Р Е Ш Е Н И Е

Номер 49 04.03.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети февруари две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.1707/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Ником-М” ООД срещу “Тони Комерс” ЕООД”, с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 3279,76 лв. представляваща цената на продадени части за селскостопанска техника, обективирана във фактура №1000004474/06.08.2014г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК считано от 18.08.2014г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът дължи тези суми за извършени продажби и услуги на части и консумативи за селскостопанска техника, за които са издадени фактури, една от които и процесната на стойност 3279,76лв., като ответникът е извършил частично плащане след депозирано заявление по чл.410 от ГПК, като е възразил във връзка с издадената заповед за изпълнение по фактура №1000004474/06.08.2014г. В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска, сочи, че закупените от ответника части са били доставени и монтирани безплатно, при което е съставен протокол подписан от ответника.

Ответникът депозира отговор, оспорва иска както и съдържанието на процесната фактура. В с.з. процесуалният му представител сочи, че частите посочени във фактурата не са доставени, нито монтирани на негова земеделска техника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между страните са съществували търговски взаимоотношения. На 26.06.2013г. бил съставен сервизен протокол №572 подписан от представители на ищеца и от ответника на машина Клас Кемандор 228 за извършен “ремонт триде и тампони”. На 06.08.2014г. ищецът издал фактура №1000004474, за доставка на части на ответника на стойност 3279,76лв.

По искане на ищеца е разпитан като свидетел П. К. А. - механик на земеделска техника във фирмата на ищеца. В показанията си св.А. сочи, че познава ответника, при когото в базата в Антоново ходили да обслужват комбайн Клас Командор, като монтирали части – тампони на биелите на 3 Д – системата на машината. За това бил съставен сервизен протокол. Описаните части в процесната фактура били същите, които монтирали на комбайна. Познава св.Д.Р., който не е присъствал при това им посещение в базата на ответника в Антоново.

По искане на ответника е разпитан като свидетел Д. И. Р.. В показанията си св.Р. сочи, че е ползвал комбайн Клас Командор в землището на с.Антоново, като ответната фирма му помогнала да закупи този комбайн, който бил на името на племенника му. Вземал от ищцовата фирма резервни части за комбайна. През 2013г. станала авария и се наложил ремонт на място, като заявил части на ищеца по телефона. Сочи, че заявените части са описаните в процесната фактура и са вложени в комбайна. Тези части не са заплатени на ищеца. Фактурата била издадена на ответника, към когото имал и други задължения. Уговорката била с ответната фирма да заплатят стойността на частите, както и стойността на комбайна, съответно имал уговорка да възстанови тези суми. Имал уговорка с представител на ищцовото дружество, частите да се изписват на ответника, той нямал фирма по него време, няма и в момента.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза данъчна фактура №1000004474/06.08.2014г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца съгласно изискванията на закона, като към 27.01.2015г. не са извършвани плащания. Същата фактура на стойност 3279,76лв. е описана в дневника за покупки на ответника за месец септември 2014г., но в отчетен месец декември 2014г. същата отново е описана в дневника за покупки с /-/, което означава, сторниране на фактурата и същата се води неосчетоводена. Като данъчно задължено лице ответникът е следвало да се позове на чл.115 от ЗДДС и да поиска от доставчика издаването на кредитно известие за разваляне на сделката, като в такъв случай е следвало двете страни да изготвят двустранно подписан протокол по чл.116 от ЗДДС, но такъв протокол и известие не са изготвяни. В с.з. вещото лице пояснява, че сумата по тази фактура е включена в справка декларация за месец септември, като за месец декември е анулирана. Извършеното в счетоводството на ответника означава анулиране, но процедурата по принцип е друга.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. Между страните е съществувало облигационно отношение, за доставка на части, на стойност обективирани във фактура №№1000004474/06.08.2014г., която фактура е осчетоводена при ответника. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че последващите действия отразени в счетоводството на ответника, не променят този извод, тъй като е следвало да спази процедурата по ЗДДС, а именно чл.116, съответно ако е счел, че има грешка – процедурата по чл.126 от ЗДДС. Последващо отразяване на документа със знак /-/ в счетоводството, не изпълва фактическия състав за анулирането му. Това води до извод, че ответникът е осчетоводил фактурата, съответно се е съгласил, т.е. е приел вещите описани в нея. За това сочи косвено и съставения и неоспорен сервизен протокол, подписан от ответника за ремонт на машина. В този смисъл са и показанията на св. А.. Съдът няма причина да не кредитира показанията на този свидетел като последователни, логични, подкрепящи се от писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице. Дори и св. Р. в показанията си сочи, че независимо, че частите поръчал и били вложени в негов комбайн, същите следвало да бъдат заплатени от ответника, с когото имал уговорка за това и към когото имал финансови задължения. А в случая собствеността на комбайна не е от значение за изясняване предмета на спора, т.е. дори машината да е била на св.Р., а не на ответника, не променя извода, че частите предмет на фактурата са доставени на ответника. Ищецът е изпълнил задължението си за предаване на стоката, а ответникът от своя страна е следвало да заплати стойността им. Няма доказателства ответникът да е погасил това си задължение, поради което искът е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 65,60лв. заплатена държавна такса, 150лв. депозит за вещото лице и 600лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложено пълномощно, или общо размер на 815,60лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 587,12лв. за разноските по ч.гр.д. №1396/2014г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Тони Комерс” ЕООД” ЕИК***** дължи на “Ником-М” ООД, ЕИК****** сумата 3279,76лв./три хиляди двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ представляваща цена на продадени части за селскостопанска техника обективирана във фактура №1000004474/06.08.2014г., ведно със законната лихва считано от 18.08.2014г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1396/2014г. по описа на Районен съд Разград.

ОСЪЖДА Тони Комерс” ЕООД” ЕИК********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ником-М” ООД сумата 815,60лв. /осемстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 587,12лв./петстотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ за разноски по ч.гр. д. № 1396/2014г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: