МОТИВИ към Присъда № 88/05.03.2015г.

по НОХД №562/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Р.Р.М. ЕГН **********, за това, че за времето от 07.09.2010 г. до 30.09.2013 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград, представен пред Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 6676.50 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ гр. Разград, представен и пред Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 341,25 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, всичко на обща стойност 7017,75 лв., с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на три години, изтърпяването съответно отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И.И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” за сумата 341.25лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и от ТП НОИ Разград с ЕИК 1210825210139, представлявано от В. Г. Н. – директор и проц.представител юриск. В. за сумата 6888.85лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество, счита обвинението за недоказано, като намира, че въпреки и да е доказано по делото , че процесното Решение на ТЕЛК – Разград не е подписано от медицинските лица посочени в него, то отпечатъкът от печат е именно на ТЕЛК – Разград, позовава се и на неназначена по делото СМЕ на подсъдимия, съгласно, която било установено, че подсъдимият е лекуван „ ... чрез катетър, а не с операция...”, моли съда да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият Р.Р.М., моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени на основание чл.13 и чл.14 от НПК, гласните и писмени доказателства, съвкупно и поотделно, твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р.Р.М., роден на *** ***, живущ в с.с., бълг. гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: Подс. Р. М. ***, заедно със съпрутага си. В началото на месец Септември 2010г. решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност и добавки за социална интеграция на хора с увреждания. За целта на 03.09.2010г., подс. М. подал молба – декларация в РКМЕ – Разград вх. № 3787, с която заявил, че желае за първи път да бъде освидетелстван от ТЕЛК. С молбата – декларация подсъдимият не приложил изискуемите по закон документи. Въпреки това молбата му била приета от св. П. Д. На 07.09.2010г. по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното и съдебно производство лице на името на подсъдимия бил издаден неистински официален документ – Експертно Решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, въпреки, че той не бил преглеждан от лекарската комисия в състав председател: д-р Р.Д.Д. и членове: св. Д-р В.Х.М., д-р П. Д. П. и д-р Б.Г.Б. /НОИ/. Било съставено медицинско експертно досие /МЕД/ на подс. М., на база подадената молба – декларация, в което били приложени Протокол на Мед. Косисия ЛКК – 1276/29.07.2010г. на МДОЗС – Русе и Епикриза от ІІІ клиника по хирургия и урология при УМБАЛ „ Св. Марина „ ЕАД – Варна, с диагноза „Карцином на пикочния мехур „. Видно от направените официални справки /приложени по делото /, подс. М. не се води на диспансерен отчет в МДОЗС – Русе и не са му издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. Същият не е постъпвал на лечение и в УМБАЛ „ Св. Марина „ ЕАД – Варна , откъдето сащо не са издавани на негово име каквито и да било мед. документи. В процесното Експертно Решение на ТЕЛК било вписано, че подсъдимият е с диагноза „ злокачествено новообразувание на пикочния мехур”, била му определена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Цялото досие на подсъдимия било изпратено в Д „ СП „ – Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 1221 зас. № 074 от 01.10.2010г.. Като дата на инвилидизацията била посочена 07.09.2010г. със срок до 01.09.2013г.

Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – гр. Разград, на 23.09.2010г. подс. М. лично се явил и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № МП 17507/23.09.2010 и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 17508/23.09.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Заявленията били подписани от съпругата на подсъдимия – Е.М., но пред него. Към двете заявления подс. М. приложил неистинският официален документ – процесното Експертно Решение на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил и документите си за придобития трудов стаж. Служителката, която приел документите обработила образуваната пенсионна преписка, преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. М. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност / над 90 на сто/ от 07.09.2010г. до 01.09.2013г. в размер на 156.49 лева месечно, лична социална пенсия за инвалидност за същия период, в размер на 121,03 лева месечно. С разпореждане № 10/ прот. № 1117 от 22.10.2010г. на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимата, като общият им размер за изплащане бил 186,75лв. Начислените парични суми били изплатени на подсъдимия по посочена от него банкова сметка. ***.09.2010г. до 31.07.2013г. включително подс. М. получила от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в размер на 6676.50лева, представляваща изплатени пенсии.

На 01.08.2013г. така отпуснатите пенсии на подс. М. били спряни, поради изтекъл срок на инвалидност.

На 30.11.2010г. подс. М. лично подал молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 1886/30.11.2010г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Ир. Н. – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград. В същата подс. М. декларирал, че притежава Експертно Решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград и го приложил. Като се запознала със същите, св. Ир. Н. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение подс. М. има право само да получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева, считано от 01.11.2010г. до 30.11.2015г. Последствие със заповед № 1886 - ЗИХУ/12.11.2013г. на Директора на Д „СП” – гр. Разград горепосочената добавка била прекратена, считано от 01.10.2013г. Посочената сума била изплащана ежемесечно по банкова сметка, ***.11.2010г. до 30.09.2013г. По този начин подс. М. *** парична сума в размер на 341.25 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания.

От заключението на назначената по делото тройна комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза се установява, че саморъчните подписи за председател и членове в процесното Експертно решение, не са положени от свидетелите Р. Д., В. М., П. Пенчев и Б. Б.. Отпечатъкът от печат вероятно е положен с печата на ТЕЛК – МБАЛ – Разград. Саморъчният подпис за получил решението – не е изпълнен от подс. М.. Подписите положени за „ заявител „ и „Декларатор” в Заявление с вх. № МП 17507/23.09.2010 и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 17508/23.09.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/ и молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 1886/30.11.2010г. са изпълнени от Е.М.М..

От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена на досъдебното произдводство счетоводно-икономическа експертиза, се установява, че за периода: 07.09.2010г. – 31.07.2013г. /вкл./, подс. М. е получил суми като лични пенсии за инвалидност в общ размер на 6676,50 лева; за периода: 01.11.2010г.-30.09.2013г. /вкл./ , подс. М. е получил суми като интеграционни добавки по реда на ЗИХУ, в размер на 341,25 лева.

Подс. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград, представено пред директора на РУ „Социално осигуряване „ гр. Разград, Справка за съдимост, , Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещите лице по назначената тройна комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите В. М., Б. Б., Р. Д., В. Ш., Ир. Н., П. И..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 07.09.2010 г. до 30.09.2013 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград, представен пред Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 6676.50 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ гр. Разград, представен и пред Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 341,25 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, всичко на обща стойност 7017,75 лв., с намерение да ги присвои.

Подс. М. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 1464 зас. № 144 от 07.09.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 7017,75 лева преминали във фактическата власт на подс. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В този смисъл неоснователно остава възражението на защитата на подсъдимия, че отпечатъка от печат на процесното Решение на ТЕЛК е оригинален. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия е било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. От друга страна, явното му упорство да осъзнае качеството на стореното, твърдото му решение, че не е сторил нищо нередно, мотивира съдът да определи един по – дълъг изпитателен срок, а именно пет години. Съдът постанови подс. М. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на три години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на пет години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 341.25лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И.И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. М. ***, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И.И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” сумата 341.25лева, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото не бяха доказани.

Относно предявеният граждански иск в размер на 6888.85лева от ощетеното юридическо лице - ТП НОИ Разград с ЕИК 1210825210139, представлявано от В. Г. Н. – директор, съдът намери същият за доказан по основание и в размер на 6676.50 лв. , в който следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. М. *** с ЕИК 1210825210139, представлявано от В. Г. Н. – директор и проц.представител юриск. В. сумата 6676.50 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане. Разноски по делото не бяха доказани. За горницата над уважения размер, гражданския иск беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подс. М. да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 205,35 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 573.95 лв. разноски в съдебното производство, както и сумата от 383.83 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гр. искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: