Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На трети Февруари,
2015година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно
дело № 752 по описа за 2014година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ И ” ООД – Разград, ЕИК
***, с адрес на управление гр. Р., представлявано от Управител Н. С. К. ЕГН **********,
против наказателно постановление № 17-0000155/21.11.2014г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв., за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
по същество отрича да е извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
15.10.2014г., около 10,30ч., гл. инсп. в ДИТ – Разград – св. М. М. в присъствие
на св. Ст.С. *** и в присъствие на Н. К. – управител, извършила проверка по
работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – цех за зеленчукови консерви в гр. Р***,
в който дейност, чрез наети лица осъществява „ И ” ООД – Разград, ЕИК
***, при която проверка били констатирани множество нарушения, едно от
които, че в контролирания обект, по време на проверката осъществява трудова
дейност като работник Х. А. Ч., без предварително да й е предоставено копие от
уведомлението за регистрация на сключения трудов договор в ТД на НАП – Варна,
офис Разград. В хода на порверката св. Д. Н. попълнила от името на Х. Ч.,
Декларация, в която по същество излага същата фактическа обстановка. При проведен
на място разговор с Х. Ч., свидетелите М. М. и Ст. С. установяват, факта на
започване на трудовата й дейност, без да й е връчено от работодателя
уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ. Трудов договор с работничката Ч. бил
сключен на същата дата 15.10.2014г. регистриран в НАП на 15.10.2014г., но в
17,10ч., т.е. към момента на извършване на проверката на работничката не е било
връчено, посоченото копие на Уведомление. Проверката приключила със съставянето
на Констативен протокорл. На 21.10.2014г. в
ДИТ – Разград, проверката продължила по документи, при което били
представени и Трудовия договор, Уведомлението, Длъжностна характеристика,
Протокол за инструктаж по отношение на Чакър. Попълнена била и писмена Декларация
от Управителя на работодателя, с която по същество се потвърждават
констатациите от проверката. Проверката приключила със съставянето на Протокол
№ 0697/21.10.2014г. За констатираното нарушение в присъствие на упълномощено от
управителя на дружеството лице, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 17-0000155/21.10.2014г., в
който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по
чл. 63, ал.2 от КТ и връчено срещу подпис.
На 21.11.2014г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е
описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.63,
ал.2, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер
на 1500,00лв. НП редовно връчено по пощата на представляващия дружеството на
27.11.2014г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган
на 04.12.2014г.
Актосъставителят - св. Ст. С. и св. М. М.,
разпитани в с.з., по същество потвърждават изложеното в АУАН.
Обясненията на св. Д. Н., противоречат на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, същите са и вътрешно противоречиви и колебливи. Отделно
следва да се вземе предвид и икономическата й зависимост от жалбоподателя,
поради което съдът не ги цени.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба,
срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че
работникът Х. А. Ч. е осъществявала трудова дейност в полза на работодателя, като работничка на 15.10.2014г., като е разфасовала туршия в полиетиленови
пликчета, поради което, преди допускането й до работа,
жалбоподателят е бил длъжен да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Като не е сторил това жалбоподателят/работодател е нарушил императивната
разпоредба на чл. 63, ал.2 от КТ и по този начин с бездействие е осъществил
нарушението. Този извод се подкрепя от приложените в адм.
наказателната преписка Констативен протокол от 15.10.2014г., Декларация от Х. А.
Ч., Трудов договор № 11/15.10.2014г., Справка за приети уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ, Декларация от управителя на жалбоподателя. Дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя
от това дали обективно извършва действия, които са характерни за трудова
дейност, каквито Ч.,
съобразно свидетелските показания е осъществявала към момента на проверката по
работни места..
Касае се до налагане на имуществена санкция
на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на
юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази
отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на
административното нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо
определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не
може да прояви психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите
лица.
Правилно адм. наказващият
орган е наложил санкция по чл.414, ал.3
от КТ, същата е определена към миминалния размер и съответства
на тежестта на нарушението.
В тази връзка съдът намира, че не са налице и основания по чл.28 от ЗАНН,
доколкото изрично в чл. 415в, ал.2 от КТ, законодателят е изключил маловажност
за процесното нарушение, която разпоредба се явява специална по отношение на
общата – чл.28 ЗАНН. От процесуална гледна точка: Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във
вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженвията на процесуалния представител на жалбоподателя за
неоснователни. С приложеното по делото пълномощно се е явил представител на
жалбоподателя в ДИТ – Разград на 21.10.2014г. за съставяне на АУАН, който е
съставен в негово присъствие от св. М. М.. Идентификационни данни на Х. Ч. се
съдържат достатъчно както в АУАН, така и в обжалвоното НП, нещо повече – в
Декларацията попълнена от управителя на жалбоподателя на 21.10.2014г. в ДИТ –
Разград, пределно ясно става, че е известна самоличността на работничката.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0000155/21.11.2014г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на
„ И ” ООД – Разград, ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., представлявано
от Управител Н. С. К. ЕГН ********** жалбоподателя,
в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: