Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На десети
февруари две
хиляди и петнадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1462 по описа за
Производството
е с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова
молба от М.И.А. срещу Е.-П. П. АД, с която е предявен иск, за
осъждане на ответника да заплати сумата 837,06лв., както и законната лихва от
подаването на молбата. Сочи, че е собственик на имот в с.Я, присъединен към ел.
мрежата регулирана от ответника с кл. №***. На 10.08.2011г. узнал, от
ответника, че има задължение в размер на 796,69лв., възникнало от корекция при
неточно измерване на ел. енергия, с основание извършена проверка на СТИ и
издаден констативен протокол от 2011г., който не е подписвал. При извършената
проверка не са констатирани неправомерни нарушения на цялостта на СТИ,
неправомерно присъединяване, липса на пломби и/или знаци, въздействие върху
тях. Твърди, че не е имал достъп до СТИ, начисленото количество електроенергия
не е доставено. Липса на законова регламентация на корекционна процедура. На
08.11.2011г. подписал споразумителен протокол за плащане на 837,06лв.,
представляваща начислена служебно от ответника електроенергия за 180 дни назад,
като платил на каса тази сума, тъй като електричеството щяло да бъде спряно.
В с.з. процесуалният представител на ищеца твърди, че констативния протокол
не е съставен според изискванията на ОУ и на закона, наличие на неточност в
описанието на СТИ в протоколите, това, че начисленото количество ел. енергия не
е доставено и реално потребено, както и отсъствие на законодателна възможност
за извършване на едностранна корекция за минал период.
Ответникът депозира отговор, намира иска за неоснователен. Не оспорва
наличието на договорно отношение с ищеца, твърди, че вземането е възникнало въз
основа на договора за доставка на ел. енергия, обективирана във фактура
№0144265101/13.07.2011г. Сочи, че на 15.06.2011г. е извършена проверка, за която има съставен констативен
протокол №0340870, в който е посочено, че СТИ е извън класа на точност. На
11.07.2011г. е издадена справка №17684 за извършена корекция при неточно
измерване на ел. енергия в съответствие с чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕМ, като с
дебитно известие ищецът е уведомен за дължима сума в размер на 796,96лв. На
08.11.2011г. между страните е сключен споразумителен протокол за разсрочване
сумата в размер на 837,06лв. Извършеното от ищеца плащане, се основава не на
едностранно извършена корекция на сметката за консумирана за минало време ел.
енергия, а на основание двустранно и насрещно постигнато съгласие за дължимост
на сумата.
В с.з. процесуалния представител на ответника твърди, че паричното вземане
е възникнало на годно договорно основание, представлява консумирана ел.
енергия. Сумата е платена според сключения между страните споразумителен
протокол за разсрочването и, плащането от ищеца е на основание не корекция на
сметка за консумирана за минало време ел. енергия, а на основание постигнато
съглашение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства:
Ищецът
е потребител на ел. енергия и страна по договор с ответника. На 15.06.2011г. в
обекта на ищеца била извършена проверка, за което е съставен протокол за
техническа проверка №0340870, изготвен е и констативен протокол от експертиза
на електромер от 05.07.2011г. На 11.07.2011г. е издадена справка №17864 за
извършена корекция при неточно измерване на ел. енергия, съгласно чл.38 ал.3
т.1 от ОУ на ДПЕЕМ.
На
08.11.2011г. между ищеца и Е.ОН България ЕАД/на основание договор за услуги с
ответника/ е подписан споразумителен протокол между страните №ДР 07934.
В
показанията си св.А. сочи, че е съставил протокола след извършена проверка, на
която присъствала съпругата на ищеца и се подписала като свидетел. Пред нея
измерили с еталонен уред и показали каква е грешката в електромера. Пред същата
отворили капака на клемовия блок, да няма външно вмешателство. Електромера сложили
в безшевна торба, след което се пломбирал пред свидетелката, а тази торба чрез
отговорния ръководител била предадена в лабораторията. В случая измерената
грешка била минус 93 процента, а допустимата грешка е минус два плюс два
процента - дадена от завода производител.
Според заключението
на вещото по счетоводната експертиза, начислените и отразени във фактура
№0144265101/13.07.2011г. количества ел енергия са по корекция на сметка, с
основание констативен протокол от експертиза. Левовата равностойност на ДИ е в
размер на 796,96лв., начислена е ел. енергия 430 кВтч на обща стойност
374,71лв., към която са добавени стойности на зелена енергия, пренос,
достъп, като общата сума е в размер на
796,96лв. по цени за ел. енергия. В с.з. вещото лице пояснява, че ищецът е
заплатил исковата цена в размер на 837,06лв., като плащането по споразумителен
протокол № ДР-07934 от 08.11.2011г., това е основанието за плащане на сумата –
споразумителен протокол между страните за разсрочване на сумата.
От заключението на
вещото по техническа експертиза се установява, че процесния електромер е
преминал метрологична проверка, същият е монтиран на място през месец март
2011г. Не е възможно чрез процесния СТИ да бъде измерена цялата потребена ел.
енергия от абоната. СТИ измерва консумираната ел. енергия в реално време, т.е.
в момента на потреблението. Потреблението зависи от включените мощности,
времетраенето и от режима на работа. В с.з. сочи, че въз основа на констативния
протокол е налице вмешателство в електромера.
Съдът няма причина
да не кредитира заключенията на вещите лица, като обосновани компетентни и
неоспорени от страните.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание по чл.55 ал.1 от ГПК. В
случая ищецът твърди, че е предал на ответника пари и иска връщане на дадено без
основание. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва
да докаже от какво правоотношение е възникнало вземането и неговия размер заплащането
на претендираната сума на ответника, който от своя страна следва да докаже
основанието за задържането и. Не е спорно в случая, че ищецът има качеството на
потребител на ел. енергия за битови нужди, че ответникът е извършвал доставка
на ел. енергия до абоната, периода, за който е издадено дебитно известие за
дължимост на процесната сума и основанието му. Не спорно, че тази сума е
заплатена от ищеца, не е оспорен и приложения между страните споразумителен
протокол от 08.11.2011г. Съгласно т.1 от същия задължението на ищеца за
консумирана ел. енергия по кл. №*** за периода 30.12.2010г.-19.10.2011г. с
начислени към него лихви е в размер на 837,06лв., като в т.1.2 е прието, че
остатъкът от дължимата по т.1 сума, ще бъде изплатена на пет вноски, а в т.4 от
договора страните са се споразумели, че в случай на неизпълнение на
договореностите, ще се пристъпи към принудително събиране на дължимото,
прекъсване на електрозахранването. Подписаният между страните споразумителен
протокол, представлява договор за спогодба, като целта на спогодбата е да се
постигне определеност и яснота в отношенията между страните, като си правят
взаимни отстъпки. Спогодбата изключва възможността за оспорване предхождащото я
правно положение. В случая ищецът е признал, че дължи на ответника процесната
сума, договорил е плащането да бъде извършено на няколко вноски. Съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД договорът има
сила на закон между страните, които са го сключили. На следващо място от
заключението на счетоводната експертиза и пояснението на вещото лице дадено в
с.з. става ясно, че процесната сума ищецът е платил на ответника въз основа на
споразумителен протокол от 08.11.2011г., това е основанието за заплащането и, а
не издаденото дебитно известие, въз основа на което е издадена фактурата за
същата сума. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца
в с.з., че е подписал споразумението, за да не спрат ел. захранването му, а не
поради причина, че се е съгласил. Предвид нормата на чл.30 от ЗЗД заплашването
и принудата са основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била
принудена да го сключи. Независимо, че не е заявено изрично от ищеца възражение
за унищожаемост на споразумението, съдът с оглед пълнота на изложеното намира,
такова твърдение за недоказано. Не се установява да е налице насилие или наличие
на заплаха към ищеца, за да подпише споразумителния протокол. При заплашване и
принуда се въздейства върху волята на лицето, което сключва сделката, но доказателства
за такова деяние по делото няма. Правото на ответното дружество да преустанови
електрозахранването на абоната при неизпълнение е предвидено в чл.20 от ОУ
ДПЕЕ, това право е отразено и в споразумителния протокол. Поради което съдът
намира, че процесната сума е платена на валидно основание, именно двустранно насрещно постигнато
съгласие за дължимост на сумата като цена на реално доставена ел. енергия за
периода, а не на едностранно извършена от доставчика корекция на сметка, поради
което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
заплащане на направените от последния разноски по делото в общ размер на 660
лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което в случая е в размер на 360лв. Същото е в размер близък до
минималния определен в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде
изменяно.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от М.И.А., ЕГН**********, против “Е.-П. П” АД, ЕИК****, за заплащане на
сумата 837,06лв./осемстотин тридесет и седем лева и шест стотинки/ за корекция
на сметки при неточно измерване на електрическа енергия на потребител с кл. №***
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.А.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Е-П. П” АД, ЕИК*** сумата 660лв./шестотин и
шестдесет лева/ за направени разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: