Р Е Ш Е Н И Е

№ 28, 19.02.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1224 по описа за 2014г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от К.К.В., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника А.Д.А., че дължи на ищеца сумата от 3000лв. главница по запис на заповед от 03.06.12г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда, разноски от 750лв. по заповедното производство. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№14/14г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №64/09.01.14г. Възражението е постъпило в срок, като съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок. В този срок ищецът е предявил иска си. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение по повод на предоставения от него заем в размер на 3000лв. на ответника. Ищецът представя запис на заповед и има искане за разпит на двама свидетели. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът А.Д.А. в с.з. оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, да е вземал заем от него в размер на 3000лв. Твърди, че записът на заповед е издаден от него като обезпечение на вземане на дружеството на ищеца от дружеството, в което работи ответника. Твърди, че е бил подведен от ищеца, като е мислел, че се задължава към фирмата му, а не лично към него. Дългът на фирмата е по повод взетите на 03.06.12г. зеленчуци /домати и краставици/ и е погасен по банков път на 03.08.12г. Между ищеца и ответника не са съществували никакви лични взаимоотношения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ответникът и св.С. към 2012г. работели в „Л. АММ“ ЕООД. На 03.06.12г. двамата отишли до склада на „Еко......“ООД да стока. Закупили 1950кг. краставици и 330кг. Домати на обща стойност 2838.60 с ДДС, за което била издадена фактура №70/03.06.12г. Тъй като страните не спорят относно този факт, то съдът приема, че зеленчуците не са заплатени в деня на покупката, а в по-късен момент- на 03.08.12г., по банков път. В този смисъл събраните гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани трима свидетели, които очертават различна фактическа обстановка. Св.С. твърди, че през цялото време е бил с ищеца, като нееднократно заявява, че взетата стока е заплатена на место от ответника. Счетоводителката съставила фактура. Ищеца също бил в офиса. Според св.С. ответника подписал нещо на ищеца /предполага, че е записа на заповед/, но е категоричен, че пари не е получавал от него.

Св.Т. е съдружник на ищеца в „Еко ****“ ООД. От ищеца е чувал, че двамата с ответника ги свързва дългогодишно приятелство, възникнало покрай работата им. При посещението си в базата ответника поискал пари на заем от ищеца. Тъй като К. не разполагал в брой се наложило свидетел да му даде 3000лв. Тъй като св.Т. се притеснявал за парите си, съставил запис на заповед, който дал на съдружника си. ЗЗ съставил и принтирал в офиса, на хартия каквато имало /в случая с лого на дружеството/. В същия ден ответника закупил стока от фирмата, която не платил на место, а по-късно по банков път. Била издадена фактура. Според свидетеля фирмата на ответника е изрядна към тях. След този случай ответника не е идвал в базата, от което ищеца бил силно притеснен, както и че не му връща парите.

Св.С., счетоводител твърди, че познава визуално ответника, като клиент на фирмата. Свидетелят твърди, че е видял ищеца да дава пари на ответника, което било необичайно и му направило особено впечатление, тъй като в офиса се получават пари от клиентите. Свидетеля дочул част от разговора между страните, а именно ответника да казва “…Да приемам ги…“. Същия ден А. пазарувал от тях, но не е плащал в брой, защото свидетеля му писнал фактура. Свидетелят твърди, че е видял ответника да подписва някакъв документ.

На поставените по реда на чл.176 ГПК въпроси ищецът е отговорил, че се познават от много години. Сумата от 3000лв. му е дал в заем като физическо лице, като е съставен записа на заповед.

По делото е приложен запис на заповед от 03.06.2012г., в оригинал. Документът е изпълнен на бланка на „Еко ****“ЕООД.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим и основателен.

В настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, а с оглед абстрактния характер на тази сделка и при възражения за недължимост на сумата по нея следва да бъдат установени и каузалните правоотношения между страните.

От представения по делото запис на заповед се установява, че е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Съдът не споделя извода на ответника, че тъй като записа на заповед е издаден на бланка на ЕООД става въпрос за фирмени, а не лични взаимоотношения. Фактът, че документът е съставен на фирмена бланка не опорочава записа на заповед от формална страна, нито поставя под съмнение волята на издателя на кого да плати. Документа съдържа изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на ответника да заплати на ищеца процесната сума, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя.

Спорно между страните е каузалното провоотношение-дали се касае за договор за личен заем или фирмено плащане по фактура №70/03.06.12г. Ангажираните от ищеца гласни доказателства доказват по несъмнен начин твърденията му за вида на каузалната сделка- договор за заем. Свидетелите на ищеца са категорични, че са присъствали при подписването на записа на заповед от ответника и предаването на парите. Като реален, договорът заемът се смята валидно сключен с получаването на вещта /парите/ от страна на заемателя. Личния характер на взаимоотношенията между страните се установява и от факта, че сумите по записа на заповед /3000лв./ и по фактурата /2838.60лв./ не съвпадат.

Единствено св.С. твърди, че ответника като е подписал документ, но не е получавал пари от ищеца. Тези показания са противоречиви и нелогични, тъй като единствено този свидетел твърди, че А. е платил на касата стоката в брой. Самият ответник твърди, че е издал записа на заповед като обезпечение на дълг за получената в този ден стока „на вересия“. Това обективно се установява и от доказателствата. В такъв случай ако А. е платил в брой, както твърди свидетеля, то липсва твърдяното от ответника основание за издаването на записа на заповед.

Предвид основателността на иска, ответникът дължи на ищеца направените разноски в размер на 460лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.А.,***, че дължи на К.К.В.,***000лв. /три хиляди лева/ по запис на заповед от 03.06.2012г., ведно със законната лихва от 10.07.2014г.

ОСЪЖДА А.Д.А. да заплати на К.К.В. сумата от 460лв./четиристотин и шестдесет лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: