№ 24 04.03.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело №
725
по описа за 2014 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.И.Й. против наказателно постановление № 0000065/17.11.2014
г. на
Директора на Областна дирекция по храните гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 9 ал.1 от Закон за храните
на основание чл. 41 ал.1 от ЗХ й е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 250,00 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като издадено при нарушение на
процесуалните правила.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2014 г. в склад за
консумативи и суровини за хранително-вкусовата промишленост, стопанисван от
«Савея Комерс 2002» ЕООД, находящ се в гр.Р.**, била извършена проверка от
контролните орган по ЗХраните. При същата, било установено че
в обекта са налични 4 опаковки сухо обезмаслено мляко, в разфасовки от 25
килограма, внос от РПолша, произведени на 14.10.2013 г., годни до 14.10.2015
г., на които липсвали етикети на български език. За така установеното,
актосъставителят – св.Б., съставил АУАН № 0000155/10.11.2014 г., в който
посочила че при проверката в склада, отбелязан като месторабота на жалбоподателката,
се е установило съхранение на неетикетираните посочени по – горе храни –
нарушение на чл. 9 ал.1 от ЗХраните.
Актът бил съставен срещу Й., предявен и подписан от последната с
отбелязване на възражение, че стоките не
са предназначени за краен потребител, а за производители. Въз основа на акта,
на 17.11.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което вече е посочено, че
нарушението на жалбоподателката се изразява, в това, че същата търгува с храни
– 4 опаковки в разфасовки от по 25 кг. сухо обезмаслено мляко, внос от Полша,
върху които липсват етикети на български език. Посочено е, че последното
съставлява нарушение на чл. 9 ал.1 от ЗХ, субект на което е жалбоподателката,
тъй като същата работи в проверявания склад, стопанисван от «Савея Комерс 2002»
ЕООД на длъжност «продавач» и отговаря за входящия контрол в обекта и административнонаказателната
отговорността на същата е ангажирана на основание чл. 41 ал.1 от ЗХраните с
налагане на административно наказание «глоба» в размер на 250 лв.
В хода на съдебно производство въз основа
на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта
фактическа обстановка. Представените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства- трудов договор от 27.10.2009 г. и заповед №
1002/18.07.2011 г., установяват отбелязаните в НП обстоятелства, че
жалбоподателката е назначена на длъжност «продавач» в «Савея Комерс 2002» ЕООД
и че същата отговаря за входящия контрол в склада на дружеството в гр. Разград.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна, по различни от изложените в нея съображения:
Съставеният акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното НП не
отговаря на изискванията на чл. 42 т.4 от ЗАНН. В същия е посочено, че в
проверявания обект е установено съхранение с цел продажба на подробно
индивидуализирани по вид и количество храни, които не са с етикети на български
език в нарушение на чл. 9 от ЗХраните. Същевременно, съгласно разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е конкретно деяние /действие или
бездействие/, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено
виновно и обявено за наказуемо с административно наказание налагано по административен
ред. За да се приеме, че описанието на нарушението в съдържанието на акта,
отговаря на изискванията на чл. 42 т.4 от ЗАНН, в същото следваше да е посочено
кое действие, или бездействие на субекта на административно нарушение,
индивидуализиран по безспорен начин, осъществява признаците на административно
нарушение. Посоченото “съхранение с цел продажба” не може да бъде пряко
отнесено и да се заключи, че представлява действие на жалбоподателката, не само
поради некоректния от граматическа гледна точка изказ, но и поради обстоятелството,
че от съдържанието на акта не е видно защо задължението по посочения за виновно
нарушен текст от Закона е вменено именно на същата. Заеманата от
жалбоподателката в дружеството, стопанисващо търговския обект, длъжност не е
отбелязана. Поради това неясно е останало обстоятелството, кой е субект на
административното нарушение по чл. 9 от
ЗХ. Тази неяснота се задълбочава и от обстоятелството, че санкционната
разпоредба на чл. 41 от Закона, предвижда различни административни наказания,
когато нарушението е извършено от физическо лице и когато е осъществено от
едноличен търговец, или юридическо лице. Действително
административнонаказващият орган, се е опитал да преодолее допуснатия в
производството по установяване на административно нарушение порок, като при
извършеното от него словесно описание на нарушението вече е посочил, че същото
се изразява в това, че жалбоподателката, която е назначена на длъжност
“продавач” в дружеството, осъществяващо дейност в проверявания склад и която
отговаря за входящия контрол в същия, е
търгувала с описаните в акта храни, върху които липсвали етикети на български
език. Преодолявайки обаче посочената по – горе незаконосъобразност на акта от
формална страна, административнонаказващият орган е допуснал друга. Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.60 от ДР на ЗХраните: ““търговия” е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане
на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите
на безплатни мостри от храни.» При това положение, за да се приеме, че
описанието на санкционираното нарушение в атакуваното НП, отговаря на
изискванията на чл. 53 ал.1 т.7 от ЗАНН, в същото следваше да намерят отражение
онези обстоятелства позволяващи на административнонаказващия орган да приеме,
че осъщественото от жалбоподателката, представлява нарушение на чл. 9 от
Закона, според който «търговците на храни са длъжни да предлагат на
потребителите в страната храни, етикетирани на български език» , като опише конкретното по вид действие, включено в
родовото понятие «търговия», извършено от нея. Като не е сторил това,
административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална
страна НП, което следва да бъде отменено на посоченото основание, като
ограничаващо правото на защита на субекта на административно нарушение,
лишаващо го от възможността да знае какво точно му е вменено в отговорност.
Основанието за незаконосъобразност на
същото изключва и произнасяне по същество на спора досежно обстоятелствата
извършено ли е от жалбоподателката санкционираното нарушение и осъществено ли е
то от нея виновно.
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0000065/17.11.2014 г. на
Директора на Областна дирекция по храните гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 9 ал.1 от Закон за храните на основание
чл. 41 ал.1 от ЗХ на В.И.Й. е наложено административно наказание «глоба» в размер на
250,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: