МОТИВИ към Присъда № 76/24.02.2015г.

по НОХД №704/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.М.У. ЕГН **********, за това, че на 06.02.2015г. в с. Градина община Лозница, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Б.Б.К. ***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на МПС – л.а. “Мерцедес 190Е” с рег. № *** е отнел чужди движими вещи – 1 брой коза кафяво-червена на цвят /неустановена порода/ на стойност 150.00 лева; 1 брой коза бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 120.00 лева; 1 брой коза черно-бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева и 2 броя овце, бели на цвят /неустановена порода/ на обща стойност 240.00 лева и 1 брой коза, бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева, всички отнети вещи на стойност 730.00 лева от владението на Р.М.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК;

И срещу Б.Б.К. ЕГН **********, за това, че на 06.02.2015г. в с. Градина община Лозница, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със С.М.У. ***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на МПС – л.а.. “Мерцедес 190Е” с рег. №*** е отнел чужди движими вещи – 1 брой коза кафяво-червена на цвят /неустановена порода/ на стойност 150.00 лева; 1 брой коза бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 120.00 лева; 1 брой коза черно-бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева и 2 броя овце, бели на цвят /неустановена порода/ на обща стойност 240.00 лева и 1 брой коза, бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева, всички отнети вещи на стойност 730.00 лева от владението на Р.М.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Производството по искане на подсъдимите се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин по отношение и4 на двамата подсъдими и пледира да им бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер около минимално предвидения в НК, като счита, че не са налице уславията за отлагане на изтърпяване на наложеното наказание.

Защитата на подсъдимите – адв. Р. В., предлага на съда, при доказаната фактическа обстановка да квалифицира деянието по привилегирования състав на чл. 197, т.3 от НК или по чл.194, ал.3 от НК и съобразно предвидените в тях наказания да наложи на подсъдимите наказание „ Пробация „, алтернативно да определи наказание към минимално предвиденото в НК.

Подсъдимият С.М.У. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Подсъдимият Б.Б.К. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимите, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.М.У. е роден на ***г*** община Лозница български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.Б.К. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Двамата подсъдими се познавали, като и двамата живеели в с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград. На 06.02.2015г. късно след обяд, двамата подсъдими се срещнали и след като употребили известно количесто алколо, решили вечерта да извършат кражба на домашни животни, собственост на св. Р. Д.. В изпълнение на намисленото, вечерта взели автомобила на сина на подс. С. У. – л.а. “Мерцедес 190Е” с рег. № ***, който бил управляван от подс. Б. К. и отишли до кошарата на св. Р. Д., спрели автомобила в близост до кашарата, влезли вътре и взели 2 броя овце, бели на цвят /неустановена порода/. Натоварили ги в автомобила и ги транспортирали до дома на подс. Б. К., където ги оставили. Върнали се отново до кошарата на св. Р. Д., откъдето изкарали последователно още 3 бр. кози - 1 брой коза кафяво-червена на цвят /неустановена порода/ , 1 брой коза бяла на цвят /неустановена порода/ и 1 брой коза черно-бяла на цвят /неустановена порода/. Когато подсъдимите се върнали в кошарата за четвърти път и подкарали 1 бр. коза, бяла на цвят /неустановена порода/, били забелязани от св. Р. Д., при което се уплашили и пуснали последната коза. Натоварили трите кози в автомолиба, подсъдимите ги откарали в с. С., където ги продали на св. М. М. за сумата от 280,00лв.

На сутринта на 07.02.2015г. подсъдимите, съзнавайки, че са забелязани от св. Р. Д., страхувайки се, че същият ги е разпознал, отишли в РУП – Лозница, където признали за стореното от тях предната вечер. С протокол за доброволно предаване подс. Б. К. върнал двете овце, които предната вечер с подс. С. У., били закарали в дома му. След това отвели полицейските служители до дома на св. М. М., който с протокол за доброволно предаване ги върнал. С постановление от 07.02.2015г. на Главен разследващ полицай, процесните животни срещу разписки били върнати на св. Р. Д..

Видно от заключението на вещото лице по назначмената и извършена оценителна експертиза, общата стойност на шестте процесни животни е 730,00лв.

Подс. С. У. е осъждан: по НОХД № 469/2012г. по описа на РРС е одобрено споразумение, съгласно което подс. С. У. се е признал за виновен в извършено от него на 10/11.04.2012г. в с. Манастирци, общ. Лозница, престъпление по смисъла на чл.195, ал.1,т.3, пр.2 и т.4,пр.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Същият е приел да му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на четири месеца, изтърпяването, на което е отложено за изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият Б. К. е осъждан : по НОХД № 469/2012г. по описа на РРС е одобрено споразумение, съгласно което подс. Б. К. се е признал за виновен в извършено от него на 10/11.04.2012г. в с. Манастирци, общ. Лозница, престъпление по смисъла на чл.195, ал.1,т.3, пр.2 и т.4,пр.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Същият е приел да му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на четири месеца, изтърпяването, на което е отложено за изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от гласните и писмени доказателства, приобщени към материалите по делото, събрани по реда предвиден в НПК – показанията на свидетелите М. М., Р. Д., К. С., Протоколи за доброволно предаване, Постановление от 07.02.2015г. на Главен разследващ полицай, Разписки, заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, Справки за съдимост, характеристични справки и Декларации от подсъдимите, които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна – на 06.02.2015г. в с. Градина, община Лозница, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители помежду си, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на МПС – л.а. “Мерцедес 190Е” с рег. № ***, подсъдимите С. У. и Б. К. са отнели чужди движими вещи – 1 брой коза кафяво-червена на цвят /неустановена порода/ на стойност 150.00 лева; 1 брой коза бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 120.00 лева; 1 брой коза черно-бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева и 2 броя овце, бели на цвят /неустановена порода/ на обща стойност 240.00 лева и 1 брой коза, бяла на цвят /неустановена порода/ на стойност 110.00 лева, всички отнети вещи на стойност 730.00 лева от владението на Р.М.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Извършените от подсъдимите деяния са от един и същ вид, извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината и всяко следващо от фактическа страна е продължение на предходното.

От субективна страна - подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, знаели са, че отнемат вещи, които са чужда собственост,като за целта са използвали и МПС, съзнавали са, че отнемането не става по силата на закон и са имали намерение да присвоят вещите и да се разпоредят с тях като със свои, като са съзнавали, че действат задружно за постигането на противоправната цел, всеки от тях е въприемал действията на другия, което обусловява от правна страна и общност на умисъла. Съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици – да присвоят и да се разпоредят с предмета на престъплението.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид храктерът и степента на тяхното участие.

Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими единствено съдействието им, което са оказали на разследващите органи при разкриване и документиране на престъпното деяние, както и недоброто им физическо състояние / заболяванията им/. В противовес на това е обремененото им съдебно минало / предишните осъждания/, престъпната упоритост, с която е осъществявано деяниято, времето и мястото на извършване на деянието – нощно време, в съседно населено място, от владението на техен познат, което говори и за значителна дързост, поради което намира, че следва да наложи наказание на двамата подсъдими в предвидения в закона минимум, а именно една година лишаване от свобода. Така определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3 – четири месеца и подс. С. У. и подс. Б. К., следва да изтърпят наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подсъдимите.

Съдът не споделя доводите на защита за маловажност на случая, защото нито деянието с посочените вече негови характеристики, нито личността на подсъдимите, предвид приобщените по делото Справки за съдимост и характеристични справки, сочат на изключително ниска степен на обществена опасност, както на деянието така и на личността на подсъдимите.

Доколкото процесното деяние е извършено в изпитателния срок на влезли в сила присъди на двамата подсъдими по НОХД № 469/2012г. по описа на РРС, то на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение и наказанията на двамата подсъдими, наложени им по това дело - лишаване от свобода в размер на четири месеца, които да изтърпят при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на държавния бюджет сумата от 40.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС Разград сумата от 15.00 лева, представляващи разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: