Р Е Ш Е Н И Е

№46, 05.03.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шести февруари две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1292 по описа за 2013г.:

Предявени са обективно съединени искове по чл.124 ГПК и чл.26 ал.2 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.С.Х. и Б.М.Х., с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на поземлен имот УПИ № *** в кв. *** по плана на с.Г., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 52кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и второстепенна постройка от 20кв.м. Молят съда да прогласи нищожността на покупко-продажбите, обективирани в нотариален акт №*** г. и нотариален акт №*** г. Твърдят, че през 1997г. са закупили имота от първите двама ответници за сумата от 2500лв., която са им платили тогава. Представят декларация от втората ответница. Твърдят, че оттогава и досега владеят и ползват имота като свой. На 08.02.13г. ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост на имота. Независимо от това първите двама ответници са продали имота /постройки- на 11.02.13г. и земя- на 21.02.13г./ на С. Х. Х., без да са собственици на имота. Предвид на това двете покупко-продажби се явяват нищожни, поради липса съгласие от ищците.

Ответникът А.Х. оспорва основателността на исковете. Твърди, че през 1997 г. той и бившата му съпруга не са продавали имота си на ищците, още повече че от 1990 г. са разделени с отв.Ю.Х. При раздялата им двамата се споразумели ответника да ползва имота. На 31.08.12г. отв.Ю.Х. „подписала“ на първия ответник пълномощно, с което да се разпореди с имота в полза на неговата сестра-отв.С.Х.. За сделката твърди, че предварително е информирал ответницата. Твърди, че твърдението, че за получена сума то 2500лв. от него и бившата му съпруга не отговаря на истината. Оспорва съдържанието на декларацията от 01.08.2013г.

Ответницата Ю. Х. също оспорва исковете с аналогични твърдения, като на първия ответник. Твърди, че през м.08.13г. в дома й дошли Б.С. и съпругата му и още един човек, и й обяснили че трябва да подпише още един документ във връзка с пълномощното дадено на бившия й мъж. Твърди, че са я въвели в заблуждение при подписването на декларацията през м.август 2013г., че е било тъмно и почти не е видяла какво подписва, като категорично отрича тя и бившият й съпруг да са продавали имота си на ищците и да са получавали от тях сумата от 2500лв. Като получила исковата молба разбрала какво е подписала. За измамата от страна на ищците спрямо нея твърди, че е сезирала РРП.

Ответницата С.Х. също оспорва основателността на исковете с доводите на първите двама ответници.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Не се спори от страните, че ответниците А.Х. и Ю.Х. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен през 1997г., но са във фактическа раздяла от 1990г. Няма спор между страните, че имот парцел *** с пл.№*** в кв.*** по плана на с.Г. с площ от 1795кв.м., ведно с находящите се в имота паянтова къща и селскостопански постройки е придобит на 08.09.1978г., през време на брака на ответниците, чрез покупко-продажба /нот.а кт за покупко-продажба №*** т.*** н.д.№***г. на съдия при РРС/, както и че на този имот понастоящем съответства УПИ № *** в кв.*** по плана на селото, със същата площ. Не се спори и относно факта на родство между първият и третата ответници /брат и сестра/.

По делото са разпитани трима свидетели-Я.А.в, Л.И. и Р.Х., които твърдят, че през 1997г. ищците закупили от първият ответник процесния имот за сумата от 2500 лв., платени за два-три месеца, на три транша: първия път дали 1100лв., вторея-900лв. и третия-500лв., като след първия транш отв.А.Х. дал ключовете от имота на ищеца. На последния транш дал и оригинала на нотариалния акт. Къщата била запустяла, тъй като към него момент била необитаема от 6-7 години. Б. направил ремонт на къщата, засял овошки, сменил оградата. В имота първоначално живеели две семейства, на Б. и на неговите родители. След 3-4 години Б. си купил апартамент и се преместил с жена си в гр.Разград. В имота останали неговите родители, като ищците продължили да се връщат за събота и неделя. Бащата на ищеца починал през 2007г., но майка му продължила да живее в имота. Св.И. твърди, че като приятел на ищеца е присъствал при уговорката на страните за продажбата и при два от траншовете /първи и трети/. За втория транш ищеца бил с баща си. Станал е свидетел на предоставянето на ключовете и на нот. акт на имота. Твърди, че сделката е сключена на доверие, между съселяни, като отв.А.Х. е предупредил, че имота е общ с жена му и поел ангажимент да я предупреди. Впоследствие ответникът обещавал да прехвърли къщата, но се отказал.

Мотивирани от бездействието отв.А.Х., на 08.02.2013г. ищците се снабдили с нотариален акт на имота въз основа на давностно владение. След няколко месеца случайно разбрали, че отв.А.Х. е прехвърлил имота на сестра си /на 11.02.13г. и продал сградите в имота, а на 21.02.13г. и самото дворно място/. Тогава ищеца и св.И. потърсили ответника, но тъй като не го намерили, отишли да търсят бившата му жена-отв.Ю. ***. Уведомили ответницата, че А. прехвърлил къщата на сестра си. Според св.И. ответницата им заявила, че е дала пълномощно на А. да прехвърли къщата на Б., и че е получила навремето парите. Предложили й да подпише декларация, че е получила парите. Ответницата се съгласила. След два-три дни ищеца и св.И. дошли с декларацията. Ответницата я прочела и подписала.

По делото е представена декларация, подписана от Ю.Ю.Х., в която същата твърди, че през 1997г. тя и бившия й съпруг са продали собствения си имота в с.Г. на Б. и Б. за сумата от 2500лв., която са получили изцяло същата година. Оттогава те владеят и ползват имота. Подписаното от нея пълномощно е със съзнанието, чех имота се прехвърля на тях, а не на С.

Отв.Ю.Х. дава обяснения относно подписваната от нея декларация, като твърди, че я е подписала без да я чете, тъй като била приела лекарства замъгляващи съзнанието й. На бележката не се е подписвал свидетел. Свидетелката е категорична, че не е получавала пари за къщата. Не е виждала А. от 1997г. до 2012г. когато той дошъл със сестра си за пълномощно. След това дошъл Б. с още един мъж. От него знае че живее в къщата им.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Страните спорят за собствеността върху имота. Ищците претендират да са собственици, като се позовават на 10 годишно непрекъснато и несмущавано давностно владение, докато ответниците оспорват този факт и твърдят, че ищците са държатели на имота, тъй като имота им е бил предоставен за ползване, като вид договор за наем.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства в хода на процеса обосновават основателността на тезата на ищците, които доказват: 1. непрекъснато давностно владение /упражняване на фактическа власт върху имота сам или чрез другиго/ в продължение на десет години, 2. намерението си да своят имота, както и че са отблъснали владението на действителния собственик на имота.

Всички разпитани свидетели твърдят, че ищците първоначално, а след това само родителите на ищеца Х. са живели и живеят в имота от 1997г. до настоящия момент. Този факт не се оспорва и от ответниците. Отново всички разпитани свидетели удостоверяват, че ищците са извършили ремонт на запустялата къща преди да се нанесат да живеят в него. Нещо повече, засели са овошки, направили са нова ограда, т.е. извършили са все фактически действия, манифестиращи съзнанието им за своене. Този факт е известен в селото. Напротив ответниците от 1997г. не са идвали в имота, нито са се интересували. Съдът кредитира свидетелските показания, че в периода м.януари- м.март 1997г. ищците са изплатили на първия ответник продажната цена от 2500лв., без реално да се извърши продажба. В замяна на това отв.А.Х. е предоставил на ищеца ключовете от имота и нотариалния акт за собственост върху имота, като вид гаранция за сключването на сделката, т.е. е бил уведомен за намерението на ищците не се е противопоставил. До този извод може да се достигне и с просто сравнение на екземплярите предоставени от страните по делото, които са различни. Представените от ответниците екземпляри пред нотариуса по двете покупко-продажби, всъщност представляват заверени преписи от оригинала, съхраняван в Службата по вписванията при РРС. Т.е. при изповядването на сделките ответниците не са разполагали с документ за собственост- нотариален акт. „в оригинал“. Напротив, екземплярът представен от ищците по делото е един от оригиналните екземпряли, изготвени за страните по сделката през 1978г. /л.92 от делото/. Като краен се налага извода, че не съществува възможност за ищците да притежават нот.акт в оригинал, а ответниците- не, освен ако действително отв.А.Х. не го е предал на ищците през 1997г., като гаранция за продажбата.

Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на 10 годишно непрекъснато и необезпокоявано, явно давностно владение към месец март 2007г.

Едновременно с това твърденията на ответниците, че имота бил даден под наем останаха недоказани. По делото липсват както твърдения, така и доказателства ищците да са заплащали наем за ползването на имота, а уговарянето на наемна цена е основен елемент от този договор. По делото липсват доказателства и за евентуална уговорка между страните за безвъзмездно ползване на имота от страна на ищците. Напротив всички събрани доказателства са единствено в подкрепа на твърденията на ищците, че са „закупили“ имота.

Неоснователни са обаче твърденията на ищците за нищожност на двете осъществени между ответниците сделки /покупко-продажби/, поради липса на съгласие, тъй като първият и вторият ответници не са били собственици на имота.

Константна е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а валидна правна сделка, която обвързва страните по нея, въпреки, че няма вещно-прехвърлителен ефект. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен предмет.

Не е налице и твърдяната липса на съгласие, т.е. съзнателна липса на воля у едната или двете страни по договора. Като основание за нищожност на договор липсата на воля може да се дължи, когато волеизявлението е направено под формата на шега, под въздействието на упражнено насилие, при договорите, сключени от малолетни или поставени под пълно запрещение.

Предвид основателността на един от трите предявени иска на ищците се дължат съответно една трета от направените разноски в общ размер от 836.96лв. или 278.98лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Х. ***, ЕГН **********, Ю.Ю.Х., ЕГН ********** и С. Х. Х. ***, ЕГН **********, че Б.С.Х. ***, ЕГН ********** и Б.М.Х. ***, ЕГН ********** са придобили собствеността върху поземлен имот-дворно място с площ от 1795кв.м., находящо се в с.Г., ул.Н.Й.В. № ***, съставляващо УПИ №*** в кв.*** по плана на с.Г., заедно с построените в дворното място: паянтова жилищна сграда състояща се от три стаи, салон и маза, със застроена площ от 52кв.м.; лятна кухня със застроена площ от 40кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 20кв.м., при граници на имота:улица, УПИ № VI-12, УПИ № X-21 и УПИ № VIII-10, въз основа на 10 годишно давностно владение.

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от Б.С.Х. и Б.М.Х. искове за прогласяване на нищожността на договори за покупко-продажби, обективирани в нотариални актове №*** т.*** н.д.№***г. и №*** т.*** н.д.№ *** г. на нотариус В.Т., като сключени при липса на съгласие КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА А. Х. Х.Ю.Ю.Х. и С. Х. Х. да заплатят на Б.С.Х. и Б.М.Х. сумата от 278.98лв./двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски.

Решението подлежи на обжалване н двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: