Мотиви към Присъда №90/05.03.2015г., постановена по НЧХД №724/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от К.П.П. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Д.А.М. *** за това, че на 10.05.2014г. в гр. Разград е нанесла на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната й трета, както и бързопреходни насинявания по кожата на лицето и шията с драскотини в същата област, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимиата за сумата от 2000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата дава обяснения, в които отрича вината си – твърди, че не е удряла тъжителката. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата Д.А.М. е родена на ***г. в гр. Ц. К. Същата е неомъжена, неосъждана.

Подсъдимата Д. М. е сестра на бившия съпруг на тъжителката Кр. М.. Тъжителката се развела със съпруга си през лятото на 2013г. Във връзка с този развод отношенията между тъжителката и подсъдимата се влошили. В началото на м. май 2014г. подсъдимата Д. М. помагала на брат си при пренасяне на неговото имущество от семейното жилище, в което преди това той живеел с тъжителката. Подсъдимата и тъжителката работели в ТП на НОИ – Разград. На 10.05.2014г. тъжителката замествала своя колежка в службата и изпълнявала функции на секретарка на Директора с работно място в стая 305. Около 13,00ч. след изтичане на обедната почивка подс. М. и тъжителката се срещнали пред асансьора в сградата, където работели. Двете се качили в асансьора. Били сами. Тъжителката, раздразнена от това, че подсъдимата помага на брат си да изнася имущество от бившето семейно жилище, поискала обяснение от подсъдимата за това. Подсъдимата отвърнала, че могат да говорят за това след изтичане на работното време. Тъжителката слязла от асансьора на третия третия етаж, а подсъдимата продължила с него до четвъртия. Около 13,30ч. подсъдимата по служебна работа слязла в стаята на секретарката, замествана от тъжителката. По същото време в стаята бил и св. Д., техен колега. Подсъдимата оставила служебна документация на масата и казала на тъжителката, че иска да разговаря с нея, но не в тази стая, понеже искала да говорят насаме. При това тъжителката и подсъдимата отишли в съседна стая – стаята в която тъжителката принципно работела. Вратата на стаята, от която излезли останала отворена. Влизайки в съседната стая, те затворили вратата, след което подсъдимата поискала обяснение от тъжителката за казаното от нея в асансьора. Тъжителката отвърнала раздразнено на подсъдимата, след което последната я хванала за лявата ръка и й нанесла шамар в лицето. Пострадалата, която подсъдимата продължила да блъска, извикала по име колегата си св. Д. Последният дошъл веднага и опитал да отвори вратата на стаята в която били тъжителката и подсъдимата. Свидетелят успял да отвори вратата първо частично понеже подсъдимата я препречвала, а след това успял да я отвори и изцяло и тъжителката излязла.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че тъжителката вследствие на действията на подсъдимата е получила оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната й трета, както и бързо преходни насинявания по кожата на лицето и шията с драскотини в същата област, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети за участъка с оток на меките тъкани и насиняванията на кожата и от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет за драскотината на кожата. Описаните увреждания отзвучават за около една седмица без последствия за здравето.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетелите, заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. От значение за изясняване на редица обстоятелства са и обясненията на подсъдимата, макар и същата да отрича виновността си. В този смисъл съдът отдава значение основно на показанията на св. Д. Д., който сочи, че отваряйки вратата на стаята, в която били тъжителката и подсъдимата, видял, как подсъдимата удря тъжителката с външната страна на ръката си в лицето. Изтъкват се доводи, че понеже свидетелят едва бил открехнал вратата на стаята, то той не би могъл да види действително това което твърди – защитата на подсъдимата счита, че това било възможно сами при изцяло отворена врата. Съдът не споделя тези доводи. Всъщност различни фактори могат да влияят на възможността на свидетеля да възприеме едно събитие изцяло, но именно самият свидетел в най-голяма степен е наясно какво точно е възприел и съдът не намира причина за съмнение в твърденията му. Дори и вратата да не е била отворена изцяло, то свидетелят очевидно е бил пред образувалия се отвор, опитвайки да влезе /след като първоначално успял да отвори вратата частично/ и е могъл да възприеме в основни линии какво се случва в стаята. Затова и след като свидетелят твърди конкретно, че видял как подсъдимата удря тъжителката, то съдът няма причина да не вярва на тези твърдения. Отделно от това същият свидетел е чул виковете на пострадалата преди да дойде и е възприел състоянието й при излизането й от стаята. Също така и назначената медицинска експертиза потвърждава изложеното в тъжбата – установява уврежданията на пострадалата и начинът на получаването им. Ето защо съдът намира за несъмнено, че действително на процесната дата подсъдимата е нанесла удари с ръка в лицето на пострадалата и я е блъскъла, както последната изтъква в тъжбата си. Колкото до показанията на св. К. то съдът намира, че казаното от нея не допринася за ракриване на обективната истина по делото, тъй като тази свидетелка не е очевидец на конкретния инцидент, а разказва това, което и споделили св. Д. и тъжителката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. Д.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 10.05.2014г. в гр. Разград е нанесла лека телесна повреда на К.П.П., изразяваща се в оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната й трета, както и бързопреходни насинявания по кожата на лицето и шията с драскотини в същата област, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Подсъдимата е блъскала пострадалата, нанесла й удари с ръка в лицето, като така й е причинила уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието подсъдимата съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимата очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата и е явно инцидентна и предизвикана от моментна загуба на контрол над себе си, поради което намира, че следва да й бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимата.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди подсъдимата следва да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 350 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Присъждане на обезщетение в по- голям размер не би било справедливо в случая, като се отчита, че и пострадалата е била активна в кавгата с подсъдимата /решила да й търси обяснения защо помагала на брат си/, а и в случая на пострадалата не са причинени действително сериозни увреждания. Ето защо претърпените от пострадалата емоционални вреди не следва да бъдат надценявани. Ситуацията не е такава, че да се говори за някакво състояние на изживян срам от пострадалата от случилото се, а по-скоро това което и се е случило би предизвикало съчувствие към нея като към потърпевша. Поради изложеното в останалата му част /в частта му над 350 лв до 2000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Сумата от 350 лв следва да бъде присъдена на пострадалата ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата извършените от последната разноски, а също така следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 80 лв за деловодни разноски.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: