Р Е Ш Е Н И Е

№5, 03.02.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1153 по описа за 2014г.:

Предявен е иск по чл.124 ГПК от М.Р.Н., с който моли съда да бъде прието за установено спрямо Общини-Разград, че наследниците на Р. П. Р. са собственици на 1400кв.м. от поземлен имот №*** с площ от 95.416кв.м., находяща се в източната част на имота. Твърди, че местото е закупено от баща й през 1938г. за жилищни нужди, да построи къща. Тъй като баща й починал през 1946г. местото не било застроено. Местото обаче е ползвано от тях през годините за селскостопански нужди.

Община Разград оспорва иска, като твърди че наследодателят не е могъл да придобие имота по давност.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищцата е дъщеря на Р. П. Р., починал на 24.10.1946г.. Видно от удостоверение за наследници №153/1996г. негови наследници по закон са двете му дъщери: C. и М..

По делото са разпитани двама свидетели Д. Д. и С. Ш., които твърдят идентични факти, а именно че имота е закупен от бащата на М. за да строи къща. Тъй като починал скоро след това, къща не била построена. Първоначално местото било в селото, но не знаят какво е станало след това. Имота никога не е влизал в ТКЗС или АПК. Ограден е и винаги се е ползвал от семейството, а сега от М.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск за собственост е неоснователен. И в обстоятелствената част на исковата молба, и в заявения петитум, от който съдът е обвързан, и в молба от 19.08.2014г. на л.23 от делото от съда се иска установи със СПН, че наследодателят на ищцата е собственик на имота въз основа на давностно владение/“…да признаете правото на собственост на наследниците на Р. П. Р.- М.Р.Н. и C. Р. К. върху процесния недвижим имот..“. По този заявен петитум и сочени факти, съдът следва да провери дали наследодателят на ищцата е бил собственик на имота към момента на смъртта си през 1946г., като да е придобил имота въз основа на давностно владение.

Към този момент е действал Закона за давността /1989г.-1951г./, уреждащ придобивната давност при добросъвестно владение и юридическо основание /чл.30-32 ЗД/ и без добросъвастно владение и юридическо основание /чл.34 ЗД/.

За добросъвестност и юридическо основание е предвидена кратко 10 годишно владение, а за недобросъвестност или при липса на юридическо основание правото на собственост може да се придобие по давност с непрекъснато владение в продължение на 20 години /чл.34 ЗД/.

Ищцата твърди, че баща й е закупил имота през 1938г. По същество обаче липсват, както обективни данни, така и доказателства за годината на закупуване на имота. Дори съдът да възприеме твърдението ѝ, че имота е закупен от баща ѝ през 1938г., а нейният баща е починал през 1946г., то той владял е имота в продължение само на 8 години, и няма как към момента на смъртта си да е придобил собствеността върху имота на соченото придобивно основание, както с добросъвестно, така и с недобросъвестно владение.

Предвид неоснователността на иска на ответника се дължат разноски за юрисконсулт в минималния размер от 300лв .

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от М.Р.Н. ***-Разград установителен иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.Р.Н. ***-Разград сумата от 300лв./триста лева/ разноски.

Решението подлежи на обжалване н двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: