Р Е Ш Е Н И Е

№ 54, 10.03.2015г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 1771 по описа за 2014г.

Предявен е иск по чл.226 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.С.Б., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2334.18лв., ведно със законната лихва от датата на увредата, за причинени на лекия му автомобил Мазда 3 с ДК№ *** имуществени вреди от водача на т.а. Ситроен Берлинго с ДК№ ***. За виновното поведение на водача на т.а. К. К. е съставен АУАН с.* № ***. Товарният автомобил има сключена ЗЗ“ГО“ при ответника /застр.полица №с.* № ***/. Ищецът е поискал от ответника възстановяването на щетите, които са оценени от ответника на 2334.18лв., но които застрахователят още не му е заплатил, въпреки отправената покана, ведно със законната лихва от датата на увредата да окончателното й изплащане..

Ответникът ЗД Евроинс АД счита иска за неоснователен. Представя платежни документи за заплащане на исковата сума. Тъй като ответникът е платил преди завеждането на иска, то искането за заплащане на лихва е частично основателно за периода от увредата до датата на плащането, а именно 30.06.14г.-07.11.14г. и е в размер на 85.19лв.

В с.з. ищецът поддържа претенцията си за лихви за периода от увредата до 07.11.14г. в размер на 85.19лв. и претенцията си за разноски в пълен размер, тъй като не е станал причина за завеждането на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 30.06.2014г. около 10.10ч. в гр.Разград, на бул.Априлско въстание в близост до сградата на КАТ-Разград ищецът управлявал собствения си л.а. МПС Мазда 3 с ДК№ ***. Тъй като автомобилът движещ се пред него внезапно спрял, то се наложило и ищеца да спре. Движещия се след него т.а. Ситроен Берлинго с ДК№ *** не можал да спре и ударил л.а. на ищеца в задната част, като му причинил имуществени вреди. Т.а. имал сключена валидна ЗЗ“ГО“ по застр.полица №с.* № *** при ответника. След изготвянето на протокола за ПТП ищецът сезирал ответника. Били извършени два огледа на л.а. по щета № с.* № ***г. и било определено обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а.. Макар и да не са налични доказателства, страните не спорят че определеното застрахователно обезщетение от 04.07.2014г. е в размер на 2334.18лв. Тъй като четири месеца след определянето на застрахователното обезщетение ответникът не го е изплатил на ищеца, последният е уведомил ответника с писмо от 27.10.14г., че след изтичането на 10 дневен срок ще предяви иск за вземането си. На 07.11.2014г. в 11ч.50м.25с. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата. В същия ден но в 15ч. ищецът е депозирал исковата молба.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: В с.з. ищецът поддържа претенцията си за лихви за периода от увредата до 07.11.14г. в размер на 85.19лв. и претенцията си за разноски в пълен размер, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждането на иска. Не поддържа иска в „първата му част“, но не е направил оттегляне или отказ от иск. Това обвързва съда да се произнесе и по главния иск по чл.226 във вр. с чл.45 ЗЗД

От представеното платежно нареждане е видно, че ответникът е заплатил претендираната главница в същия ден, но часове преди завеждането на иска. Предвид направеното плащане исковата претенция за главницата-обезщетение се явява неоснователна.

Претенцията за лихви е частично основателна за периода от датата на увредата до изплащането на главницата. Този период е 30.06.2014г.-07.11.2014г. Дължимата законна лихва за този период върху сумата от 2334.18лв. е 85.19лв. В останалата си част искът е неоснователен.

Спорна между страните е претенцията за разноски. Ответникът твърди, че не е станал причина за завеждането на иска. Този довод съдът не споделя. В чл.208 ал.1 КЗ законодателят е определил срок, в който застрахователят трябва да плати- уговорен между страните срок, който обаче не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Тъй като ответникът не спори по фактите, а именно, че застрахователното обезщетение е одобрено на 04.07.2014г. до петнадесет дневният законово определен срок е изтекъл месеци преди заплащането му. Това обосновава основателността на претенцията за разноски в пълен размер на 487лв.

По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.С.Б. против ЗД“Евроинс“АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2334.18лв. по щета № с.* № ***г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, гр.София, ЕИК с.* № *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 85.19лв./осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ обезщетение за забава върху сумата от 2334.18лв. за периода 30.06.14г.-07.11.14г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД, гр.София, ЕИК с.* № *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 487лв./четиристотин осемдесет и седем лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: