МОТИВИ към Присъда № 107/17.03.2015г.

по НОХД №68/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.А.Н. ЕГН **********, за това, че за времето от 31.05.2010 г. до 30.11.2013 година в гр. Цар Калоян, обл. Разград, и с. Езерче, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание – експертно решение № 2226, зас. № 207 от 23.11.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, приложен към молба-декларация вх. № 225/31.05.2010 г. представен пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 419,25 лв. представляващи социални добавки по чл. 25 /транспорт/ от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, с намерение да ги присвои, като случая е маловажен – престъпление по чл. 212, ал. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Н. да бъде наложено наказание „ Пробация”.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор Ивайло Иванов чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” за сумата 419.25лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2013г. до окончателното й изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански исков за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. Н. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови двете задължителни пробационни мерки.

Подсъдимата С.А.Н. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата С.А.Н. е родена на *** ***, живуща в с.с., бълг. гражданка, с основно образование, пенсионер, омъжена, осъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. Н. ***. През 2009г. подс. Н. се сдобила с Експертно решение № 2226 зас.№ 207 от 23.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ – Разград, според което й била определена 72% трайно намалена трудоспособност – пожизнено. Процесният документ бил с невярно съдържание, изразяващо се в отразяване на неверни обстоятелства, относно здравословното състояние на подсъдимата и въз основа на това признаване на 72% трайно намалена трудоспособност пожизнено. Според писмо от ТЕЛК при МБАЛ-Разград подс. Н. не се е явявала на освидетелстване пред състава на ТЕЛК-Разград и не й е било издавано експертно решение, за каквито и да е било заболявания.

С влязла в сила присъда по НОХД № 198/2012г. на РС-Разград подс. Н. е бил осъдена за извършено престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК във връзка с получавана без правно основание на инвалидна пенсия, чрез използване на документи с невярно съдържание, единият от които е бил и експертното решение на ТЕЛК № 2226 зас.№ 207 от 23.11.2009г. На 31.05.2010г. в гр. Цар Калоян в Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, подс. Н. подала молба – декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ вх.№ 225/31.05.2010г. пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” –гр.Разград. Към молбата било приложено копие от експертното решение № 2226 зас.№ 207 от 23.11.2009г., както и изготвена социална оценка. Социална оценка се изготвяла отново на база експертното решение на ТЕЛК. Добавките се отпускали съобразно степента на намалена трудоспособност или вида и степента на увреждането, посочени в ЕР на ТЕЛК. Въз основа на представеното експертно решение на ТЕЛК № № 2226 зас.№ 207 от 23.11.2009г., подсъдимита получила право на месечни добавки по чл.25 от ППЗИХУ.

На базата на тези документи със Заповед № ЦК 225/08.06.2010г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Разград на подс. Н. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл.25 от ППЗИХУ в размер на 9,75лв. Видно от назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.05.2010г. до 30.11.2013г., подсъдимата получила общо сумата от 419,25лв. – месечни социални добавки за транспорт.

Видно от назначената графическа експертиза: ръкописния текст и подписът, положен в графа „подпис” в представената молба –декларация са изпълнение от подс. Н..

Подс. Н. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Н., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 2226 зас.№ 207 от 23.11.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград, представено пред директора на РУ „Социално осигуряване „ гр. Разград, Заповед № ЦК 225/08.06.2010г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, Справка за съдимост, , Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената графическа експертиза, от показанията на свидетелят Й. Й.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна – за времето от 31.05.2010 г. до 30.11.2013 година в гр. Цар Калоян, обл. Разград, и с. Езерче, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание – експертно решение № 2226, зас. № 207 от 23.11.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, приложен към молба-декларация вх. № 225/31.05.2010 г. представен пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 419,25 лв. представляващи социални добавки по чл. 25 /транспорт/ от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, с намерение да ги присвои, като случая е маловажен.

Подс. Н. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 2226, зас. № 207 от 23.11.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград пред служители на Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. Н. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. Н. не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 419,25лева преминали във фактическата власт на подс. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът й да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212, ал. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или „ пробация „

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата Н., следва да се наложи по лекото и алтернативно предвидено наказание „ Пробация „. Съдът намира, че подсъдимата не е личност с висока степен на обществена опасност, относително ниския размер на причинените вреди, искреното самопризнание и разкаяние, демонстрирано от подсъдимата, дадоха основание на съда да определи посоченото наказание само в предела на задължителните пробационни мерки и то за минимално предвидения в НК срок от шест месеца. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 419,25лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор Ивайло Иванов чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. Н. да заплати АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор Ивайло Иванов чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” сумата 419,25лева, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2013г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото не бяха доказани.

По веществените доказателства:

Съдът определи писмените доказателства по делото – оригинал на декларация вх. № ЦК-225/31.05.2010година след влизане в сила на присъдата да бъде върната на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 110,40лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 50.00лева държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: