Р Е
Ш Е Н
И Е
№116, 31.03.2015 г., гр.Разград
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и пети март две
хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Г.А.
Прокурор ДАНИСЛАВ
НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №24 по описа за 2015 г.:
Искът е с правно основание чл.1 във вр.
с чл.2 т. 1 и т.2 от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от М.Ш.Х.
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 8 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 100 лв. имуществени вреди, причинени от
привличането му като обвиняем по досъдебно производство и но АНД №417/2014 г.
по описа на РРС. Претендира и за заплащане на законната лихва върху първата
сума от 06.06.2014 г. и върху втората сума от 11.06.2014 г. Сочи, че по
досъдебното производство му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.212,
ал.2 от НПК, че с постановление на РРП наказателното производство е било
прекратено по чл.78 А от НК и делото е било внесено в РС Разград за
произнасяне, че с решение №299/04.07.2014 г. по АНД №417/2014 г. ищецът е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, срещу което решение е бил
подаден протест на РРП и с решение по
в.а.н.д.№288/2014 г. ОС Разград е потвърдил решението на РРС. Твърди, че е бил
задържан от органите на МВР, подложен бил на унизителна процедура за личен
обиск и му били иззети личните вещи, иззет бил и личния му автомобил, живеел в
постоянно напрежение и страх, накърнени били честта и достойнството му, случаят
бил огласен в медиите, изживял е изключителни психични болки и страдания от
неправедливото му подлагане на наказателно преследване. По отношение на
имуществените вреди сочи, че е ангажирал адвокат и му е заплатил хонорар.
Ответникът
в законоустановения срок депозира отговор, в който заявява, че искът е
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, че ищецът не е
ангажирал доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като
пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение. Твърди, че
Прокуратурата не е разпространявала данни за образуваното наказателно
производство, за да й се търси отговорност за публикуваната в медиите
информация. Процесуалният представител на прокуратурата счита, че наказателното
производство е протекло в кратки и разумни срокове, а сочените от ищеца вреди
са предхождали същото, респ. привличането на ищеца като обвиняем, поради което
за тях не може да се търси отговорност от Прокуратурата. Счита, че размера на
иска не отговаря на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република
България и е в противоречие с принципа за справедливост, както и че не се сочат
конкретни факти, които да обуславят вида и размера на вредите. Счита, че следва
да бъде съобразено обстоятелството, че наказателното производство е протекло в
изключително кратки срокове, че с ищеца са извършени само три
процесуално-следствени действия на досъдебното производство, че не са налагани
мерки на процесуална принуда и прокуратурата не е внесла обвинителен акт в
съда, а предложение по чл.78А от НК, както и липсата на доказателства за
претърпени имуществени вреди и началния момент, от който е предвидено
присъждане на законна лихва за вредите, причинени от държавата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното: Срещу ищецът М.Ш.Х. е образувано и
водено бързо производство №Зм-В-193/2014
г. от 06.06.2014 г. по описа на ОД на
МВР Разград за престъпление по чл.324, ал.1 от НК. Със заповед от 06.06.2014
г. на полицейски служител е постановено
задържане под стража за срок от 24 часа по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР. На същата дата е извършен и личен обиск на
ищеца.
С постановление от 11.06.2014 г. същият
е привлечен като обвиняем в присъствието
на защитника си – адв. Р.М. от АК Сливен. В същия ден е извършен и разпит на
обвиняемия и същият е попълнил декларация за материално и имотно състояние,
декларация за правна помощ, На
11.06.2014 г. е предявено разследването на ищеца. На същия не е взета мярка за
неотклонение, но в постановлението за привличане е посочено, че се задължава да
не променя местоживеенето си и да се явява след призоваване, като при
неизпълнение на тези задължения ще му бъде взета мярка за неотклонение
В договора за правна помощ, приложен
към бързото досъдебно производсво е посочено, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
С постановление на прокурор в РП
Разград за прекратяване на наказателното производство е изготвено предложение
до РС Разград да освободи ищеца от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание по реда на чл.78А от НК. С решение от 04.07.2014 г.
по а.н.д.№ 417/2014 РС Разград е признал подсъдимия за невиновен и го е
оправдал по така повдигнатото обвинение по чл.324, ал.1 от НК. Решението е
влязло в сила на 28.10.2014 г., след като е било потвърдено с решение по
в.а.н.д.№288/2014 г. по описа на ОС Разград.
Според показанията на свидетелите Е. Ш.
и Е.Ш.след повдигнатото обвинение ищецът е станал мълчалив, умислен, не
контактувал с хора, страх го било да пътува от с.Дянково, където живее, до
гр.Разград. Срам го било да излиза сред съселяните си, тъй като имало
публикация във вестниците за образуваното наказателно производство. Според втория
от свидетелите ищецът е бил задържан през м.май, а при друг случай му взели
автомобила, а според първия и преди е имал задържане, пак за пътуването.
По делото е представен брой на в”Екип
7” от 09.06.2014 г., в който е публикувана статия под заглавие “Пак хванаха
нелегалния таксиджия от Дянково да кара пътници”, в която се споменава името на
ищеца Конкретно се сочи, че срещу него е
образувано бързо полицейско производство и че е задържан за 24 часа в РУП
Разград. Същата информация, но само с инициали е публикувана в инетрнет
страницата на Дарик Разград.
На ищеца е съставен акт за установяване
на административно нарушение от 21.07.2011 г. от ИА “Автомобилна администрация”
за нарушение на чл.103 от ЗДП, както и за нарушение на Закона за автомобилните
превози. Към прокурорското дело е приложена и жалба от ищеца за задържане на
23.01.2014 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Правното основание за
претенцията на ищеца е чл.2, т.2 от Закона за отговорност на държавата и
общината за вреди, тъй като в Тълкувателно решение №3/2004 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че самостоятелно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
задържане под стража – чл.2,т.1 от ЗОДОВ се търси тогава, когато задържането е
отменено, но лицето не е оправдано по обвинението, за което е задържано. В
случая обезщетението за неимуществени вреди за обвинението в престъпление, за
което лицето е било оправдано, следва да покрие и вредите от незаконното
задържане във връзка с това именно
обвинение, независимо, че се касае за задържане по реда на чл.63 от Закона за
МВР.
По реда на ЗОДОВ се реализира
отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или
длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на
съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази
отговорност от държавата.
По силата на чл.127, т.1 от
Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност
на лицата, които са извършили престъпление и поддържането на обвинението при
наказателни дела от общ характер е възложено на прокуратурата. Именно за това
НПК възлага на прокурора ръководството и надзора върху органите на
предварителното разследване. В случаите, в които лицето е оправдано за
престъплението, за което е обвинено, се касае за незаконно обвинение, като
незаконосъобразно действие на прокуратурата, което е основание за отговорността
по чл.2 от ЗОДОВ. Тази отговорност покрива и действията на органите на МВР,
които се осъществяват в рамките на досъдебното производство, което се
осъществява под надзора на прокуратурата, както и последиците от задържането
под стража като мярка за неотклонение за това незаконно обвинение, независимо че
вземането на тази мярка се контролира от съда.
Състав на ВКС в Решение №95/08.05.2011
г. на ВКС по гр.д.№849/2010 г., ІІІ г.о., ГК
сочи, че и в трите случая на задържане – до 24 часа от полицейски орган,
до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение
“задържане под стража” осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е
идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна изолация
от неговите близки и обществото, налага му се определен режим и се ограничават правата му, гарантирани от
Конституцията. Затова, в случаите, в които лицето е оправдано, причинените му в
резултат на задържането под стража неимуществени вреди подлежат на
обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, като следващия се за тях размер се
включва в общия размер на дължимото обезщетение.
Основанието за ангажиране на
отговорността по чл.2,т.2 от ЗОДОВ е обективния факт, че спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие за
същото е оправдан. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган и дали и налице нарушение на задълженията от
страна на конкретен орган на разследване. Незаконосъобразно в този случай се
явява и 24-часовото задържане, тъй като то е извършено именно по повод едно
незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление.
Отговорността на държавата за дейността
на правозащитните органи е обективна, безвиновна – последната отговаря
независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностни лица чрез органите,
от чиито наказателни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето
защо е без значение противоречивата практика на РРС и на РОС по приложението на
чл.324 от НК, на която се позовава процесуалния представител на ответника.
Фактът, че срещу ищецът е повдигнато
обвинение, приключило с оправдателна присъда е достатъчен, за да се приеме, че
той е търпял вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство, върху
доброто му име. Обичайно и нормално е в тези случаи обвиненият да търпи
неудобства, притеснения и страдания. И в конкретния случай бе установено, че
наказателното производство е предизвикало притеснения у ищеца, станал е
мълчалив, необщителен.
Както бе посочено по-горе обезщетението
за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по което лицето е оправдано и
от задържането под стража, вкл. и като мярка за неотклонение, когато то е било
отменено поради липса на законно основание, следва да бъде определено като обща
сума. Размерът на това обезщетение съгласно пар.1 от Заключителните разпоредби
на ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. Понятието
“справедливост” е свързано с преценка на конкретните обстоятелства, а именно
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство,
ограниченията, които са наложени на обвиняемия, продължителността на
процесуално следствените действия, отзвука в обществото, отражението в работата.
Съдът като взе предвид, че лицето е било задържано само за 24-часа, че
престъплението, в което е бил обвинен не е било тежко, че
процесуално-следствените действия с участието на ищеца са били извършени в един
ден, а съдебното производство се е развило в едно открито съдебно заседание
пред всяка от двете инстанции и цялото наказателно производство е продължило
четири месеца /в двете фази/, че на ищеца не е била наложена марка за
неотклонение и личния му живот не е бил засегнат по никакъв начин, а професионален
такъв той няма и като съобрази обществения отзвук – публикация в местната
преса, която е направила впечатление на съселяните, които го познават, счита, че за обезщетяване на причинените от
това негативни емоции е необходима и достатъчна сумата 500 лв. При определяне
размера на обезщетението съдът отчете общото ниво на благосъстояние в страната,
както и това, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално
обезщетение и компенсира до известна степен изтърпяните страдания.
По делото не бе установено поведение на
ищеца, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, за да
бъде освободен ответника от отговорност на основание чл.5 от ЗОДОВ.
Държавата, в случая прокуратурата
следва да отговаря и за разгласяването на повдигнатото обвинение в медиите, тъй
като същото, дори и да не е станало по инициатива на прокуратурата, е пряка
последица от повдигнатото от нея обвинение.
Тази сума е дължима ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.10.2014
г., тъй като от тази дата възниква задължението на държавата за заплащане на
обезщетение / в този смисъл е и т.4 от ТР№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, а не от
06.06.2014 г., както е поискал ищеца.
В останалата му част до първоначално
определения размер от 8 000 лв. искът се явява неосноветелен и недоказан,
тъй като не бяха установени значителни неимуществени вреди, които да
съответстват на така поисканата от ищеца сума.
Досежно искът за заплащане на
имуществени вреди, същият е основателен и доказан. По делото е представен договор за правна помощ в
наказателното производство, в който е уговорено заплащането на възнаграждение в
размер на 100 лв. В този договор е отразено, че сумата е внесена изцяло от
ищеца. Тази сума се явява имуществена последица с негативен резултат в причинна
връзка с повдигнатото обвиненение. Ето защо и този иск следва да бъде уважен,
като законната лихва върху сумата следва отново да бъде присъдена от 28.10.2014
г.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски от ищеца, както и
заплатеното от него адвокатско възнаграждение, но съразмерно на уважената част
от иска. Разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лв., а заплатеното
адвокатско възнаграждение – 750 лв., от
които ответникът следва да възстанови 47 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.Х., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин
лева/ обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 от Закона
за отговорност на държавата и общината за вреди, ведно със законната лихва от
28.10.2014 г. до окончателното
изплащане, сумата 100 лв. /сто лева/ обезщетение за имуществени вреди с
правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорност на държавата и общината за
вреди ведно със законната лихва от 28.10.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 10 лв. /десет лева/
разноски по делото и 47 лв. /четиридесет и седем лева/ адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално
предявения размер от 8 000 лв., както и за законната лихва за периода от
06.06.2014 г., респ. от 11.06.2014 г. до 28.10.2014 г. като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред РОС
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: