Р Е Ш Е Н И Е

Номер 99 31.03.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 КТ т.1,2 и 3.

Депозирана е искова молба от В.И.Й., с която са предявени обективно съединени искове срещу РУ “Ангел Кънчев” Филиал - Разград за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение от 19.12.2014 г., за възстановяване на преди заеманата от него длъжност “асистент висше училище” и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа в резултат на уволнението за периода 01.01.2015 г. – 01.07.2015 г. в размер на 4 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи, че трудовото му правоотношение е от 01.09.2009 г., че в началото на м.декември 2014 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, а на 23.12.2014 г. – заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че за дължността асистент трудовото правоотношение следва да се запази въпреки, че в 4 годишен срок той не е придобил образователна и научна степен доктор, т.е. това изискване не важи за заварените трудови правоотношения, тъй като трудовото му правоотношение е безсрочно.

Ответникът счита исковете за неоснователни. Признава фактите, посочени от ищеца в исковата молба. Счита, че ЗРАСРБ съдържа специални правни норми, съгласно които заварените трудови правоотношения на лицата, заемащи научно-преподавателски или научни длъжности подлежат на императивно правно преуреждане, като по силата на закона безсрочното трудово правоотношене се превръща в срочно такова по аргумент от чл.17 на ЗРАСРБ, като за асистентите без придобита образователна и научна степен “доктор” не е предвидена правна възможност за запазване на трудовите правоотношения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът В.И.Й. с решение от 09.06.2009 г. е избран от Факултетния съвет на Аграрно-индустриалния факултет към РУ “Ангел Кънчев” на длъжността редовен асистент към катедра “Биотехнологии и хранителни технологии” към Филиал гр.Разград по научна специалност “Технология на биологично активните вещества”. Въз основа на този избор на 01.09.2009 г. Русенски университет “Ангел Кънчев” – Филиал Разград е сключил трудов договор с ищеца за неопределено време за длъжността асистент към катедра БТХТ.

С предизвестие от 01.12.2014 г., което ищецът е отказал да приеме, директорът на ответното учебно заведение – РУ Филиал Разград го е уведомил, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1 т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност “Асистент” повече от четири години, съгл. Чл.17 ЗРАСРБ и бл.44 от ППЗРАСРБ/. Със заповед №11/19.12.2014 г., връчена на ищеца на 23.12.2014 г., трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 01.01.2015 г. поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Видно от представената за справка трудова книжка на ищеца, същият не е работил по трудово правоотношение след прекратяването на процесното. Същият е регистриран в Бюрото по труда, като последната регистрация е била на 04.03.2015 г., а следващата планирана такава е на 04.04.2015 г. През м.ноември 2014 г. – последният отработен цял месец от него в ответното учебно заведение същият е получил брутно трудово възнаграждение от 828,69 лв., като в същото е включена и еднокретна сума за социални разходи в размер на 140 лв., съгласно заповед №2488/10.11.2014 г. Видно от последната се касае за еднократно плащане по решение на Общото събрание на пълномощниците и работещите.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за отмяна на уволнението е неоснователен и доказан. Нашият КТ е възприел принципа, че при спор работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно - че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ е формулирано общо. Същото е налице тогава, когато не са налице другите, изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл тази норма е субсидиарна по отношение на останалите, посочени в чл.328 от КТ. Това основание е налице когато причините, породили невъзможността за изпълнение на трудовия договор са непреодолими за страните. Тези причини следва да създават една нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е невъзможно.

Обективните обстоятелства, от които произтича невъзможността за изпълнение на насрещните задължения следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Закона за развитието на академичния състав в Република България, обн. на 21.05.2010 г. В чл.2 въвежда с ал.1 научните степени: т.1 доктор /образователна и научна/, 2. доктор на науките ... и с ал.2 академичните длъжности: 1. асистент, 2.гл. асистент, 3 доцент... Условията, на които трябва да отговарят лицата, за да заемат съответната академична длъжност са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Така чл.18 от този ППЗРАСРБ сочи като изискване за заемане на длъжността «главен асистент» придобита образователна и научна степен «доктор» в съответната научна област, а предходния чл.17 предвижда висшите училища и научните организации да назначават лица на длъжност «асистент» на срочен трудов договор.

В разпоредбата на пар.5, ал.4, т.1 от ПЗР на Закона за развитието на академичния състав на Република България от 21.05.2010 г. е посочено, че трудовите правоотношения на лицата по ал.2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: т.1 за «асистент», съответно «научен сътрудник» ІІІ ст. – на академичната длъжност «асистент». Същевременно разпоредбата на чл.44, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България предвижда възможността на длъжност «асистент» да бъде назначено и лице, което не е докторант. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено, съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от четири години. Следващата алинея /3/ сочи, че в срока на договора лицето, заемащо длъжността асистент предприема действия за придобиване на образователна и научна степен «доктор», а ал.4 – че след изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва. Тази разпоредба, както и последната ал.5 на този текст, която урежда възможността след придобиване на образователната и научна степен «доктор» асистентът да може да участва в обявен от висшето училище или научната организация конкурс за заемане на академичната длъжност «главен асистент» по реда на ЗРАСРБ води до извода, че длъжността «асистент» е една преходна длъжност, която осигурява преподавателска, респ. научна работа за определен период от време, успоредно с която лицето придобива образователната и научна степен «доктор».

В горецитирания пар.5 на ПЗР на Закона за развитието на академичния състав в Република България ал.5 предвижда лицата по ал.4, т.2, а именно заемащите дължността «старши асистент» и главен асистент, съответно научен сътрудник ІІ и І степен към датата на влизане в сила на ЗРАСРБ, респ. преназначени след влизането в сила на закона на длъжност «главен асистент» и непритежаващи научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, да бъдат преназначени на академичната длъжност «асистент», ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен «доктор».

Следователно законодателят е предвидил за заварените на длъжността «асистент» четири годишен срок, в който същите могат да придобият научна и образователна степен доктор, а за заварените към датата на влизане в сила на закона старши асистенти и главни асистенти е дал възможност да направят това за осем години. Разпоредбата на пар.5 ал.5 от ЗРАСРБ съпоставен с разпоредбата на чл.44, ал.2 и ал.4 от ППЗРАСРБ означава, че този последващ трудов договор след изтичането на 4 годишния срок от влизането в сила на закона ще бъде срочен, за срок не по-дълъг от четири години и след изтичането му нов трудов договор със същото лице не може да се сключва. С оглед на това е неоснователен аргумента на ищеца, че след като за длъжността «асистент» не са предвидени последици в пар.5, ал.5 от ЗРАСРБ, то неговото правоотношение остава безсрочно. Този аргумент е и нелогичен, тъй като не е възможно за заемащия по-ниската длъжност при действието на стария закон да са предвидени по-благоприятни последици по новия закон от непридобиването на образователната и научна степен доктор, отколкото за заемащия по-висока длъжност, рес. стоящ по-високо в академичната йерархия.

Действително, както сочи процесуалния представител на ответника в случая не се касае за промяна на изискванията за изпълнение на длъжността или липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, а за нова концепция за длъжността «асистент», която обуславя необходимостта от трудово правоотношение за определен срок, фиксиран от законодателя за 4 години. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца този срок от датата на влизане в сила на закона е изтекъл и не се спори между страните, че той не е придобил образователната и научна степен «доктор». Ето защо същият не би могъл да продължи да полага труд по това трудово правоотношение.

Тази това уредба, която предвижда съществуването на спорното правоотношение само като срочно и то еднократно е обективно обстоятелство, което стои вън от двете страни на правоотношението и би могло да се квалифицира като отменително основание по чл.328, ал.1, т.12 от КТ.

Посочената от ищеца в писменото становище разпоредба на чл.67, ал.3 от КТ, която предвижда забрана за превръщането на безсрочен трудов договор в срочен не е от нормативен акт с по-висока степен. В случая се касае за съотношение общ специален закон, поради което следва да бъде приложен специалния. Последният не превръща автоматично безсрочното правоотношение в срочно, но прави невъзможно след изтичане на четири годишния срок от влизането му в сила да продължи да съществува трудовото правоотношение на ищеца. Настоящият случай е идентичен с разпоредбите, предвиждащи дадена длъжност да се заема по служебно правоотношение, по които има трайна практика на ВКС /решение №231 от 12.06.2013 г. по гр.д.№1353/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/.

Във връзка с преценката дали работодателят правилно е упражнил потестативното си право на прекратяване на трудовото правоотношение съдът взе предвид разпоредбата на чл.335 от КТ, която регламентира датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно т.1 – при прекратяване с предизвестие – с изтичане на срока на предизвестието. В случая в предизветието работодателят е посочил причината за прекратяване на трудовото правоотношение – невъзможност лицето да заема академична длъжност „асистент” повече от четири години, съгласно чл.17 от ЗРАСРБ и чл.44 от ППЗРАСРБ и е квалифицирал същата като невъзможност за изпълнение на трудовия договор, регламентирана в чл.328, ал.1 т.12 от КТ. Тъй като в случая заповедта има само декларативен, а не конститутивен ефект, тъй като не тя, а изтичането на срока на предизвестието прекратяват трудовото правоотношение, Съдът счита, че е без значение обстоятелството, че в нея липсват подробни мотиви за причините за прекратяване на трудовото правоотношение.

Тъй като възстановяването на преди заеманата длъжност, което е предмет на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и заплащането на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволненето са обусловени от незаконосъобразността на уволнението, вторият и третият от обективно съединените искове се явяват неоснователни и недоказани.

С оглед неоснователността на исковете на основание чл.78, ал.2 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите са само за адвокатско възнагражедение и са в размер на 1 476 лв. с ДДС. Възражението на ищеца, обективирано в писмената защита за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение според Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първия и втория иск е 360 лв. според разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от същата Наредба, а това за оценяемия иск – в размер на 510 лв. – чл.7, ал.2, т.1 или общо 870 лв. Договореното между страните е 1 230 лв., т.е. с ½ повече. И двете страни в с.з. са заявили, че делото е с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че не следва да присъжда по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение като разноски на ответника.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от В.И.Й., ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, представляван от доц. Д-р Ст.Д., служебен адрес гр. Р., бул.”А. в.”, № *** за отмяна на заповед № *** г., с която е прекратено трудовото правоотношене на ищеца, за възстановяването му на преди заеманата от него длъжност «асистент, висше училище» и за заплащане на сумата 4000 лв. обезщетение с правно основание чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА В.И.Й., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, представляван от доц. Д-р Ст.Д., служебен адрес гр. Р., бул.”А. в.”, № *** сумата 1 476 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 31.03.2015 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: