Р Е Ш Е Н И Е
Номер 70 А
12.03.2015 г. гр. Разград
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 05.03.2015 г. в публично заседание в състав:
Председател:
Атанас Христов
секретар Ж.Р.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1382 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършването и.
С
Решение № І от 23.12.2014г. по гр. дело № 1382/2014 г. по описа на районен съд
– Разград, влязло в сила на 28.01.2015г., в производство по чл. 344, ал.1 ГПК е
допусната делба на следния недвижими
имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Ез.*****, с площ 590 кв.м. при кадастрална основа 520 кв.м., съставляващ
по одобрения със Заповед № 276/1972г.
план на село Ез., УПИ ХІІ – 750, при
граници: улици, УПИ ХІІІ- 211, УПИ VІІ-213, УПИ VІІІ- 214, 215, УПИ ХІ-749, ведно с изградената през 1950г. в имота
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП 11 кв.м. /по данъчна декларация/, за която има
издадено Удостоверение с изх. № 148 от 25.11.2014г. издадено от Архитекта на
Община Цар Калоян, обл. Разград.
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ СТРАНИ И ПРАВА:
-
28/30 идеални части
за И.А.П., ЕГН ********** ***,
-
1/30 идеални части
за Х.С.Х., ЕГН ********** ***.
-
1/30 идеални части
Г.С.К., ЕГН **********,***.
Ответникът
Х.С.Х., е заявил претенция процесния недвижим имот да бъде поставен в неговия дял по реда
на чл.
349, ал.2 ГПК, която е приета за разглеждане.
Ищецът И.А.П., чрез пълномощника си
адвокат А. М. Н. *** и ответника Г.С.К. – лично, молят искането на Х.С.Х. по
чл. 349, ал.2 ГПК да бъде уважено. Признават, че Х.С.Х. при откриване на наследството е живял в процесния имот
и не притежава друго жилище.
Видно от становището на Община Цар Калоян /л.94/, е че
процесния имот е неподеляем.
В
производството е прието заключението на съдебно техническа и оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обсновано,
пълно и компетентно. Според същото процесният
недвижим имот е неподеляем, съгласно правилата и нормативите по ЗУТ. Пазарната
стойност на дворното място е в размер на 5 200 лв., а на сградата –
2 750 лв., като общата пазарна стойност на процесния имот е в размер на
9 950 лв. /л. 96-97/.
Т.е стойността на дела на ищеца И.А.П. е
9 286.67 лв., а на всеки един от останалите двама съделители – 331.67 лв.
Относно
извършването на делбата и претенцията по чл.
349, ал.2 ГПК:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез разпределение на имотите по реда на
чл.
353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.
349, ал.1 и 2
ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за
избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал.2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура,
доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в
производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши
делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Хипотезите
на ал.1
и ал.2
от чл. 349 ГПК предвиждат изключение от общото правило, че делбата на
неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на публична
продан, като в отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от
съсобственото имущество, е дадена възможност един от съделителите да получи в
индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да
бъдат уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от
общите правила, то хипотезите на чл.
349, ал.1 и ал.2
ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно
чл.
349, ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова,
може да поиска то да му бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата
разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо,
2) съделителят да няма собствено жилище, 3) съсобствеността върху него да е
възникнала единствено по силата на наследяване, и 4) съделителят да е живял в
него към момента на откриване на наследството - така ТР № 1/19.05.2004 г. на
ОСГК на ВКС.
В
настоящия случай съделителят Х.С.Х. е предявил искане за поставяне в дял на
процесния имот по реда на чл.
349, ал.2 ГПК.
От
събраните по делото доказателства се установява, че делбеният имот е жилище,
което е неподеляемо според съществуващите технически правила и норми.
Съсобствеността
между страните е възникнала от наследяване общия наследодател – М. Х. П.,
починала на **** г. Следователно, съсобствеността е възникнала по наследяване.
Останалите двама съделители
признават
обстоятелството, че Х.С.Х. при откриване
на наследството е живял в процесния имот и не притежава друго жилище.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че тъй като са налице предпоставки за
възлагане на процесния апартамент по реда на чл.
349, ал.2 ГПК, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена
чрез поставянето му в дял на съделителя Х.С.Х.,
а делът на другите съделители, следва да бъде уравнен с пари и същите ще следва
получат паричната равностойност на своя дял, заплатена му от Х.С.Х..
Тъй като стойността на
процесния имот е 9 950 лв., то Х.С.Х. заедно със
законната лихва следва да заплати в 6-месечен срок от влизането в сила
на решението за възлагане за уравнение на дяловете на
И.А.П. сумата от 9 286.67 лв., а на Г.С.К. сумата от 331.67 лв.
Всеки
от съделителите следва да заплати по сметка на Районен съд – Разград, на
основание чл.
355 ГПК държавна такса върху стойността на дела си в делбеното имущество,
както следва:
И.А.П. – 371.47 лв.
Г.С.К. – 13.27 лв.
Х.С.Х. – 13.27 лв.
По
разноските:
Неоснователно се явява искането на ищеца за
възстановяване на направените в производството разноски,
тъй като всеки от съсобствениците понася направените разноски по допускане и извършване на делбата в първата
инстанция, а на възстановяване подлежат само разноските
по съединените с делбата искове, каквито в настоящия случай не са предявени.
Така и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 29
от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2013 г., II г. о., ГК.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд,
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Х.С.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл.
349, ал.2 ГПК: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.
Ез.*****, с площ 590 кв.м. при
кадастрална основа 520 кв.м., съставляващ по одобрения със Заповед № 276/1972г. план на село Ез., УПИ ХІІ – 750, при граници: улици, УПИ
ХІІІ- 211, УПИ VІІ-213, УПИ VІІІ- 214, 215, УПИ ХІ-749, ведно с изградената през 1950г. в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
ЗП 11 кв.м. /по данъчна декларация/, за която има издадено Удостоверение с изх.
№ 148 от 25.11.2014г. издадено от Архитекта на Община Цар Калоян, обл. Разград.
ОСЪЖДА
Х.С.Х., ЕГН ********** ***, на основание
чл.
349, ал.5 ГПК, да заплати за уравнение на дяловете на И.А.П., ЕГН **********
*** и на Г.С.К., ЕГН **********,***, както следва: на И.А.П. сумата от 9 286.67 лв. /девет хиляди двеста
осемдесет и шест лева и шестдест и седем стотинки/, а на Г.С.К. сумата от 331.67 лв. /триста тридесет и един лева и
шестдест и седем стотинки/, заедно със законната лихва в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК
от влизане в сила на настоящето решение.
Указва на И.А.П. и Г.С.К., че за
вземанията си за уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека. /Така и
постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г., II г. о., ГК/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х.С.Х., ЕГН ********** ***, че съгласно чл. 349, ал.6 ГПК:
„Съделителят, в чийто дял е поставен
имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение
заедно със законната лихва. АКО
УРАВНЕНИЕТО НЕ БЪДЕ ИЗПЛАТЕНО В ТОЗИ СРОК, РЕШЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ СЕ ОБЕЗСИЛВА
ПО ПРАВО и имотът се изнася на публична продан.”
ОСЪЖДА
И.А.П., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл.
355, изр.1 ГПК по сметка на Районен съд - Разград сумата от 371.47 лв. /триста седемдесет и едни лева и
четиридесет и една седем/, представляваща държавна такса, съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН ********** ***, да
заплати на основание чл.
355, изр.1 ГПК по сметка на Районен съд - Разград сумата от 13.27 лв. /тринадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
държавна такса, съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА
Г.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл.
355, изр.1 ГПК по сметка на Районен съд - Разград сумата от 13.27 лв. /тринадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
държавна такса, съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски направено от И.А.П.,
ЕГН ********** ***, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На осн. чл.115, ал.2 от ЗС,
ДАВА НА страните, 6-месечен
срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в
Службата по вписванията при районен съд Разград.
След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: