№ 55 04.03.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четвърти февруари две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 761 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Т.П. против
наказателно постановление № 14-1075-000972/18.11.2014 г. на началник
сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП
на осн. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.01.2014 г. в с. Осенец, по ул.
“9-ти септември”, в посока към гр. Разград, било констатирано движение на МПС – л.а.”Рено Клио”,
с рег. № ****. Скоростта на движение, била засечена от контролните органи по
ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с
инв. № 554, при преминаване на автомобила край бистро “Селена” в селището. Техническото
средство отчело скорост на движение от 84 км/ч. Установено било и че собственик
на автомобила е жалбоподателя, който в предоставения му за това срок не
декларирал / с декларация от 09.10.2014 г. по реда на чл.188 от ЗДвП/ да е
предоставял МПС на посочената по- горе дата на друго лице. Ето защо и като
преценил, че допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч е
надвишена с 31 км. / при съобразена допустимата грешка от -3 км/ч, с колкото
била намалена отчетената от средството скорост/ и автомобила е бил управляван
от жалбоподателя, актосъставителят – св. Х., съставил АУАН с бл. №
642960/15.10.2014 г., в който изложил посочените по- горе обстоятелства и за
виновно нарушен, посочил чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя
на 04.11.2014 г. без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, административнонаказващият
орган издал атакуваното НП № 14-1075-000972/18.11.2014 г., в което описанието
на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 21
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който установява изложените в същото
обстоятелства, като дава и пояснене, че собствеността на автомобила е била
установена към датата на установяване на самото нарушение, а актът е съставен
срещу жалбоподателя по-късно, тъй като не е посочил друго лице на което да е
предоставил автомобила към 24.01.2014 г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея
съображения:
В случая, с атакуваното НП
жалбоподателят е санкциониран в качеството си на водач на МПС, който е превишил
разрешената максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч. За да
достигне до посочения извод, първоначално актосъставителят, а впоследствие
и административнонаказващият орган, са
приели за доказано авторството на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, въз основа
на попълнена от жалбоподателя декларация по чл.188 от ЗДвП. Разпоредба на чл.
188 ал.1 от ЗДвП, гласи че:” Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.»
Граматическото тълкуване на този текст, според настойщия съдебен състав, налага
извода, че собственикът на превозното средство носи отговорност не в качеството
си на субект на съответното административно нарушение, а въз основа на качеството си на собственик на превозното
средство, с което то е осъществено. Тъй като административнонаказателната
отговорност е лична, то разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не би могла да въвежда
презумпция за авторство на деянието, а въвежда самостоятелна отговорност на собственика
на МПС, в случаите когато действителния извършител на нарушението не може да
бъде установен. Ето
защо и отговорността на жалбоподателя би могла да бъде ангажирана, при позоваване
на този текст от закона /каквото в НП липсва/, не защото той е управлявал МПС с
превишена скорост, а защото той е собственик на МПС, което е управлявано с
превишена скорост. Последно посоченото пък, поставя въпросът за тримесечния
срок по чл. 34 от ЗАНН, който към момента на съставяне на АУАН – 15.10.2014 г.
е бил изтекъл, тъй като собствеността на МПС е била известна на контролните
органи още към момента на установяване на нарушението на 24.01.2014 г. –
обстоятелство, изяснено от показанията на актосъставитела. Санкционирането на
жалбоподателя за това, че той лично е управлявал посоченото в акта и НП
превозно средство с превишена скорост в рамките на населено място, като по този
начин е извършил нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, по начина по който е описано
и квалифицирано настоящото нарушение, предполагаше в хода на съдебното
производство да бъде доказано по несъмнен и безспорен начин авторството на
деянието, т.е. да бъде доказано че жалбоподателят е бил водач на МПС при
осъществяване на нарушението. Последно посоченото бе в тежест на
административнонаказващият орган и то не би могло да бъде удостоверено,
посредством съдържанието на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Същата, както бе
посочено и по – горе, има отношение към ангажиране отговорността на собственика
на МПС именно в това му качество и позоваването на нея предполага изрично
препращане към посочената правна норма в съдържанието на НП. Ето защо, съдът
намира за недоказано обстоятелството управлението на процесния автомобил на
посочената в наказателното постановление дата да е било осъществено именно от
жалбоподателя, поради което счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 14-1075-000972/18.11.2014
г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП на И.Т.П. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: