Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70 19.03.2015г. гр. Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на
05.03.2015 г. в състав:
Председател: Атанас Христов
при участието на секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18 по описа на Районен съд - Разград за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ.
Депозирана е искова молба от Д.Т.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. **********************, с която при условията на обективно
съединяване на исковете са предявени такива срещу Русенски университет „Ангел
Кънчев” град Русе, Филиал Разград, със седалище и адрес на управление град
Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р Станка Тодорова
Дамянова – директор, за:
І. Признаване на уволнението му извършено със Заповед
№ 009/19.12.2014г. на ответника, за незаконно и отмяна на тази заповед.
ІІ. Възстановяване на ищеца на длъжността „*********”
към катедра „Биотехнологии и хранителни
технологии” при Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград,
БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес
на управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц.
д-р Станка Тодорова Дамянова – директор.
ІІІ. Осъждане ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането без работа, ведно със законната лихва, от датата на
завеждането на исковата молба – 07.01.2015г., до окончателното му изплащане.
Излага подробни съображения. Претендира разноски. В
съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощника си адвокат М. М. /К./***.
Поддържат исковите претенции, излагат допълнителни съображения. Представят и
писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат
Р. Б. от АК – Русе, депозира отговор на исковата молба. Оспорва всички искови
претенции и моли за тяхното отхвърляне. Излага подробни съображения. В съдебно
заседание, ответника чрез пълномощника си адвокат Р. Б. от АК – Русе поддържа
изложеното в отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
В случая между страните не се спори, и от събраните по
делото доказателства е безспорно, че между страните е било налице валидно
трудово правоотношение със сключен трудов договор № 5 от 01.04.2010г. /л.5/. Въз основа на същия ищеца е назначен при
ответника на длъжността „******* към катедра „Биотехнологии и хранителни
технологии”.
Ищецът не притежава образователна и научна степен
"доктор".
С предизвестие № 4 от 01.12.2014г. ищецът бил
предизвестен, че на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност „******”
повече от 4 години, съгласно чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 44 ППЗРАСРБ/ и чл. 326, ал.2
КТ, след изтичането на 30 дневен срок трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено. Посочено е и че при неспазен срок на предизвестието на ищеца ще
бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ. Отказа на ищеца да подпише
предизвестието е удостоверен с подписите на двама свидетели.
Със заповед № 9 от 19.12.2014г. на доц. д-р. Станка Тодорова
Дамянова – Директор на Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал
Разград, на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ, трудовото правоотношение между
страните е прекратено /л.9/. Като причина за прекратяването е посочено „обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Заповедта е връчена на
ищеца в деня на издаването й.
От уволнението, до приключването на съдебното дирене
пред настоящата инстанция ищецът е безработен /л. 44 и 50/.
Видно от Удостоверение с изх. № 160/27.02.2015г.
/л.47/, е че за предходния на уволнението месец – декември, брутния доход
облагаем по ЗДДФЛ ищеца е в размер на 835.91 лв. В същия обаче е включена
еднократна сумата за социални разходи в размер на 140 лв.
Така установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи.
Съдът намира, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, е незаконосъобразна по следните
съображения.
Процесното трудово правоотношение
е възникнало по време на действието на Закона
за научните степени
и научните звания
/Обн.,
ДВ, бр. 36 от
9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието на същия, за
заемането на процесната длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна
и научна степен "доктор".
Съгласно чл. 17 от Закон за развитието на академичния състав в Република
България /Обн.,
ДВ, бр. 38
от 21.05.2010 г./:„Висшите училища и научните организации
назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор”.
Съгласно §5 ПЗР ЗРАСРБ:
ал.4
Трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този
закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават
научна степен, получена съгласно отменения Закон
за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични
длъжности:
1.
за "асистент", съответно "научен сътрудник" III степен - на
академичната длъжност "асистент";
2.
за "старши асистент" и "главен асистент", съответно
"научен сътрудник" II и I степен - на академичната длъжност
"главен асистент";
3.
за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен"
- на академичната длъжност "доцент";
4.
за "професор", съответно
"старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор".
ал.5
Лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност
"асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон
не придобият образователна и научна степен "доктор".
Съгласно чл. 328, ал.1 КТ, работодателят може да
прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2
в следните случаи:
т. 11. при
промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях;
т.12. при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Изменението в изискванията за заемане на
длъжността съставлява основание за прекратяване на трудовия договор при
условията на чл.
328, ал. 1, т. 11 КТ, поради което извършеното на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ уволнение подлежи на отмяна като незаконно. В този смисъл вж. и постановеното в
производство по чл. 290 ГПК Решение № 295 от 9.12.2014
г. на ВКС по гр. д. № 979/2014 г., IV г. о., ГК.
Горното е самостоятелно
основание за признаване за незаконно уволнението и отмяна на Заповедта. Ето
защо, е безпредметно в настоящото производство да бъдат обсъждани по същество възраженията
на ищеца, че изискването на чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 44
ППЗРАСРБ за притежаване на образователна и научна степен
"доктор" важи само за новоназначените на длъжност „асистент”.
Поради гореизложеното, уволнението
на ищеца се явява незаконосъобразно и заповедта за уволнението следва да бъде
отменена.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
С оглед основателността на
главния иск, следва да се уважи и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на предишната работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ във
вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен този иск
трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно,
наличие на вреда, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с
разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6
месеца. Доказването на вредата /оставане без работа по трудово правоотношение/
е в тежест на ищеца и може да стане с всички доказателствени средства – най-
често на практика – трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда – решение
№517 от 08.07.2010г. по гр.д.№335/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК. В случая от представените копие на трудовата книжка и справка от
НАП /л. 44 и 50/ се установява, че от уволнението служителят не е работил по
друго трудово правоотношение. Размерът на обезщетението следва да се определи
въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението, съгласно чл.228 от КТ – м. ноември. Размерът се изчислява по друг начин само когато
работникът не е отработил пълен работен месец – чл.19, ал.1 от НСОРЗ. При
формиране базата за изчисляване на обезщетението не се включва получената от
служителя сума за социални разходи,
тъй като не е установено, че това допълнително възнаграждение е с постоянен
характер /чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ/, което е в доказателствена тежест на
ищеца. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска - 07.01.2015г.
до окончателното изплащане на главницата. Така и постановеното в производство по чл. 290
ГПК Решение № 311 от 14.12.2011 г. по
гр.д. № 88/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.
Брутното
трудово възнаграждение се формира от основното трудово
възнаграждение/"основната работна заплата" според чл.
3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер.
Ето защо, за времето през което незаконно уволнения
служител е останал без работа - за периода от 19.12.2014г. /датата на
уволнението до 05.03.2015г. /датата на приключване на съдебното дирене/ -
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 656.93 лв, на осн. чл. 344,
ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 във вр. с чл. 228, ал.1 КТ. Сумата следва да
се присъди ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
07.01.2015г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ подлежи
на предварително изпълнение, тъй като по естеството си представлява
„обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и Определение
№ 299/07.06.2011 г., III ГО, ч.гр.д. 295/2011 г., определение №
210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, определение №
329/17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС, определение 210/17.05.2010
г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС.
По държавните
такси.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва
да заплати в полза на РС Разград следните държавни такси:
- сумата 80 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
- сумата 80 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
- сумата 66.28 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
във вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
Т.е.
ответникът следва да заплати за дължими държавни такси в полза на РС Разград общо
сумата от 226.28 лв.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на производство съдебни
разноски в размер на 100 лева, съставляващи изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО уволнението на Д.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **********************,
извършено със Заповед № 009/19.12.2014г. издадена от Русенски университет
„Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048 със седалище и адрес на
управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р
Ст. Дамянова – директор и ОТМЕНЯ Заповед № 009/19.12.2014г. издадена от доц.
д-р Станка Тодорова Дамянова – директор на Русенски университет „Ангел Кънчев”
град Русе, ФИЛИАЛ РАЗГРАД, БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес на
управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, ул. Трапезица № 2, вх. Б, ет.2
на заеманата преди уволнението длъжност „*********” към катедра „Биотехнологии и хранителни технологии” при
Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес на
управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р
Станка Тодорова Дамянова – директор.
ОСЪЖДА „Русенски
университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес на
управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р
Станка Тодорова Дамянова – директор, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *********** на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 1 656.93 (хиляда шестотин петдесет и
шест лева и деветдесет и три стотинки) лева – представляваща обезщетение в
размер на брутно възнаграждение, за
времето през което ищеца е останал без работа - за периода от 19.12.2014г. до
05.03.2015г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.01.2015 година до окончателното и
изплащане, както и сумата 100 (сто)
лева разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе,
Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048,
със седалище и адрес на управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47,
представляван от доц. д-р Станка Тодорова Дамянова – директор, ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 226.28 лв. /двеста двадесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/, за
дължими държавни такси съобразно уважения размер на предявените искове, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му
- 19.03.2015 г., на осн. чл. 315,
ал.2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: