МОТИВИ към Присъда № 85/26.02.2015г.

по НОХД №16/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.А.М. ЕГН ********** за това, че за времето от ***г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград, представен пред Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 7214.54 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ гр. Разград, представен и пред Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 565.50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, всичко на обща стойност 7780.04 лева, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата М. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер към минималния, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП София, ЕИК *** с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” за сумата 565.50 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и от ТП НОИ Разград с ЕИК ***, представлявано от В. Г. Н. – директор и проц.представител юриск. В. за сумата 7214.54лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл. 55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата А.А.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата А.А.М. е родена на ***г***., българска гражданка, с основно образование, разведена, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. А. М. ***. Към инкриминирания период същата била безработна, поради което в началото на месец Септември 2010 г. решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност и добавки за социална интеграция на хора с увреждания. По неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното и съдебно производство лице на името на подсъдимата бил издаден неистински официален документ – Експертно Решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски„ – Разград, въпреки, че тя не била преглеждана от лекарската комисия в състав председател: д-р Р. Д. Д. и членове: св. Д-р В. Х. М., д-р П. Д. П. и д-р Б. Г.Б. /НОИ/. Било съставено медицинско експертно досие /МЕД/ на подс. А. М., на база подадената молба – декларация, в което били приложени Протокол на Мед. Косисия – Гинекологична ЛКК – ***г. на МДОЗС – Русе и Епикриза от Клиника по акушерство и гинекология при УМБАЛ „Св. Ана„ – София. Видно от направените официални справки /приложени по делото/, подс. М. не се води на диспансерен отчет в МДОЗС – Русе и не са й издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. Същата не е постъпвала на лечение и в УМБАЛ „Св. Ана„ – София , откъдето сащо не са издавани на нейно име каквито и да било мед. документи. В процесното Експерто Решение на ТЕЛК било вписано, че подсъдимата е с водеща диагноза „злокачествено новообразувание на яйчника”, била й определена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Цялото досие на подсъдимита било изпратено в Д „СП „ – Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № *** зас. № *** от ***г.. Като дата на инвилидизацията била посочена ***г. със срок до *** г.

Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК – гр. Разград, на *** г. подс. М. лично подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № ***/*** и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № ***/***г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Към двете заявления подс. М. приложила неистинският официален документ – Експертно Решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски„ – Разград, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложила и документите си за придобития трудов стаж. Служителите, които приели документите обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. М. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност / над 90 на сто/ от ***г. до ***г. в размер на 156.00 лева месечно, лична социална пенсия за инвалидност за същия период, в размер на 30,26 лева месечно. С разпореждане № ***/ прот. № *** от ***г. на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимата, като общият им размер за изплащане бил 186,75 лв., като от м. Юни 2012г. общия размер на пенсиите бил увеличен на 197,01лв., месечно, а от м. Април 2013г. на 205,50лв. месечно. Начислените парични суми били изплатени на подсъдимата по посочена от нея банкова сметка. ***.***г. до ***г. включително подс. М. получила от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в размер на 7 214.54 лева, представляваща изплатени пенсии.

На ***г. така отпуснатите пенсии на подс. М. били спряни, поради изтекъл срок на инвалидност.

На *** г. подс. М. лично подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № ***/***г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Р. Й. – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград. В същата подс. М. декларирала, че притежава Експертно Решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски„ – Разград и го приложила. Като се запознала със същите, св. Ир. Н. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение подс. М. има право да получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева и за диетично хранене и лекарствени продукти в същия размер или общо в размер на 19,50 лв., считано от ***г.. Последствие със заповед № ***/***г. на Директора на Д „СП” – гр. Разград горепосочените добавки били отпуснати. Посочените суми били изплатени по банкова сметка, ***.***г. до *** г. По този начин подс. М. *** парична сума в размер на 565.50 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза се установява, че саморъчните подписи за председател и членове в процесното Експертно решение, не са положени от свидетелите Р. Д., В. М. и Б. Б.. Саморъчния подпис за П. П. е изпълнен от същото лице. Отпечатъкът от печат вероятно е положен с печата на ТЕЛК – МБАЛ – Разград. Саморъчният подпис за получил решението – не е изпълнен от подс. М..

От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена на досъдебното произдводство счетоводно-икономическа експертиза, се установява, че за периода: ***г. – ***г. /вкл./, подс.- М. е получила суми като лични пенсии за инвалидност в общ размер на 7214,54 лева; за периода: ***г.-*** г. /вкл./ , подс. М. е получила суми като интеграционни добавки по реда на ЗИХУ, в размер на 565,50 лева.

Подс. М. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград, представено пред директора на РУ „Социално осигуряване „ гр. Разград, Справка за съдимост, , Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите В. М., Б. Б., Р. Д., В. Ш., С. В., Ир. Н., Сн. Х., С. И.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от ***г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград, представен пред Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 7214.54 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ гр. Разград, представен и пред Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 565.50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, всичко на обща стойност 7780.04 лева, с намерение да ги присвои.

Подс. М. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № *** зас. № *** от ***г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 7780.04 лева преминали във фактическата власт на подс. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът й да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата М., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. М. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 565.50лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК *** с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. М. да заплати АСП София, ЕИК *** с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” сумата 565.50 лева /седемстотин и единадесет лева/, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013 г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото не бяха доказани.

Относно предявеният граждански иск в размер на 7214.54лева от ощетеното юридическо лице - ТП НОИ Разград с ЕИК ***, представлявано от В. Г. Н. – директор, съдът намери същият за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. М. ******, представлявано от В. Г. Н. – директор и проц.представител юриск. В.сумата 7214.54лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане. Разноски по делото не бяха доказани.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 209.85 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: