Р Е Ш Е Н И Е

Номер 11 16.02.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети януари две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1472/2014 г.

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.266 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “И. т” АД срещу ЗП Д. П. Д. с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 2068,27лв., представляваща възнаграждение за извършен ремонт на колесен трактор марка “Deutz Fahr”модел “Аgrotron 150”, сумата 578,5лв. мораторна лихва за периода от 02.11.2011г. до 26.08.2014г., законната лихва от предявяване на иска, както и разноски. Сочи, че е извършил ремонт на земеделска техника - колесен трактор марка “Deutz Fahr”модел “Аgrotron 150”, който е приет от ответника, но не е заплатен. Трактора бил закупен от ответника с договор №134/ПРСР/31.03.2008г. На 24.11.2011г. отстранил повреда в горивната система на трактора на ответника, която не попадала в обхвата на предоставената с договора гаранция, тъй като се дължала на използвано некачествено гориво, установено след диагностика на помпата и дюзите на горивната система. Поправянето на трактора изисквало смяна на дюзите, горивния филтър и подложните шайби, които били вложени в ремонта. За извършената услуга съставил фактура №6000000738/25.11.2011г. с падеж 02.11.2011г., след като ответника не платил, го поканил. В с.з. поддържа претенцията, намира, че независимо, че за установяването на причината за неизправната работа е използван друг метод от посочения в договора, след ремонта машината е заработила нормално, възражения за качеството и не са получени от ответника. Възразява срещу заключението по техническата експертиза, счита, че е неясно и неправилно обосновано, предвид противоречията в използваните информационни източници/ писмена защита/.

Ответникът намира иска за неоснователен. Не оспорва сключения договор, сочи, че действително на 21.03.2008г. закупил трактор от ищеца, като продажбата била реализирана през месец февруари 2010г., като в началото на 2010г. е имало техническа неизправност на машината, били положени усилия от ищеца за отстраняването им, като след няколко опита да бъде отстранен техническия проблем, ищеца признал, че не знае какво точно причинява аварията. Започнала смяна на определени части, с цел отстраняване на проблема, като всички действия са по гаранционните условия на договора за продажба в раздел VІІ. Определеният срок на гаранция съгласно чл.20 т.1.4 е 24 месеца. Извършената от ищеца услуга е в този гаранционен срок, като съгл. чл.20 т.1.6 от договора при възникване на повреди в горивната система, по време на гаранционния срок задължително се взема проба от резервоара на машината и се изпраща за анализ в независима лаборатория, което не е сторено от ищеца. Оспорва представените документи - фактура, уведомително писмо.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за търговска продажба на селскостопанска техника от 21.03.2008г. ответникът закупил от ищеца колесен трактор марка “Deutz Fahr” модел Agroton 150” На 24.11.2011г. ищецът, който имал задължения във връзка със сервизно обслужване и ремонт на техниката, отстранил повреда в горивната система на трактора на ответника, за което била издадена фактура №6000000738/25.11.2011г. на стойност 2068,27лв. Ответникът не заплатил сумата, поради което ищецът изпратил покана за заплащане на сумата, а първият отговорил писмено, че машината е в гаранционен срок и повредата следва да се отстрани за сметка на ищеца. Ищецът писмено уведомил ответника, че естеството на повредата не попадала в обхвата на гаранционното обслужване съгласно договора, повредата е настъпила в следствие на неправилна експлоатация, видно от уведомително писмо от “Дизел-Русе” ООД, повредата е била в горивната система на техниката, по-конкретно запушени и блокирани дюзи от нея, поради работа с некачествено горива. Поради което повредата не произтичала от скрит дефект на техниката, за който може да се ангажира гаранционната отговорност на доставчика-ищеца, а произтича от несъобразяването на ползвателя й с изисквания и предписания на производителя за експлоатацията и.

По делото е разпитан по искане на ищеца свидетелят В. В. Т. Св. Т. - ръководител сервизна дейност при ищеца. Същият сочи, че фирмата има 6 локални сервизни бази, една от които е в гр.Русе. На 24.11.2011г. получили обаждане по телефона към офиса в гр.Русе от ответника, че земеделската техника има проблеми със запалването. Диагностицирано било, че самият трактор не е в състояние да работи, наложило се да разглобят част от елементите на двигателя. При проверката на дюзите в независим сервиз, за две от тях било установено, че са дефектирали и трябва да бъдат подменени. Имали съмнение, че в трактора е постъпило некачествено гориво. Не е била вземана проба от горивото съгласно договора, тъй като според свидетеля пробата е било възможно да е манипулирана – че резервоара може да се източи и да се подмени горивото с ново. След проверката се установило, че отказа на двигателя е от некачествено гориво. След подмяната на двете дюзи машината заработила. Не е присъствал, но бил уведомяван по телефона за протичането на ремонта. Повреждането на дюзите се състояло в блокирането им, като сменените дюзи са били предоставени на ответника

По искане на ответника е разпитан свидетелят М. Т. Г., който сочи, че познава ответника, но е в по-добри отношения със синът му. Автомобилният му парк бил застрахован при него. Когато ответникът си купил сравнително нов трактор имал проблеми, защото не можел да го ползва. Били със сина на последния на кафе, била края на м. ноември 2011г., когато по телефон първият разговарял и станало ясно, че не може да запалят отново трактора. Двамата отишли на място, където е машината, в някакво поповско село. Там бил тракториста, дошли и представители на фирмата, от която бил трактора. Тракториста споделил, че в ел. система на трактора има извадена букса, която след като сложил и запали, хората от обслужващата фирма вече си били тръгнали. Трактора бил зелен на цвят марка Дойц.

Съгласно заключението по назначената счетоводна експертиза, счетоводството на ответника е водено правилно. Не е осчетоводена в счетоводните книги на ответника фактура № 6000000738/25.11.2011г. Процесната фактура не е осчетоводена и една година след издаването, не е ползван данъчен кредит във връзка с нея.

Според заключението на вещото лице изготвило автотехническата експертиза, причините за частично или пълно запушване на дюзите в горивната система на тракторните дизелови двигатели, практически е невъзможно да се дължат на използване на некачествено гориво поради следното: Преди достигане на горивото в горивно нагнетателната помпа и разпръсквачите, същото преминава през съответните утаители и филтри за фино и грубо пречистване на горивото. Ако горивото е съдържало механични примеси над допустимите норми след преминаване през посочените филтри, тогава би следвало да се увредят не само разпръсквачите, но и горивната помпа. В с.з. вещото лице пояснява, че причините за запушване на дюзите може да са най-различни и разнообразни – частично блокиране на клапан тип игла на разпръсквачите, поради забуксуване на отворите на разпръсквачите. Подобен тип повреди в практиката са възможни след продължителна експлоатация на дюзите, поради изчерпване на техния технически ресурс. В случая не е конкретизирана повредата на дюзите, за да даде и конкретен отговор. Пояснява, че по принцип е възможно запушване на дюзите да е от използване на некачествено гориво, но това следва да е било системно, продължително време. Обикновено се прави профилактика на горивната система на един двигател след около 18-20 хил. часа. Освен това евентуално при използване на некачествено гориво няма да се повредят две дюзи, а и останалите. Поради липса на самите дюзи, няма как да се установи повредата. Съдът няма причина да не кредитира заключенията по изготвените експертизи като компетентни, незаинтересовани и обосновани.

По делото е приложен договор за търговска продажба на селскостопанска техника, в чийто раздел VІІ са уговорени между страните гаранционни условия и техническо обслужване.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен. При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на договор за изработка с ответника, предмета и изпълнението на договора, вида и качеството на извършената работа, приемане на работата от ответника, което от своя страна поражда задължението на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. Ответникът следва да докаже възраженията си за договорена гаранционна отговорност. В случая няма спор между страните по делото, относно закупуването на процесната селскостопанска машина, по отношение на извършения ремонт, както и приемането му от ответника. Спорното в случая е дали извършения от ищеца ремонт, е във връзка с гаранционната му отговорност предвидена в раздел VІІ от договора. Съгласно чл.20.1.4 гаранционния срок на процесния трактор е 24 месеца. От твърденията на ищеца, а и в с.з./л.85/ става ясно, че независимо от липсата на доказателства кога е предадена техниката на ответника, съответно е влязъл в сила договора, извършения ремонт е бил в рамките на 24 месечния гаранционен срок, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Поради което съдът следва да обсъди договорките между страните за възникването на гаранционната отговорност на продавача, във връзка с възражението на ответника в този смисъл. В случая видно от чл.20.1.6 на договора /л.58/ при възникване на повреди в горивната система на машината по време на гаранционния период, задължително се взема проба от резервоара на машината при съдържание 10% от неговия обем и се изпраща за анализ в независима лаборатория. Протоколът от лабораторията е решаващ за преценката на причините, довели до настъпване на неизправностите в горивната система. Съгласно чл.21 от договора по време на експлоатация купувачът ползва всички права на гаранцията, доколкото не е нарушил условията регламентирани в прил. №4. Конкретната повреда е в горивната система, т.е. между страните следва да се приложат договорените условия на чл.20.1.6 от договора. От ангажираните по делото доказателства от страна на ищеца, не се установи това да е било сторено. Видно от приложения протокол от 18.11.2011г. и от 24.11.2011г., уведомително писмо от Дизел-Русе-ООД и от показанията на св.Т., е била извършена диагностика на горивната система, свалена е помпа и са били подменени 2 бр. дюзи. Последните са блокирали, износени, като причина за това в писмото от Дизел-Русе се сочи, използване на некачествено гориво. Предвид оспорването на последния документ от страна на ответника, ищецът следва да докаже, че извършения ремонт от него е по вина на ответника, т.е., че същият е използвал некачествено гориво при работата на машината. Според заключението на вещото лице и заявеното от него в с.з., блокирането на дюзите не може категорично да се твърди, че е вследствие на използване на некачествено гориво, не е ясен точния вид на повредата, който и не е описан и в процесното писмо. Практически е възможно при системно и продължително използване на некачествено гориво да се запушат дюзите, като профилактика на горивната система на един двигател се прави след около 18-20 хил. часа за конкретния трактор. При използване на некачествено горива няма да се повредят само две, а всички дюзи. Единствения начин да се установи повредата е наличието на сменените дюзи. Такива веществени доказателства/дюзи/ обаче по делото не са представени. Освен това не е установено какво гориво е използвал ответника при работа на трактора, за да може да се направи извод дали същото е некачествено и в какво се изразява това относно съдържанието му. В противен случай е налице предположение, а в случая претенцията следва да бъде доказана категорично и безспорно. На последно място дори и да е така, съдът намира, че ищецът не е представил доказателства за съблюдаването на чл.20.1.6 от договора, т.е. да е била взета проба от резервоара на машината. Това се потвърждава и от показанията на св.Т., който сочи, че не е била взета такава проба, защото би могла “да бъде манипулирана по простата причина, че резервоара може да се източи и да се подмени горивото с ново”. Тъй като ищецът не доказа, че е изпълнил задълженията си по чл.20 1.6. договора претенциите по отношение на главния и съответно акцесорния иск са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 300лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от “И. т” АД, ЕИК*****, срещу ЗП Д. П. Д., ЕГН********** за заплащане на сумата 2068,27лв./две хиляди шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за извършен ремонт, както и за сумата 578,55лв./петстотин седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 02.11.2011г. до 26.08.2014г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА “И. т” АД, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗП Д. П. Д., ЕГН********** 300лв./триста лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: