Р Е Ш Е Н И Е

Номер  100                                              26.03.2015 г.                                  гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На осемнадесети март                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1428 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби”,АД срещу  К.Н.И., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите 1 606,79 лв. за консумирана ел. енергия, фактурирана за периода 31.05.2012 г. – 11.02.2013 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 274,42 лв. мораторна лихва от падежа на всяка една от фактурите до 24.04.2014 г. Иска и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че ответницата е клиент на дружеството във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ се в гр.Разград, м.”Арменски лозя” №*** – вила и същата не е заплатила ползваната в обекта ел. енергия за процесния период.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита молбата за недопустима, тъй като не са представени доказателства, че ответницата е абонат на дружеството. По същество счита иска за неоснователен като сочи несъответствия между посоченото в исковата молба и в представените по делото доказателства, липса на позоваване на първични документи за извършените начисления, както и липса на доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца в размера, в който се претендира плащане от ответника. Счита, че по същество се касае за коригиране на сметки на абоната за минал период.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:           

            По искане на ищеца “Енерго-Про Продажби”АД е издадена заповед за изпълнене срещу К.Н.И. за заплащане на сумата 1 606,79 лв.  главница за консумирана и незаплатена ел. енергия  за периода 31.05.2012 г. – 11.02.2013 г. на обект в землището на гр.Разград, м.”Арменски лозя”, *** вила, кл.№ ***** ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 274,42 лв. сбор от мораторната лихва за всяка една фактура до 24.04.2014 г., сумата 38 лв. платена държавна такса и 170 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта длъжника е подала възражение, в което е посочила, че не дължи сумата, тъй като преди 31.05.2012 г. електроподаването е било прекъснато, а на 10.09.2012 г. е предала жилището на нов собственик.

            В заявленето и в исковата молба се сочи, че за процесната сума са издадени следните фактури : ФП 89985051 /31.05.2012 г. , ФП 0090163823/11.06.2012 г. , ТП 3300789214/05.10.2012 г., ФП 0095753495/11.02.2013 г. Три от тези фактури са приложени като доказателсва по делото. Приложена е и покана за доброволно изпълнение, изпратена по пощата и върната с отбелязване, че няма такова лице.

            Видно от приложените по делото общи условия, одобрени от ДКЕВР, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “Е.Он” България – чл.4, ал.1.

            Ищецът изрично се е отказал от извършването на съдебно-икономическа експертиза, каквато е поискал с исковата молба.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Така предявените искове от ищеца срещу ответника за установяване задължение на ответника за сумата 1 606,79 лв. за потребена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.05.2012 г. – 11.02.2013 г., както и за сумата 274,42 лв. обезщетение за забава са неоснователни и недоказани. По делото не бе представено нито едно доказателство за това, че вила *** в м.”Арменски лозя” е била присъединена към електроразпределителната мрежа, а в случай, че е било така – какво количество ел. енергия е било изразходвано в този обект. Представените по делото фактури не доказват нито присъединяването нито консумацията и нейното количество.

С оглед неоснователността на иска ответницата не дължи на ищеца направените разноски в настоящото производство.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище гр.Варна и адрес на управление Варна Тауърс- Г, бул.”Владислав Варненчик”, №258, представляван от Б. Г. М., Б. Д. П., Пл. Ст. Ст. Я. М. Д. за установяване, че К.Н.И., ЕГН ********** с постоянен адрес *** дължи на ищеца сумите 1 606,79 лв. ведно със законната лихва от 20.05.2014 г. за ел. енергия, за която са съставени фактури в периода 31.05.2012 г. – 11.02.2013 г. и 274,42 лв. мораторна лихва за всяка от тези фактури от датата на падежа до 24.04.2014 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: