Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 66                                                         19.03.2015 г.                                                гр.Разград

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти март                                                                  две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№167 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба Е.И.М., с която е предявен иск срещу И.С.И. за заплащане на сумата 3 307,50 лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил. Сочи, че с ответника са бивши съпрузи, че на сватбеното им тържество на 24.08.2013 г. получили от гостите си сумата 10 115 лв., от които сумата 3 500 лв. била платена за празничния обяд, а с останалите средства ответникът заплатил подмяна на прозорци и врати, които са били монтирани в дома му преди сватбата и изплатил пералнята, готварската печка и миялната машина, които бил закупил преди сватбата на лизинг. Счита, че след прекратяването на брака има право да получи половината от тази сума. Иска ответникът да заплати и направените по делото разноски.

            Ответникът в писмения си отговор счита иска за неоснователен. Твърди, че основния ремонт на къщата в с.Мортагоново е предприет преди сватбеното тържество, че дограмата е заплатена на 18.07.2013 г., че пералнята и стъклокерамичния плот са закупени на 25.07.2013 г. и платени в брой, а за фурната за вграждане и миялната машина е сключил договор за финансов лизинг, който е бил погасяват редовно и приключен на 12.12.2013 г. със заплащането на сумата 1033 лв., изтеглени от неговата майка. Според твърденията му празничният обяд е бил заплатен от неговата майка, а на тържеството младоженците събрали сумата 9 000 лв. Тези пари останали у ищцата. Сочи, че от години работи в Кралство Белгия и има добри доходи, от които редовно изпраща на майка си и с които е финансирал ремонта и обзавеждането на дома им. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  Страните по делото са сключили граждански брак на 24.08.2013 г. в гр.Разград.  С решение по бр.д.№1346/2014 г. на РС Разград бракът между тях е прекратен.

            Според показанията на разпитаните по делото свидетели М., А., К., Б. и Г. преди 24.08.2013 г. ответникът направил ремонт в къщата в с.Мортагоново, в която живеели той и майка му и в която планирали да живеят младата двойка. Изградил нова стая с предназначение кухня-всекидневна, баня, тоалетна, съблекалня, изградил подпорна стена, сменял дограма – ПВЦ прозорци, интериорни врати от чам, излял пътеки около къщата. Според свид.К. този ремонт бил финансиран от ответника, който работел в Кралство Белгия. На 25.07.2013 г. закупил и обзавеждане – пералня, аспиратор, котлон, които били платени при закупуването и телевизор, съдомиялна и фурна, които били закупени на кредит. В деня на сключване на граждански брак било организирано тържество – сватба, на което били поканени близки на двете фамилии с празничен обяд, музика, торта.  Всеки от гостите подарил на младоженците определена парична сума. Събраната сума била значителна, като според свид. М. и А. тя била 10 120 лв., а според свид.К. – 9000 лв. По делото не бе доказано какво се е случило със събраната от младоженците сума – според свид.М. и А. от нея около 3000 лв. били похарчени за заплащане на разходите по сватбата, а с останалите били платени задължения във връзка с ремонта на къщата в с.Мортагоново, а според свид.К. и Г. младите ги заделили за закупуване на лек автомобил и ги съхранявали в къщата. Съпрузите живяли заедно кратко време след сватбата, след което ответникът заминал да работи в Кралство Белгия, а ищцата останала в къщата в с.Мортагоново с майка му. Според свид.К. парите не са на мястото, на което ги оставил ищеца.

            От представените по делото писмени доказателства е видно, че сумата 4 485 лв. е платена от майката на ответника за изработка и монтаж на ПВЦ дограма – врати, прозорци, джамлък на 18.07.2013 г., че на 25.07.2013 г. ответникът е закупил от “Техно Рай” Разград електрически уред за 340 лв. платени в брой, плот за 260 лв. и е сключил договор за финансов лизинг за сумата 1 759 лв. за закупуване на фурна, съдомиялна и телевизор с “Инвест С”. Сумите по лизинга са заплащани от ответника на14.08.2013 г.,05.09.2013 г., 06.11.2013 г., 04.12.2013 г. и 12.12.2013 г.  На 03.06.2013 г. майката на ответника е изтеглила сумата 8 051,18 евро, на 14.08.2013 г. е изтеглила сумата 1240 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът, предявен от ищцата иск за заплащане на сумата 3 307,50 лв. е неосноталене и недоказан. Същият намира своето правно основание в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и за да бъде уважен е необходимо ищцата да докаже, че нейното имущество е намаляло и с колко, че имуществото на ответника се е увеличило и с колко, както и че има връзка между двете.

По делото не бяха събраните категорични доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че ответникът е заплатил предходни свои задължения от парите, получени като дарение от сватбата. Нито едно от плащанията за ПВЦ дограма и за електрически уреди не се отнася за времето непосредствено селд сватбата. Ето защо въпреки намалението на имуществото на ищцата – лишаването й от част от средствата, получени като дарение, предвид липсата на доказателства за обогатяването на ответника предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК ищцата дължи на ответника заплащане на направените от него разноски по делото в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.И.М., ЕГН ********** *** срещу И.С.И., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 3 307,50 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН ********** *** сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: