№ 18 04.03.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и първи януари
две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 718 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.С.Д. против
наказателно постановление № 9632/19.11.2008 г.
на началник РПУ към ОДП Разград, с
което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална
страна.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.11.2008 г. в с. Осенец, по път
Е-70, движейки се в посока към гр. Разград, жалбоподателят управлявал МПС – л.а.”Рено
Меган”, с рег. № ****. Скоростта на движение на автомобила, била засечена от
контролните органи по ЗДвП с радар ТR4D с
фабр. № 303/02 г. при преминаване край помощното училище в селището. Техническото
средство отчело скорост на движение от 74 км/ч, която стойност била предявена
на водача. Ето защо и като преценил, че жалбоподателят е надвишил допустимата
скорост за движение в населено място от 50 км/ч с 20 км, актосъставителят – св.
П., съставил за това АУАН с бл. № 366489/14.11.2008 г., в който изложил
посочените по- горе обстоятелства и за виновно нарушен, посочил чл. 21 ал.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, административнонаказващият
орган издал атакуваното НП № 9632/19.11.2008 г., в което описанието на нарушението
е идентично с описанието дадено му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 21
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 100 лв.
В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан
актосъставителя, който няма спомен за случилото се, но потвърждава че
изготвеният АУАН с бл. № 366489 е съставен от него.
Предсавените писмени доказателства –
разпечатка от паметта на техническото средство, и списък, установяват че на
посочената в АУАН и НП дата с посочения в двата акта радар, са отчетени
стойности на движение съответни на тези отразени в тях и че средството за
измерване е било преминало успешна последваща проверка към датата на
установяване на нарушението.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея
съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна. Съдът не споделя изтъкнатите от защитата аргументи и
досежно изтекла давност по чл. 82 от ЗАНН. Началният момент
на сроковете определени в сочената правна норма е моментът на влизане в сила на
наказателното постановление. В случая, атакуваното НП не е влязло в сила, като
обжалвано в законоустановения 7 дневен срок от жалбоподателя от връчването му
на 14.11.2014 г. Ето защо и давността за изпълнение на административното
наказание не е изтекла към настоящия момент. Същевременно изтекъл се явява друг
давностен срок, а именно този по чл. 80 ал.1 т.5 вр. с чл. 81 ал.3 от НПК,
приложим в административнонаказателното производство, съгласно препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
осъществено на 14.11.2008 г., откогато е започнал да тече и тригодишния срок по
чл. 80 ал.1 т.5 от НПК. Въпреки, че този
срок е бил прекъснат с предприемане на следващите се действия от надлежните
органи – съставянето на АУАН и издаването на НП, в сроковете предвидени в чл.
34 от ЗАНН, то към момента на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя е бил изтекъл срок надвишаващ с една втора, срока по чл. 80 ал.1
т.5 от ЗАНН. Ето защо и доколкото
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е
ангажирана в рамките на срок от четири години и шест месеца, считано от датата
на извършване на нарушението – т.е. до 15.05.2013 г., когато е изтекла и
абсолютната давност, то атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, тъй като
след тази дата, наказателното преследване вече е било погасено по давност.
В посочения смисъл е и разрешението
дадено с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС.
Ето защо и по изложените съображения,
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 9632/19.11.2008
г. на
началник РПУ към ОДП Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП на осн. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП НА П.С.Д. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: