Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

25                                04.03.2015 година                        град Разград

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         

          

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                               ................. състав

На двадесет и шести януари                                              две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар  Д.Д.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                             № 723                                        по описа за 2014 година 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “Й” ООД против наказателно постановление    В-0030967 от 22.10.2014 г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград  и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.123 ал.2 от Закон за защита на потребителите, на основание чл. 222 от ЗЗП му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лв.

         Жалпоподателят  моли постановлението да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, сочейки че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

         Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.            

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На  23.09.2014 г.  представители на контролните органи по ЗЗП, извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя обект – магазин за промишлени стоки, в който се предлагали за продажба обувки, находящ се в гр. Р***. Повод за проверката бил постъпил потребителски сигнал с вх. № В-03-2070/18.09.2014 г., в който се сочело, че в предоставено на потребителя заявление за търговска гаранция не са отразени дата на предявяване на рекламация закупени от обекта обувки и дата на извършен ремонт. При проверката било установено, че в обекта има въведен регистър за рекламации, в кйто под № 165 е описана рекламация за мъжки обувки SPORT, модел 116, № 44, с цена 16,00 лв. с отбелязани дата на приемане – 10.09.14 г. и дата на отремонтиране – 17.09.2014 г. В приложеното към сигнала заявление за търговска гаранция от 16.08.2014 г., издадено от жалбоподателя за стока идентична с описаната в регистъра, на втората му страница, липсвало отразяване на посочените две дати – тази на рекламацията и тази на извършения ремонт. Въз основа на установеното, като приела, че жалбоподателят не е изпълнил административното си задължение да отрази датите в заявлението за търговска гаранция за стоката, срока между който да се добави към гаранционния й срок, актосъставителката – св. Т., на 29.09.2014 г., съставила АУАН с бл. № К-0030967, в който описала посочените по – горе обстоятелства и посочила за нарушен текста на чл. 123 ал.2 от ЗЗП. Актът бил предявен и подписан от представител на търговеца, без отбелязване на възражения.  Въз основа на акта, на 22.10.2014 г., от административнонаказващият орган било издадено и атакуваното НП, в което описаниета на наушението е идентично с това дадено му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 123 ал.2 от ЗЗП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание  чл. 222 от ЗЗП с налагане на  административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лв.

       В производството по делото, като свидетел е разпитан актосъставителят  А.Т., която с показанията си установява описаните в АУАН обстоятелства.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

         Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.2 от ЗЗПотребителите, когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и .. рекламацията се  удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.  При това положение и при установеното от фактическа страна неотбелязване в заявлението за търговска гаранция на периода на удовлетворяване на рекламацията на посочената в АУАН и НП стока чрез ремонт,  то и осъщественото от жалбоподателя и санкционирано нарушение се явява формално съставомерно по посочения от административнонаказващия орган за нарушен член  123 ал.2 от ЗЗП. В случая, обаче, съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. В случая административнонаказващият орган се е задоволил еденствено декларативно да посочи, че нарушението не е маловажно, защото не се отличава от останалите от същия вид. Съдът, счита обаче че не са съобразени обстоятелствата, при които нарушението е осъществено – касае се до рекламация на един единствен артикул стока /чифт обувки/, на ниска стойност – 16 лв., рекламацията на които е приета  и при това удовлетворена посредством предвиден в закона способ и в нормативно установения срок. Освен това, рекламацията надлежно е била отразена  в нарочния за това регистър воден в търговския обект, в който са посочени датата на приемането и датата на отремонтирането й.  Именно последно посоченото, позволяващо преценка за това какъв е срока, който следва да бъде добавен по смисъла на чл. 123 ал.2 от ЗЗП към гаранционния срок на стоката, наред с обстоятелството, че на практика липсва поведение на търговеца, представляващо отказ от изпълнение на законоустановеното му задължение да зачете срока на ремонта, като го прибави към гаранционния срок и да приеме последваща рекламация в този удължен срок, налага и извода липсата на каквито и да било вредни последици за потребителя. Нито едно от посочените обстоятелства, както и това че нарушението е извършено за първи  път от жалбоподателя, според нарочното отбелязване в този смисъл в самото НП, не е обсъдено от административнонаказващият орган, в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН. Действително в случая нарушените разпоредби са тези уреждащи обществените отношения регулирани от ЗЗПотребителите, свързани с преследваните от закона цели за гарантиране  правата на потребителите за рекламация и задълженията на търговеца за нейното удовлетворяване. Не всяко формално нарушение на изискванията на Закона обаче, представлява основание за ангажиране на административнонаказателнато отговорност на неговия субект, а единствено това, което не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, каквото съдът счита, че е настоящото.

        Ето защо и по изложените по – горе съображения,  съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като законосъобразно.

       Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р     Е     Ш     И :

        ОТМЕНЯ наказателно постановление    В-0030967 от 22.10.2014 г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград  и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.123 ал.2 от Закон за защита на потребителите, на основание чл. 222 от ЗЗП на “Й” ООД е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лв.

 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: