.С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Ст. Ст., забранява му се да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Р. Ст. Ст., за срок от 15 месеца, като е посетил адреса на който живее Р.. Ст. в гр. Р., бл. ****** и е упражниял спрямо нея физическо насилие.

Обвиняемият при редовно призоваване, не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по предложението.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението като предлага обвиняемият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 296 ал.1 от НК и бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на решение № 314/26.09.2014 г. по гр.дело № 1132/2014 г. по описа на РРС /влязло в сила на 08.10.2014 г./, на 26.09.2014 г. била издадена заповед за защита, с която на подсъдимия били наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от Закона – задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Ст. Ст., забрана да приближава, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Р. Ст. Ст. за срок от петнадесет месеца. С посочената заповед, обвиняемият е отстранен и от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в гр. Р. *****.

Подсъдимият и молителката в производството по гр. дело № № 1132/2014 г. по описа на РРС са съпрузи. След издаване на посочената по – горе зсъдебна заповед и след влизане в сила на решението по делото, на 19.12.2014 г., около 18,00 ч. обвиняемият, след употреба на алкохол се отправил към жилището обитавано от Ст. в гр. Р.******. Тъй като в жилището никой не му отворил, С., останал пред входа на жилищния блок, за да изчака съпругата си. Междувременно, св. Г. С. – син на обвиняемия и свидетелката, който също живеел на адреса, се обадил на майка си да предупреди, че баща му е пред дома им и излязал да я посрещне. След като двамата свидетели не му обърнали внимание, обвиняемият ги последвал във входа на блока и блъснал в гръб Ст., която паднала по лакти и колене на стълбищата, като изтърпвала чантите, които носела. Обвиняемят отскубнал и кичур от косата й. Свидетелят Г. С. успял да изблъска баща си надалеч от нея, докато последния се опитвал отново да я удари, а Ст. побягнала извън блока. Непосредствено след това, тя сигнализирала на телефон 112 да случилото се, а обвиняемият междувременно избягал от местопрестъплението.

По подидения от свидетелката сигнал, на мястото на инцидента пристигнали служители на РУП Разград, един от които бил св. Гр., пред когото Ст. разказала за случилото се. По – късно свидетелят посетил и обвиняемия в дома на неговия баща.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство приобщени към доказателствения материал по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Ст., Г. С., Гр. са взаимно непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги налира за истинни и ги кредитира изцяло. Същите се подкрепят и от писмените доказателства събрани в хода на разследването. Посочените доказателствени материали установяват авторството и механима на осъществяване на престъплението по несъмнен и безспорен начин. Същите частично подкрепят и дадените от обвиняемия обяснения, в които той не оспорва обстойтелството, че на посочената дата и място е бил пред жилищния блок, в който живее съпругата му и че между тях е имало физически контакт. В останалата им част обясненията на С. – че той се опитал да хване за рамото свидетелката, при което тя се извъртяла и той неволно я хванал за косата вместо за дрехата, като противоречащи на свидетелските показания по делото, съдът намира единствено за защитна теза, поради което не им дава вяра.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл. 296 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, той е нарушил издадена съдебна заповед по Закон за защита от домашното насилие. Заповедта по гр. дело № 1132/2014 г. е била издадена на 26.09.2014 г., а решението по делото е било влязло в сила на 08.10.2014 г. Със заповедта, на С. е било забранено да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо своята съпруга – Р. Ст., както и да доближава обитаваното от нея жилище за срок от 15 месеца . Независимо от това, в срока на действие на заповедта - на 19.12.2014 г., обвиняемият е нарушил забраната по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, като е посетил адреса на който към този момент е живеела свидетелката. Обстоятелството, че той не е влязъл в жилището, не променя извода за съставомерност на деянието. На обвиняемия е било забранено да приближава жилището, а мястото на което се е намирал С. – пред входната врата на етажната собственост, в която се намира апартамента предполага по необходимост преминаване на живущите в жилището през посоченото място, което пък физически е отдалечено незначително от самия апартамент. С деянието си подсъдимят е нарушил и наложената мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Блъскането на пострадалата и отскубване на кичур от косата й, безспорно представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради своята проявна форма – упражненото физическо въздействие спрямо свидетелката довело и до телесното й увреждане и поради обстоятелството, че последната и обвиняемият са съпрузи. Ето защо и посредством посочените по – горе действия С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК.

Дейнието е съставомерно и от субуктивна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвияняемият е знаел, че спрямо него е постановена съдебна заповед за защита от домашно насилие, знаел е за наложените му мерки, но въпреки това съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и искайки настъпването на неговите общественоопасни последици, не е изпълнил съдебнията акт имащ задължителна сила спрямо него.

Съставомерността на деянето предполага и признаването му за виновен в извършено престъпление по чл. 296 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода или глоба; обвиняемият е неосъждан; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. Предходното освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по НАХД № 99/2007 г. на РРС, не е пречка за приложение отново на института на чл. 78а от НК. След като обвинението не сочи, а и не са представени доказателства за образувано изпълнително дело за наложеното административно наказание “глоба”, то давността по чл. 82 ал.1 е изтекла на 01.03.2010 г. От посочения момент е започнала да тече давността по чл.86 ал.1 т.3 от НПК, която е изтекла на 01.03.2011 г. Ето защо и предходното освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, не е пречка за приложение на посочения институт отново съгласно Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете, отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на дееца. Като единствено отегчаващи отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на деянието, бяха преценени обстоятелствата при които то е извършено. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на подсъдимия бе преценено чистото му съдебно минало. Ето защо и като съобрази имотното състояние на подсъдимия - обстоятелството, че същият не реализира доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество, както и че има задължения за издръжка към две ненвършили пълнолетие деца, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” към минимума предвиден в закона, а именно – 1 500 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: