РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на шести март две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№ 1760 по описа за 2014 година

Предявен е иск по чл.357 КТ във вр. с чл.262 КТ.

Депозирана е искова молба от Н.К.Ж., с която са моли съда да осъди Еконт експрес ООД да му заплати сумата от 1800 лв., равняваща се стойността на 450 часа положен от него и незаплатен от ответника извънреден труд през периода 02.12.13 г.- 09.06.14 г. Твърди, че е работил при ответника като куриер логистик на 8 часов работен ден, вкл. една седмица преди сключване на трудовия договор. Всеки работен ден за него е започвал в 08 ч., и който е бил с продължителност 10, 11 или 12 часа. Всяка първа, втора и четвърта събота от месеца е бил на работа от 08 ч. до 14 ч. Почивните му дни са били неделите и една или две съботи в месеца. Твърди, че между изготвените графици и реално отработените от него часове има разминаване, поради некоректното изготвяне от работодателя. Разминаването може според него да бъде установено от куриерските задачи и офис задачите, които са предадени и приети през неговия индивидуален акаунт.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да не е бил отчетен, начислен и заплатен по съответния ред. Работното време е отчетано сумарно, а не подневно, и това е уговорено в договора. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада дадения работник да е на смяна. Оспорва ищецът да е полагал труд преди сключването на договора. Не възразява на доказателствата на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните бил сключен срочен срочен трудов договор № 5131/06.12.13 г., с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовата функция на ищеца е била куриер логистик, НКП 96210001. В договора страните са уговорили работно време: 8часа-сменен режим на работа, сумарно изчисляване. В договора е уговорено и трудовото възнаграждение: основно-310лв., допълнително за продължителна работа 0.6% и премия за качество и производителност. Трудовият договор е прекратен със заповед №106/05.06.14г., считано от 09.06.14г. През това време ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение. За м.12.13г.-565.30лв., за м.01.14г.-693.51лв., за м.02.14г.-751.23лв., за м.03.14г.-996.09лв., за м.04.14г.-918.22лв.,за м.05.14г.-928.61лв. и за м.06.14г.-752.64лв. За месеците април, май и юни ищецът е осъществил извънреден труд общо от 28ч./8+12+8/, който му е заплатен 50.60лв/17+25.50+8.10/. Представени са графици за процесния период. През м.12 ищецът е бил на обучение 11 дни, трета смяна/8-14ч./ два дни, четвърта смяна/14.30-19.30ч./- 2 дни, 1 ден неплатен отпуск и 11 почивни дни. През м.01 ищецът е имал 13 дни при работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, 3 дни четвърта смяна, два дни трета смяна, едно дежурство, 5 дни неплатен отпуск, 5 почивни дни, една смяна Ч2, за която липсват данни. През м.02 ищецът имал 15 дни с работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, една трета и една четвърта смяна, 4 дни неплатен отпуск и 7 почивни дни. За м.03 ищецът е имал 16 дни работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, три дни трета смяна, един ден заместване, 4 дни четвърта смяна и 7 почивни дни. За м.04 ищецът е имал 20 дни с работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, една трета смяна и 8 почивни дни. За м.05 ищецът е имал 19 дни с работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, по една трета и четвърта смяна, 1 ден отпуск по болест и 9 почивни дни. За м. 06 ищецът е имал 3 дни при работен ден от 8ч./08.10ч.до19.30ч. с 3ч.30м. почивка/, 5 почивни дни, една четвърта смяна и 6 дни болнични.

По делото са разпитани трима свидетели. Св.В.Д. е фактическа съжителница на ищеца. Тя твърди, че Н. всяка вечер след работа си записвал часовете от всеки ден, тъй като според него трябвало да е на 8 часов работен ден, а той работел повече. Започнал да си води сметка още от самото начало. Всяка вечер двамата коментирали работата му. Работното му време било от 8 до 18ч., а понякога и до по-късно, шест дни в седмицата. Имало е обаче и съботни дни, в които е почивал. Според свидетелката въпреки регламентираната почивка, Н. не я е ползвал. Ползвал е само 10-15мин. За да хапне. Ако свърши с разноса по-рано оставал да помага в офиса. Свидетелката цитира точно по месеци часовете, които според ищеца е работил извънредно.

Св.И.И. е офис мениджър, която твърди, че организацията на работа е свързана с изготвения график и обема пратки, който пристига. Всеки куриер има определен брой пратки, които са за неговия район, както и да вземе пратки. Всеки куриер разполага с дневна задача, в която са посочени пратките, които трябва да разнесе в рамките на работния ден. В задачата се подписва клиентът. За пратките, които взема ищецът е попълвал транспортни товарителници. Ако разнесе пратките по-рано куриерът почива. Колкото по-бързо работи, толкова повече ще почива. Ако случайно не успее да разнесе пратките в работно време, той ги връща на склад, като недоставени. На „смени“ не означава часови пояс на работа, а дели ще бъдеш по селата или в града, дали ще почваш по-рано или по-късно. За всяка допълнителна работа в офиса в рамките на работното време се начислява премия, като по този начин се стимулират служителите да работят. Според свидетелката трудовият договор на ищеца бил прекратен, тъй като е бил некоректен с клиенти и е повредил два автомобила. Според свидетелката куриерските задачи и товарителниците се пазят 3 месеца. Свидетелката обяснява, че всеки служител има акаунт. В компютърната система се вкарват графиците и ако по график си почивка, акаутът ти е блокиран и не можеш да влезеш в системата. Случвало се е графиците да се променят при необходимост. Промяната на графиците в системата е извършвана само от нея. Тази е причината да има разминаване между разпечатания в началото на месеца график, и последващите. Всеки служител има индивидуална производителност, съгласно която получава премия. Това е реално положения труд на служителя, всяко едно действие извършено от него.

Св.А.Я. е работил като офис служител в централния офис на ответника от м.април до м.юли 2014г., а сега в офис в гр.София. Според свидетеля ищецът е бил куриер, с още двама служители, разнасящ пратки по селата. Ако някой от куриерите е в болнични или в отпуск, работата му се поема от останалите двама куриери. Куриерите трябвало да са на работа в 8.10 ч. когато пристига камиона с пратките, за да го разтоварят. Всеки куриер си взимал своите пратки, за да ги разнесе. До около 19.10 ч. на същия камион се товарят пратките, които са получени през деня, и който трябва да тръгне. Не се е случвало камиона да пристига много по-рано или да закъснява, тъй като той има определен маршрут по часове, който следва да измине. Около 9 ч. сутринта куриерите тръгват да разнасят поръчките, които следва да бъдат разнесени /за селата няма ограничение за часа на доставка/. Поръчките за втория офис се товарят и носят до там от куриера, който разнася поръчки в селата, т.е. Н.. Вечер около 18 ч. Н. трябва да вземе от втория офис приетите пратки и да ги занесе до централния офис, за да се натоварят на камиона до 19 ч. Ако куриерът свърши предварително може да почива. Обичайно се връщал около 17.30 ч. Когато се наложи е помагал и в офиса, за което е получавал премия.

Ищецът представя товарителници за всички свои задачи.

Според заключението по назначената ССЕ работното време на ищеца е отчитано сумарно, а не подневно, което е с нормална продължителност за отчетен период от три месеца /заповед №555/30.12.13г. на управителя на Еконт Експрес ООД/. При превишаване на работното време се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Според счетоводството на ответника ищецът има общо положен извънреден труд от 28 ч., който е начислен и изплатен на ищеца. За пероида 02./09.12.13 г. дължимото трудово възнаграждение е 63.97лв.

Ищецът е представил на вещото лице, изработени от него помесечни в общ размер от 473часа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователен. В Раздел II на глава 7 КТ са уредени правилата за извънреден труд. Според нормативната уредба, извънреден е трудът, който се полага от служителя/работника по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време като продължителност, а не като обем на извършена работа.

Правилата, относно работното време и почивките, са регламентирани в КТ и Наредба за работното време, почивките и отпуските. Чл.142 КТ се отнася досумирано отчитане на работното време и съгласно ал.2 Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В случая работодателят е определил тримесечен период.

В този случай, отработените часове през отделните отчетни периоди могат да бъдат повече или по-малко от нормалната продължителност на работното време, но работните дни и почивките се разпределят средно за периода, който е приет за сумирано отчитане. Работното време се разпределя на база предварително изготвени графици от работодателя при спазване на установените в закона правила. Така е направил и работодателят, като във всеки фиш е посочвал почасовата работа на ищеца за всеки месец и евентуално наличието на положен извънреден труд и неговата стойност.

В тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно главно доказване, че е полагал извънреден труд, в какъв обем и за какъв период от време. Ангажираните доказателства в тази насока са единствено показанията на св.В.Д., която е фактическа съжителница на ищеца. Нейните показания не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства и като пристрастни не следва да се кредитират.

Действително с куриерските задачи и товарителниците може да се провери част от реално положения труд на ищеца относно извършения разнос и относно приетите пратки, но тази информация не е налична по делото. Съдът не споделя твърденията на ищеца, че куриерските, офис задачите и товарителниците представляват първични счетоводни документи, тъй като в тях не се съдържа първична или преобразувана счетоводна информация за стопанска операция по смисъла на чл.6 ЗСч. Офис задачите и куриерските задачи са документи, съставени от работодателя, за да може да контролира дейността на служителите си. Товарителницата е придружаващия пратката документ, който не съдържа счетоводни данни за стойността на стопанската операция. Напротив при плащане на услугата, платецът получава фискален бон за остойностяване на заплатената услуга, който се явява счетоводен документ, удостоверяващ операцията.

От събраните гласни доказателства съдът намира обяснение и за друго твърдение на ищеца, а именно представените от ответника „неистински графици“. Позовава се на едно несъответствие. На 28.12.13г. по график ищецът е следвало да почива, а видно от представената от него куриерска задача е бил на работа. Това разминаване според показанията на св.И. се дължи на факта, че първоначалните графици, разпечатани в началото на текущия месец, могат да бъдат променяни от офис мениджъра при необходимост, когато се разболее някой служител или излезе в отпуск. В този случай графиците се променят и се въвеждат в системата. Свидетелката е категорична, че в извънработно време акаунтът на всеки служител е блокиран и системата не го допуска и той реално не може да работи.

От показанията на св.Я. пък се установява, че работното време на куриерите е от 08.10ч. до 19.10ч., като през това време куриерът има няколко часа почивка, в зависимост от това как се справи с разноса си по дневните куриерски задачи. Това се установява и от графиците. През повечето дни ищецът е имал отразени в графика смени Х5, т.е работен ден при 8 часа /8.10ч.-13.30ч. с 3ч.30мин. почивка/. Рядко ищецът е бил трета или четвърта смяна. Според св.Я. и св.И. служителите рядко са полагали извънреден труд, който им е бил заплащан.

За да повиши ефективността на работата в рамките на работното време работодателят е въвел индивидуална производителност, на базата на която служителите са получавали индивидуални премии. За повече изпълнени задачи в рамките на работното време се следва по-голямо възнаграждение. От представените фишове за работна заплата и индивидуална производителност се установява, че ищецът е получавал премия в размер много по-висок от самото уговорено основно възнаграждение. Т.е. макар и ищецът да е извършвал работа в по-голям обем от първоначалната, то за това той е получавал премия на база на индивидуална производителност, като това е ставало в рамките на работното време. Предвид въведеното почасовото тримесечно сумарно изчисляване на извънредния труд ищецът не е могъл да изчисли дали е положил или не извънреден труд и в какъв размер.

Предвид неоснователността на иска ищецът дължи на ответника сумата от 480лв. разноски по делото.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Ж. *** против Еконт Експрес ООД, ЕИК *** иск за заплащане на 450 часа положен от него и незаплатен от ответника извънреден труд през периода 02.12.13г.-09.06.14г. в размер на 1800лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н.К.Ж. да заплати на „Еконт Експрес“ООД гр.Русе сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: