РЕШЕНИЕ

 

71                                      19.03.2015г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на деветнадесети февруари                                  две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №40 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от “*************” ЕАД - гр. София срещу Наказателно постановление   В-0030968 от 01.12.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото дружество   е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите за нарушение  на чл.113, ал.1 от същия закон. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не се явява представител.

Ответната страна Комисия за защита на потребителите – гр. Варна, не изпраща представител.

 За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява  основателна.

С обжалваното Наказателно  постановление В-0030968 от 01.12.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите  на обжалващото дружество  “*************” ЕАД - гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите за нарушение  на чл.113, ал.1 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение 2013 № К – 0030968 от 06.10.2014г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на  24.09.2014г.  проверка в обект – магазин за промишлени стоки в гр. Разград, стопанисван отобжалващото дружество.   Констатациите  от тази проверка са отразени в акта и впоследствие   в наказателното постановление. В същото се сочи, че  ““*************” ЕАД  извършва търговска дейност в търговски обект – магазин за промишлени стоки «Германос», находящ се в гр. Разград, Бул. «България» 34. В момента на проверката обектът работи и се обслужват клиенти. Проверката е по повод потребителска жалба с вх.№В-03-2001/10.09.2014г.  и е относно отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон. От приложените към жалбата документи и при проверката се установи следното: 1. Потребителката Ч. е закупила телефон  HUAW I ACEND P 7 WHITE на 11.07.2014г. 2. На 28.08.2014г. е предявена рекламация за телефон   HUAW I ACEND P 7Y. Същата е заведена във въведения електронен регистър за рекламации под формата на сервизен протокол. 3.Представен е сервизен протокол №501578282/28.08.2014г. с посочен от потребителя дефект – “Не разчита Сим картата”. В графа “Особени белези” е посочен текста: “Следи от надиране по корпуса”. 4. Представен  е протокол за ремонт №201244887/04.09.2014г. , като в графа “Заключение” е записано - HUAW I ACEND P 7Y – Анулирана гаранция поради наличие на счупен Сим четец, липсващи пинчета на Сим четеца. Невъзможен ремонт”. 5. В представения при проверката сервизен протокол №501578282 от 28.08.2014г. няма отбелязано по никакъв начин, че към момента на предявяване на рекламацията  и постъпване на телефона за ремонт, че същият е с механичен проблем – “счупен Сим четец, липсващи пинчета на Сим четеца”. На документалната проверка на 06.10.2014г. не се представят доказателства, че търговеца е привел стоката в съответствие с договора за продажба.”. Прието е, че “*************” ЕАД не е изпълнил административното си задължение да приведе стоката  - посочения мобилен телефон в съответствие с договора за продажба, с което е нарушено задължението на дружеството по чл.113, ал.1 т ЗЗП. 

Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката  А. Т.. В показанията си тя потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че  до края на проверката, включително и документалната такава не са представени документи от които да е видно, че на стоката е извършен  ремонт.

При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Данните по делото   дават основание на съда за извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно. На първо място следва да се каже, че е основателен доводът в жалбата, че от текста на наказателното постановление не е ясно какво приема наказващият орган относно датата на нарушението. От текста на НП не е ясна датата на нарушението, не е ясно кога е прието, че е довършено. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, който общо регламентира задължението на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора. Приложението на същата разпоредба обаче не може да бъде отделено от следващата я разпоредба на  чл.113, ал.2 от ЗЗП, според който текст това задължение на продавача следва да бъде изпълнено в едномесечен срок, считано от предявяване на рекламацията. От текста на НП не може да се разбере, дали наказващият орган приема, че този едномесечен срок е нарушен. Всъщност този, установен от закона  срок, изобщо не се споменава в НП. Факт е, че проверката е започнала преди този срок да изтече, но доколкото все пак е приключила след изтичането му /документалната проверка/, то е следвало да е налице ясна констатация – налице ли е неизпълнено задължение в установения законов срок. И доколкото такава констатация липсва, то за съда е неясно какво приема наказващия орган от фактическа страна, а също и от правна, доколкото законовият срок е неизменен елемент от състава на разглежданото нарушение. Нарушено е изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко това означава, че правата на жалбоподателя в административнонаказателната процедура са нарушени, тъй като и обжалващата страна няма как да е наясно какво и се вменява. Това опорочава наказателното постановление от формална страна и налага отмяната му без въпросът да се разглежда по същество.

Водим от горното, съдът

                                                      

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА  Наказателно постановление    В-0030968 от 01.12.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото дружество  “*************” ЕАД - гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите за нарушение  на чл.113, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд  - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: