Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 38                                            27.02.2015 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На двадесет и осми януари                         две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар   Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1723 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД .

            Депозирана е искова молба от ЗК”Уника”АД със седалище гр.София, с която е предявен иск срещу Т.С.И. за установяване, че същият дължи сумата 213,56 лв., представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско на собственика на пострадалия автомобил, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и за заплащане разноските по делото. Твърди, че между ищеца и собственика на лек автомобил Пежо 308, рег.№ *** е сключена застраховка Каско и е издадена застрахователна полица ***, че в срока на застраховката на същия лек автомобил – на 04.10.2012 г. са нанесени щети в резултат на ПТП от ответника, който е управлявал л.а. Форд Транзит с рег.№*** в гр.В. без да притежава застраховка Гражданска отговорност за водачите на управлявания автомобил. Сочи, че причинените щети са били на стойност 213,56 лв. и са се изразявали в деформации при степен за ремонт и боядисване на обицовка задна броня и капаче за теглич в задна броня, че за ПТП е съставен двустранен протокол, в който е установен механизма на настъпване на ПТП и виновното поведение на ответник. Заявява, че ищецът е заплатил стойността на ремонта по банков път на 03.12.2012 г., че за регресното вземане е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, но ответникът е депозирал възражение.

            Ответникът оспорва иска. Твърди, че не той е управлявал лекия овтомобил, който е причинил ПТП-то, че не познава собственика на автомобила.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Според представения и приет по делото двустранен констативен протокол на 04.10.2012 г., като датата е видимо преправена в гр.В., ул.”***” е станало пътнотранспортно произшествие между л.а. “Форд Транзит” с рег.№*** със собственик  Ю. М. С. и водач И. Т.С. и л.а. “Пежо 308” с рег.№*** собственост на ООД “Райфайзен Лизинг” с водач Д. П. П.. В същия протокол е посочено, че първият л.а. е ударил в задната част друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента. За втория лек автомобил е посочено, че е изпълнявал ляв завой. И двамата водачи са посочили, че не са управлявали моторните превозни средства след употреба на алкохол. В протокола е посочено също така, че няма видими щети по първия автомобил, а на втория има щети по задната броня.

            В уведомление за щета от 04.10.2012 г. управлявалия втория автомобил – Д. П. П. е посочил, че при движение е спрял, за да осигури предимство и движещ се зад него автомобил го ударил в задната броня. В опис на щетите е посочено, че това са: облицовка задна броня и капаче за теглич в задна броня.

            Застрахователят е възложил на доверен сервиз – “В. Ауто Про”ЕООД извършването на ремонта и същият е издал фактура за сумата 213,56 лв. На 14.11.2012 г. ремонтираният автомобил  “Пежо 308” е предаден на представител на дружеството- собственик. Сума в размер на 213,56 лв. е преведена на 03.12.2012 г. от ищеца на “В. Ауто Про”ЕООД въз основа на решение №1/29.11.2012 г. и платежно нареждане №1/29.11.2012 г.

            Според справката от Гаранционен фонд /л.68/ за л.а. “Форд Транзит” с рег.№ *** е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на 26.03.2012 г. с предвиден краен срок до 25.03.2013 г., която е прекратена на 26.06.2012 г. Нова застраховка е сключена на 04.10.2012 г. с начална дата на покритие 05.10.2012 г. Препис от тези застрахователни полици № *** и  *** са приложени по делото /л. 57 и л.49/

            Във връзка с твърдението на ответника, че не е шофирал лек автомобил, участник в процесното ПТП е представено постановление от 24.04.2014 г. на прокурор от РП Разград за изпращане на преписката по заявлението на ответника, че СУМПС е било обект на кражба и впоследствие някой се е възползвал от същото по компетентност на РП В..  В писмо до РС Разград прокурор от РП В. е посочил, че досъдебно производство не е образувано, тъй като при проверка е било установено, че не е било регистрирано ПТП на 04.10.2012 г. с участник ответника, че не са били съставени акт за установяване на административно нарушение или фиш на водач.

            По ч.гр.д.№ *** по описа  за 2013 г. състав на  РС Ямбол е издал заповед за изпълнение срещу настоящия ответник, като две от буквите в името му са сбъркани, но ЕГН е същия за сумата 213,56 лв., дължима ведно със законната лихва от 14.11.2013 г., както и сумата 205 лв. съдебни разноски. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедта е депозирал възражение.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:            Предявеният установителен иск за сумата 213,56 лв. заплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице е неоснователен и недоказан. Не бяха представени категорични доказателства за това, че ответникът е участник в ПТП, респ. лице, което е причинило същото. Действително разпоредбата на чл. 5 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд предвижда когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, същите да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. И в представения по делото констативен протокол /л.43/ е посочено, че всяка допълнителна корекция обезсилва протокола. В случая датата очевидно е подправена. Освен това по делото не бяха представени доказателства участниците в произшествието съвместно да са уведомили службата за контрол на министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието за същото, което е регламентирано в чл.123,ал.1, т.3 б.”Б” от Закона за движение по пътищата. При тези обстоятелства съдът счита, че не е категорично доказано, че ответникът е причинил ПТП и това се е случило на на 04.10.2012 г., поради което искът за заплащане на заплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и недоказан.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от ЗК “Уника”АД, ЕИК *** със седалище гр.С., район К. С., ул.”Ю.*** за установяване, че  Т.С.И., ЕГН ********** *** А дължи сумата 213,56 лв. регресно вземане, както и сумите 25 лв. разноски по делото и 180 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3107/2013 г. на РС Ямбол.

          ОСЪЖДА ЗК “Уника”АД, ЕИК *** със седалище гр.С., район К. С., ул.”Ю.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.И., ЕГН ********** *** А сумата 300 лв. /триста лева/ за разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След приключване на делото препис от решението да се изпрати на РС Ямбол заедно с приложеното ч.гр.д.№3107/2013 г. по описа на РС Ямбол.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: