Р Е Ш Е Н И Е

№ 47, 05.03.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шести февруари две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1740 по описа за 2014г. на РРС

Предявени са искове по чл.323 ал.2 във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЕТ“Буран-И.С.“, с която моли съда да осъди ЕТ“Агрима-М. М.“ да му заплати сумата от 1736 лв. дължим наем за периода 17.11.2011г.-31.01.2013 г., сумата от 417.37 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и направените разноски. Твърди, че с ответника имат сключен договор за наем на Складова база, за която е уговорен месечен наем в размер на 120лв. с ДДС. От сключването на договора до прекратяването в края на м.януари 2013г. ответникът е ползвал имота без да заплати нито един месечен наем. За уговореният наем ищецът е издавал редовно фактури, които са отразявани в дневника с продажбите. Представя копие от договор за наем, предизвестие, копия на фактури, копие на дневник продажби. При оспорване от страна на ответника иска назначаването на ССЕ.

Ответникът ЕТ“Агрима-М.М.-М. М.“ оспорва иска, като твърди, че договорът за наем е нищожен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Към момента на сключване на договора за наем не бил уведомен, че са налице влезли в сила съд. решения, с които имота е конфискуван, а друга част е продадена на трето лице -„Елена груп“ ЕАД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 10.09.2001г. на състояла се публична продан ЕТ“Буран-И.С.“ е закупил земя- парцел до ЖП Гара, бивша зем. земя, отдадена за промишлени нужди, включена в Гарова промишлена зона-Разград, кв.4, парцел III, II функционален тип, IV зона с площ от 36040кв.м., заедно с построените в нея: складове, битови помещения, сгради, гаражи, навеси и др. от съдебен изпълнител при РРС. Няма спор между страните, че са сключили договор за наем на 17.11.2011г. за недвижим имот-складова база, състоящ се от земя и сгради, парцел до ЖП Гара, бивша зем. земя, отдадена за промишлени нужди, включена в Гарова промишлена зона-Разград, кв.4, парцел III, II функционален тип, IV зона с площ от 36040кв.м., заедно с построените в него: складове, битови помещения, сгради, гаражи, навеси и др. за сумата от 120 лв. месечно с вкл. ДДС. Не се спори между страните, че ответникът не е плащал наемната цена за времето през което е ползвал имота. Договорът е едностранно прекратен от ищеца , считано от 01.02.13г.. С влязло в сила решение № ***.г. по к.д.№***г. на ВКС е наложено наказание конфискация на 1/4ид.ч. от процесния имот. С постановление за възлагане от 19.09.13г. на ЧСИ Г.С. ¾ ид.ч. от процесния имот са възложени на „Елена груп“ЕАД, като на 23.09.13г. купувачът е въведен във владение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за основателен.

Между страните е сключен валиден договор за наем на недвижим имот, който се съдържат всички необходими елементи, а именно индивидуализация на имота и е уговорено възнаграждение за ползването му. Имотът е предаден на ответника, който не спори, че го е ползвал. Последния не оспорва и факта, че не е платил наемната цена, като сочи за причина, че имота не е на ищеца, а на трето лице. Тези доводи на ответника съдът не споделя. Ищецът представя писмени доказателства, че е придобил собствеността върху имота през 2001г. След 17.12.2009 г. ищецът е загубил ¼ ид. ч. върху имота, която е била конфискувана. До 13.09.13 г. той обаче е разполагал с останалите ¾ ид. ч. от процесния имот, т.е. налице е съсобственост върху имота между ищеца и Държавата, при права 3/4ид.ч. за ищеца и 1/4ид.ч. зае Държавата. За периода на действие на договора за наем ответникът е ползвал имота, но не е заплащал уговорения наем. Със сключването на наемен договор ищецът е извършил действие на управление с имота, за което не е необходимо съгласие на другия съсобственик, но което го обвързва. Уреждането на вътрешните отношения между съсобствениците е от облигационен характер, не е предмет на спора и не влияе на отношенията с трети лица, какъвто е ответника. В този смисъл твърдението за нищожност на договора е неоснователно. При сключването на договора за наем ищецът нито е заобиколил някаква законова норма, нито е нарушил неписани нравствени правила. Факта, че ищецът не е известил ответника за съсобствеността /че 1/4ид.ч. от имота не е негова собственост/ не опорочава валидността на договора. Неоснователно е твърдението на ответника, че имота е собственост на трето лице-„Елена груп“ЕАД. Собствеността е преминала върху него едва през м.септември 2013г.

Воден от гореизложеното съдът намира, че ищецът е изправна страна по договор за наем, по която ответникът не е изпълнил основното си задължение да заплати наемната цена от 120лв. с ДДС. Ищецът е осчетоводил това задължение, включил го е в дневника за продажбите за месеците ноември /част/ и декември 2011г., за цялата 2012г. и за м.01.2013г. Дължимият размер е 1736лв.

Предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорния такъв за лихви. Дължимото обезщетение за забава е от падежа /издаването на всяка една от фактурите/ до 28.10.2014г. Общият размер на обезщетението за забава е в размер на 417.37лв.

Предвид основателността на иска ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 386.13лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ“Агрима-М.М.-М. М.“ гр.Разград, ЕИК *** да заплати на ЕТ“Буран-И.С.“***, ЕИК *** сумата от 1736лв./хиляда седемстотин тридесет и шест лева/ наемни плащания за периода 17.11.2011г.-31.01.2013г. по договор за наем от 17.11.2011г., сключен между страните, сумата 417.37лв./четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ обезщетение за забава върху дължимата главница, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска-30.10.14г. до окончателното и заплащане, както и сумата от 386.13лв./триста осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: