Решение по Гражданско дело 409/2015г.

РЕШЕНИЕ № 88

гр. Разград, 27.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 13.03.2015 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието на секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 409 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 2 от КТ.

Ищецът Д.Д.Н., ЕГН **********,***, е предявил кумулативно съединени искове срещу Сдружение ловно рибарско дружество „С.” гр. K., ЕИК ***, с адрес гр. K., ул. Н.Й.В. № *, представлявано от Председателя на Управителния съвет инж. Г. Р. Г., за заплащане на сумите:

1/ 603.28 лв – дължимо трудово възнаграждения за месец юни 2013г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане,

2/ 101.77 лв. – законна лихва за периода от 01.07.2013г. до 26.02.2015г. /датата на плащането/, върху дължимо трудово възнаграждения за месец юни 2013г.

3/ 437.87 лв – дължимо трудово възнаграждения за месец юли 2013г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане,

4/ 70.10 лв. – законна лихва за периода от 01.08.2013г. до 26.02.2015г. /датата на плащането/, върху дължимо трудово възнаграждения за месец юли 2013г.

5/ 60.05 лв – дължимо трудово възнаграждения за месец август 2013г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане.

6/ 9.09 лв. – законна лихва за периода от 01.09.2013г. до 26.02.2015г. /датата на плащането/, върху дължимо трудово възнаграждения за месец август 2013г.,

7/ 771.00 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, в размер на 22 дни за 2013г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане,

8/ 97.23 лв. – законна лихва за периода от 01.12.2013г. до 26.02.2015г. /датата на плащането/, върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ.

9/ 1542.00 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане.

10/ 194.47 лв. – законна лихва за периода от 01.12.2013г. до 26.02.2015г. /датата на плащането/, върху дължимото обезщетение по чл. 222, ал.2 КТ.

Сочи, че със Заповед № *** от ***г. му е прекратено трудовото правоотношение с ответника на длъжността „Ръководител – специалист по лова и риболова”, на осн. чл. 327, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.11.2013г. Сочи, че процесните суми не му били изплатени от ответника. Претендира разноски.

Ответника, чрез председателя на УС инж. Г. Р. Г., депозира отговор на исковата молба. Сочи, че действително дължи процесните главници, но същите не са изплатени поради отказа от страна на ищеца да ги получи.

В първото редовно проведено по делото откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат П.Д. от АК Шумен. Същият заявява, че на 26.02.2015г. ответникът е заплатил на ищеца всички претендирани главници, поради което моли относно същите производството по делото да бъде прекратено поради оттегляне на исковете, на осн. чл. 232 ГПК. Претендира да му бъдат присъдени лихвите и деловодните разноски. Представя и подробна писмена защита.

В откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването за ответника се явява Председателя на УС инж. Г. Р. Г.. Също, сочи че в хода на производството е изплатил на ищеца претендираните главници. Сочи, обаче че исканията на ищеца за присъждане на лихви и разноски са неоснователни, тъй като забавеното плащане на сумите се дължи на отказа на ищеца да ги получи.

По исковете за претендираните главници.

С оглед признанието на пълномощника на ищеца, че сумите по претендираните главници са изцяло изплатени от ответника в хода на производството на 26.02.2015г. и предвид оттеглянето на исковете досежно главниците, съдът намира че производството в тази му част следва да бъде прекратено, на осн. чл. 232 ГПК.

По претендираните лихви за забава и разноски по производството.

Както е посочено и в постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о., ТК: „Субективното облигационно право - вземането- се дефинира като притежателно субективно право, тъй като упражняването му изисква длъжникът да осъществи определено поведение за постигането на определен резултат. По принцип мястото на изпълнение на договорно поето задължение се определя от волята на страните, от естеството на престацията или от нормативно правило. Ако мястото на изпълнение не е определено от някой по посочените три способа приложими са субсидиарните правила на чл. 68 ЗЗД, чиято б. "а" изрично предвижда, че при парични задължения - местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора - от тук се извежда и носимия характер на паричното задължение. Мястото на изпълнението определя и това дали някоя от страните изпада в забава - т. е. длъжникът по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД.”

В този смисъл са и Решение № 795 от 1999 г. на ВКС по гр. д. № 499/99 г., II г. о. и Решение № 1061 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2007 г., IV г. о., ГК.

Ето защо, дори и да се приеме за вярно твърдението на ответника, че още преди завеждането на делото е предложил на ищеца да му изплати процесните главници, но ищецът е отказал да ги получи, то за да се освободи от забавата и да не дължи лихви върху процесните главници, ответникът е следвало да внесе парите в банка по сметка на ищеца /ако не разполага с № на банкова сметка ***ването на такава/ и да уведоми ищеца за това. В този случай ответникът нямаше да дължи лихви и разноски в настоящото производство. Тъй като обаче не е сторил това, ответника дължи лихви. Тъй като с поведението си /невнасяне на парите в банка по сметка на ищеца/, ответника е дал повод за завеждане на делото, то същият дължи на ищеца сторените разноски, по арг. на чл. 78, ал.2 ГПК. Същите са в размер на 500 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

По държавните такси.

На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 511.68 лв, представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото /61.68 лв. за иск № 9 и по 50 лв. за всеки един от останалите 9 бр. кумулативно предявени искове, исковете за мораторна лихва са самостоятелни искове, поради което за същите се дължи държавна такса /.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Сдружение ловно рибарско дружество „С.” гр. K., ЕИК ***, с адрес гр. K., ул. Н.Й.В. № *, представлявано от Председателя на Управителния съвет инж. Г. Р. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Н., ЕГН **********,*** сумите:

- 101.77 лв. /сто и един лева и седемдесет и седем стотинки/ – законна лихва за периода от 01.07.2013г. до 26.02.2015г., върху дължимо трудово възнаграждения за месец юни 2013г.

- 70.10 лв. /седемдесет лева и десет стотинки/ – законна лихва за периода от 01.08.2013г. до 26.02.2015г., върху дължимо трудово възнаграждения за месец юли 2013г.

- 9.09 лв. /девет лева и девет стотинки/ – законна лихва за периода от 01.09.2013г. до 26.02.2015г., върху дължимо трудово възнаграждения за месец август 2013г.,

- 97.23 лв. /деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ – законна лихва за периода от 01.12.2013г. до 26.02.2015г., върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ.

- 194.47 лв. /сто деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ – законна лихва за периода от 01.12.2013г. до 26.02.2015г., върху дължимото обезщетение по чл. 222, ал.2 КТ.

ПРЕКРАТЯВА, производството по гр.д. № 409 по описа за 2015 г. на Районен съд - Разград, поради ОТТЕГЛЯНЕ на исковете, на осн. чл. 232 ГПК, в ЧАСТТА му, с която са предявени искове от Д.Д.Н., ЕГН **********,*** против Сдружение ловно рибарско дружество „С.” гр. K., ЕИК ***, с адрес гр. K., ул. Н.Й.В. № *, представлявано от Председателя на Управителния съвет инж. Г. Р. Г., за заплащане на следните суми:

1/ 603.28 лв. – дължимо трудово възнаграждения за месец юни 2013г.

2/ 437.87 лв. – дължимо трудово възнаграждения за месец юли 2013г.

3/ 60.05 лв. – дължимо трудово възнаграждения за месец август 2013г.

4/ 771.00 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, в размер на 22 дни за 2013г.

5/ 1542.00 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА Сдружение ловно рибарско дружество „С.” гр. K., ЕИК ***, с адрес гр. K., ул. Н.Й.В. № *, представлявано от Председателя на Управителния съвет инж. Г. Р. Г., ДА ЗАПЛАТИ сумата 511.68 лв. /петстотин и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева за дължими държавни такси, по сметката на Разградския районен съд, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 27.03.2015г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: