Р Е Ш Е Н И Е

№ 82, 13.03.2015 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на 12.03.2015 г. в следния състав:

председател: Атанас Христов

секретар: Г.М.

като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 51 по описа за 2015 г.

Производството е с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 52 вр. чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от:

Д.В.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. Р***,

ПРОТИВ:

ОБЩИНА РАЗГРАД, Булстат ***, седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от кмета Д. С. Б.

Ищецът предявява иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 52 вр. чл. 86 ЗЗД, като моли съда да осъди ответника да му заплати :

сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи се в претърпените болки и страдания от :

- Контузия на лева колянна става с разтягане и навяхване на задна кръстна връзка на ставата,

- Повръхностна разкъсно- контузна рана и насиняване и отток на меките тъкани в областта на лявата колянна става,

- Хематом в долоновъншната част на лявата седалищна област,

- Лек оток на меките тъкани на лявата длан,

причинени му в резултат от увреждане на 08.12.2014г. в гр. Разград от вещ (необезопасен тротоар), чийто собственик е Община Разград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 08.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Сочи, че на процесната дата се е спънала и паднала на необезопасен тротоар собственост на община Разград, в резултат на което му били причинени претендираните неимуществени вреди. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат К. М. от АК – Разград като поддържа исковата претенция и излага допълнителни съображения. Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен и недоказан. Сочи, че инцидента не е в следствие на лошата поддръжка на тротоара, а е пряка последица от занижената бдителност и съобразителност на ищеца. При условие на евентуалност прави възражение за наличие на съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, както и възразява срещу размера на иска. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. П. оспорва исковата претенция и излага допълнителни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че улиците Св. Кирил и Методий и Иван Асен където е станало увреждането, са отворени за обществено ползване.

От показанията на свидетеля Л. Г. /л. 37 -39/ – без родство с ищцата, се установява, че на 08.12.2014г., след обяд ищецът се спънал в дънер находящ се на тротоара до сградата на ОДМВР – Разград по улица Кирил и Методий, на кръстовището с ул. Иван Асен. В резултат на това паднал на земята. Свидетелят заедно с непознато момиче помогнали на ищеца да се изправи. Свидетелят е бил непосредствен очевидец на инцидентта. В резултат на падането ищецът изпитвал силна болка. Свидетелят сочи, че това е дънера на л. 7.

Свидетелят Д. С. Д. /майка на ищеца/, сочи че ищецът изпитвал силни болки, които и към момента не са отшумели. В резултат на увреждането, ищецът не могъл да спи, да извършва работа в домакинството и да се грижи за детето си, поради което се наложила помощта на свидетеля.

Видно от болничния лист за временна неработоспособност /л.5/, е че поради злополука – изкълчване, навяхване и разтягане на /предна / /задна/ кръстовидна ставна връзка на коляното, ищецът е бил в отпуск по болест за срок от 14 дни. Претендираните увреждания се установяват и от Съдебно медицинско удостоверение /л.6/, както и от неоспореното заключение на СМЕ /л. 27-28/, което съдът приема за пълно, обективно и компетентно изготвено. Твърдените увреждания могат да бъдат получени в резултат на описаното в исковата молба падане. Травматичните увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, със среден срок за приключване на оздватилния процес около 20 дни, като са придружени с подчертани болки в областта на колянната става, с ограничени и болезнени движения на крайника в същата става – болките и ограничените движения са по силно изразени колкото са по близо към датата на получаването им.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на иска по чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца в условията на пълно и главно доказване, на наличие на твърдяната неравност по пътя, виновното противоправното поведение на деликвента, който стопанисва участъка, наличието на претендираните вреди и обстоятелството, че те са пряка последица от поведението на деликвента. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за съпричиняване.

В настоящия случай са изслушани показанията на двама свидетели, единият от които – очевидец на инцидента, а другият – възприел последиците от падането след него. Свидетелските показания са последователни и безпротиворечиви, като се отличават с особена степен на детайлизация, поради което следва да бъдат кредитирани. Поради това и доколкото касаят както момента на произшествието, така и състоянието на пътната настилка, съдът приема за установено наличието на твърдяната неравност по улица с посочените от свидетелите параметри.

Приложените по делото медицински документи имат характер на официални удостоверителни актове, поради което се ползват с обвързваща доказателствена сила. Поради това и след като описаните в тях обстоятелства кореспондират с останалия по делото доказателствен материал, съдът приема за установено наличието на претендираните от ищеца травматични увреждания. Посоченото не се оспорва и от ответника.

Във връзка с причинната връзка между пътната неравност и настъпилите вреди е изслушана и приета неоспорена медицинска експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и пълно. В нея е описан подробно механизмът на произшествието, като е застъпено, че уврежданията на ищеца могат да бъдат резултат от падане след твърдяното спъване. От съвкупния анализ на експертното заключението с показанията на св. Л. Г., възприел лично падането на ищеца, съдът достига до извод, че посочените в исковата молба травматични увреждания са неизбежна последица от препъването в пътната неравност.

Въз основа на съвкупната преценка събрания доказателствен материал, настоящият състав приема, за установен посочения механизъм на увреждането на ищеца, като описаните увреждания са пряка и непосредствена последица от падането му вследствие дънера на тротоара.

Падането е станало на улица в населено место, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение.

Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Разград е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в Разград, което включва и недопускането, съответно отстраняването на препятствия по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на тротоара. С оглед на това, че наличието на дънер на пътното платно, явяваща се причина за спъването и падането на ищеца, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община Разград е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищеца, останало недоказано, тъй като липсват доказателства в негова подкрепа.

В горния смисъл вж. и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

Предявеният иск е доказан и основателен, тъй като се установиха елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД - непозволено увреждане от вещи т.е. установи се увреждане на ищеца и причинно-следствена връзка между вещта и причинените вреди.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, след преценка вида на уврежданията и тяхното отразяване върху здравето на пострадалия. След вземане предвид на всички описани травми, довели до тежки болки и страдания на пострадалия, продължителността на лечението, съдът намира, че справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди ще бъде претендираната сума от 2 000 лв., поради което искането ще се уважи в пълен размер. Сумата следва да бъде присъдена от датата на деликта – 08.12.2014г., на осн. чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените деловодни разноски в общ размер на 275 лв.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ

 ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД, Булстат ***, седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от кмета Д. С. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. Р**** сумата 2 000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи се в претърпените болки и страдания от :

- Контузия на лева колянна става с разтягане и навяхване на задна кръстна връзка на ставата,

- Повръхностна разкъсно- контузна рана и насиняване и отток на меките тъкани в областта на лявата колянна става,

- Хематом в долоновъншната част на лявата седалищна област,

- Лек оток на меките тъкани на лявата длан,

причинени му в резултат от увреждане на 08.12.2014г. в гр. Разград от вещ (необезопасен тротоар), чийто собственик е Община Разград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 08.12.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД, Булстат **** седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от кмета Д. С. Б., ДА ЗАПЛАТИ Д.В.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. Р**** сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: