Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 38
27.02.2015 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и осми януари две
хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Ж.Р.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1723 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от ЗК”Уника”АД
със седалище гр.София, с която е предявен иск срещу Т.С.И. за установяване, че
същият дължи сумата 213,56 лв., представляващи регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско на собственика на пострадалия
автомобил, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендира и за заплащане разноските по делото. Твърди, че между ищеца и
собственика на лек автомобил Пежо 308, рег.№ *** е сключена
застраховка Каско и е издадена застрахователна полица ***, че в срока на
застраховката на същия лек автомобил – на 04.10.2012 г. са нанесени щети в
резултат на ПТП от ответника, който е управлявал л.а. Форд Транзит с рег.№*** в
гр.В. без да притежава застраховка Гражданска
отговорност за водачите на управлявания автомобил. Сочи, че причинените щети са
били на стойност 213,56 лв. и са се изразявали в деформации при степен за
ремонт и боядисване на обицовка задна броня и капаче за теглич в задна броня,
че за ПТП е съставен двустранен протокол, в който е установен механизма на
настъпване на ПТП и виновното поведение на ответник. Заявява, че ищецът е
заплатил стойността на ремонта по банков път на 03.12.2012 г., че за регресното
вземане е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, но ответникът е депозирал възражение.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
не той е управлявал лекия овтомобил, който е причинил ПТП-то, че не познава
собственика на автомобила.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът
установи следните фактически обстоятелства: Според представения и приет по делото двустранен констативен
протокол на 04.10.2012 г., като датата е видимо преправена в гр.В., ул.”***” е станало пътнотранспортно произшествие между л.а. “Форд Транзит” с рег.№*** със собственик
Ю. М. С. и водач И. Т.С. и л.а. “Пежо 308” с
рег.№*** собственост на ООД “Райфайзен Лизинг” с водач Д. П. П.. В същия
протокол е посочено, че първият л.а. е ударил в задната част друго превозно
средство при движение в една посока и в същата лента. За втория лек автомобил е
посочено, че е изпълнявал ляв завой. И двамата водачи са посочили, че не са
управлявали моторните превозни средства след употреба на алкохол. В протокола е
посочено също така, че няма видими щети по първия автомобил, а на втория има
щети по задната броня.
В
уведомление за щета от 04.10.2012 г. управлявалия втория автомобил – Д. П. П. е
посочил, че при движение е спрял, за да осигури предимство и движещ се зад него
автомобил го ударил в задната броня. В опис на щетите е посочено, че това са:
облицовка задна броня и капаче за теглич в задна броня.
Застрахователят
е възложил на доверен сервиз – “В. Ауто Про”ЕООД извършването на ремонта и същият е издал фактура за
сумата 213,56 лв. На 14.11.2012 г. ремонтираният автомобил “Пежо 308” е предаден на представител на
дружеството- собственик. Сума в размер на 213,56 лв. е преведена на 03.12.2012
г. от ищеца на “В. Ауто Про”ЕООД
въз основа на решение №1/29.11.2012 г. и платежно нареждане №1/29.11.2012 г.
Според
справката от Гаранционен фонд /л.68/ за л.а. “Форд Транзит” с рег.№ *** е сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на 26.03.2012 г. с предвиден краен срок до 25.03.2013 г., която е
прекратена на 26.06.2012 г. Нова застраховка е сключена на 04.10.2012 г. с
начална дата на покритие 05.10.2012 г. Препис от тези застрахователни полици № *** и № *** са приложени по делото /л. 57 и л.49/
Във
връзка с твърдението на ответника, че не е шофирал лек автомобил, участник в
процесното ПТП е представено постановление от 24.04.2014 г. на прокурор от РП
Разград за изпращане на преписката по заявлението на ответника, че СУМПС е било
обект на кражба и впоследствие някой се е възползвал от същото по компетентност
на РП В.. В писмо до РС Разград прокурор
от РП В. е посочил, че досъдебно производство не е образувано, тъй като при
проверка е било установено, че не е било регистрирано ПТП на 04.10.2012 г. с
участник ответника, че не са били съставени акт за установяване на
административно нарушение или фиш на водач.
По
ч.гр.д.№ ***
по описа за 2013 г. състав на РС Ямбол е издал заповед за изпълнение срещу
настоящия ответник, като две от буквите в името му са сбъркани, но ЕГН е същия
за сумата 213,56 лв., дължима ведно със законната лихва от 14.11.2013 г., както
и сумата 205 лв. съдебни разноски. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедта е депозирал възражение.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск за
сумата 213,56 лв. заплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице
е неоснователен и недоказан. Не бяха представени категорични доказателства за това,
че ответникът е участник в ПТП, респ. лице, което е причинило същото. Действително
разпоредбата на чл. 5 от Наредба №Із-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията
за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд предвижда
когато при произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, същите да попълнят
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. И в представения по
делото констативен протокол /л.43/ е посочено, че всяка допълнителна корекция
обезсилва протокола. В случая датата очевидно е подправена. Освен това по
делото не бяха представени доказателства участниците в произшествието съвместно
да са уведомили службата за контрол на министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието за същото, което е
регламентирано в чл.123,ал.1,
т.3 б.”Б” от Закона за движение по пътищата. При тези обстоятелства съдът
счита, че не е категорично доказано, че ответникът е причинил ПТП и това се е
случило на на 04.10.2012 г., поради което искът за заплащане на заплатеното
застрахователно обезщетение е неоснователен и недоказан.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от ЗК “Уника”АД, ЕИК *** със седалище гр.С., район К. С., ул.”Ю.”*** за установяване, че Т.С.И., ЕГН **********
*** А дължи
сумата 213,56 лв. регресно вземане, както и сумите 25 лв. разноски по делото и
180 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3107/2013 г. на РС Ямбол.
ОСЪЖДА ЗК “Уника”АД, ЕИК *** със
седалище гр.С., район К. С., ул.”Ю.”*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.И.,
ЕГН ********** *** А сумата 300 лв. /триста лева/ за
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
приключване на делото препис от решението да се изпрати на РС Ямбол заедно с
приложеното ч.гр.д.№3107/2013 г. по описа на РС Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: