В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1835 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка” и е предявен на основание чл.360 от КТ във връзка с чл.357 и чл.186-189 от КТ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед №V-101 от 21.10.2014г. на директора на УДВГД-Горна Оряховица при ДП”Национална компания железопътна инфраструктура”, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразна. Претендира и разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. С писмения си отговор, заявява, че иска е неоснователен, тъй като не са допуснати нарушения на дисциплинарното производство при налагане на наказанието „забележка”. Твърди, че е искал на ищеца по реда на чл.193 от КТ обяснения, но той е отказал даване на такива.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът работи по трудов договор при ответника на длъжност „ръководител движение в ж.п. гара Разград” от близо 39 години. Със заповед №V-101 от 21.10.2014г. на директора на УДВГД-Горна Оряховица му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, затова че на 19.09.2014г. около 19,25 часа без да е на дежурство излизайки от канцеларията на дежурния ръководител движение в жп гара Разград, в нетрезво състояние е допуснал поведение, несъвместимо с добрите нрави-държи се агресивно, псува, удря и блъска К. Л. Н., на длъжност началник жп гара Разград. В заповедта е прието, че по този начин ищецът не е изпълнил едно от основните си трудови задължения, съгласно чл.126 т.13 от КТ-„да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работа”, прието е още, че в случая е налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 от КТ, тъй като не са изпълнени задължения, определени в чл.26 ал.2 и ал.3 от Етичния кодекс на работниците и служителите в Националната компания”Железопътна инфраструктура.

По делото се установи и няма спор, че на посочената в заповедта дата-19.09.2014г. ищецът е бил в отпуск по болест, н-к жп.гарата К. Н. същия ден също не е бил на работа, на гарата той е отишъл „за да посрещне пътник от влак №90205”.

С определението си по чл.146 от ГПК съдът е задължил ответника-работодател да представи цялата дисциплинарна преписка по налагане на наказанието на ищеца. Видно от материалите по същата-л.55-л.65 преписката е образувана по доклад на н-к ж.п.гара Разград К. Н., по преписката липсват други снети обяснения от работници или служители.

По делото са разпитани четирима свидетели, относно начина на връчване на покана до ищеца за даване на обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ-л.31 и относно обстоятелства относно самия инцидент между ищеца и св.К. Н. Видно от показанията на св.Н.С.-л.78 и св.К. Н.-л.80, поканата за даване на обяснения е получена със служебната поща от Горна Оряховица, която пристига при н-к гарата Н. и именно той е трябвало да я връчи на ищеца. Преди връчването, по телефона началник гарата Н. е извикал в канцеларията на ищеца двамата стрелочника, подписали писмо изх.№91-00-Р1-4498/26.09.2014г., като свидетели, че ищеца отказва получаването му.

Относно обстоятелствата относно инцидента на 19.09.2014г. свидетелските показания са противоречиви. Така св.З.З. заявява, че крясъци и побой между ищеца и св.Н. той не е чул и видял, въпреки че същия ден и час той е бил дежурен като ръководител движение и е бил на перона на гарата за да посрещне пристигащия влак. Той заявява, още, че след пристигането на влака н-к гарата Н. е влязъл в апаратната при него за да го пита „видял ли е нещо”, свидетелят е категоричен че по Н. е „нямало никакви наранявания”, че самия той разбира за „някак конфликт след като Н. влезе в апаратната да ме пита видял ли съм нещо и след като дойдоха полицай, които бяха извикани също от Н”. Св.К.Х. депозира показания, че е видял ищеца и Н. да се карат, че ищеца”М. държеше с едната ръка Н., а с другата го удари по лицето” и тогава той ги разтървал. Не е забелязъл по лицето на Н. някакъв белег или кръв. „М. тръгна настрани и продължи да обижда началника-мухльо, глупак, болен мозък, ходи на лекар да се прегледаш.Според свидетеля той не може да прецени дали пътници от влака са видели караницата между ищеца и началник гарата Н. По делото се установи още, че началник гарата Н. е записал в инструктажа за дежурството на 1/20.09.2014г., че при дежурството на 16/17.09.2014г., че ищецът е нарушил чл.35 от Наредба 58, тъй като не спазил графите на ДП-2 при записване на влаковете-твърди се в доклада на Н., че именно заради това е станало спречкването.

Съдът констатира, след справка с оригинала и представеното заверено копие –л.26, че в случая става въпрос/с поставени въпросителни/ за изписани два влака на един ред, но изписаните цифри са четливи и колоните са спазени.

Съпоставяйки обяснения на ищеца и показанията на св.Н., става ясно още ,че между двамата е имало недоразумения и във връзка с инцидент случил се и на 06.06.2013г., когато по вина на фактическата съжителница на Н.-Р., работеща на гара Просторно, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Той е писал възражение по административен ред посочвайки кой е виновника за допуснатото тогава закъснение на пътнически влак. В деня на закъснението Н. е бил на смяна като ръководител движение и домашен отпуск като началник гара-виж.показанията на св.Н.-стр.80.

На последно място, представеното с писмения отговор и дисциплинарна преписка съдебномедицинско у-ние №88/2014г.-л.29 и л.65, не може да се свърже с инцидента, тъй като е издадено четири дни по-късно от визираната дата в заповедта.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания относно: 1/установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; 2/ изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.193 ал.1 от КТ; 3/относно срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 от КТ и относно, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл.195 от КТ.

Съобразявайки изложеното във фактическите съображения съдът приема атакуваната заповед за незаконосъобразна и счита, че същата следва да се отмени..

На първо място, работодателят-ответник е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение, което не е установено по безспорен начин. Случая е ценен само по доклада на началник гарата Н., които е участник в инцидента без да е отчетен факта, че той не е безпристрастен.

На второ място, съмнение буди и начина по който са били поискани писмени обяснения от ищеца по реда на чл.193 ал.1 от КТ. Пред вид заинтересоваността на началник гарата, работодателят е следвало да поиска обяснения уведомявайки ищеца по телефона или лично по пощата на домашен адрес, а не да използва служебната кореспонденция знаейки, че писмото трябва да бъде връчено на ищеца именно от началник гарата, по чийто доклад е започнало дисциплинарното производство.

На трето място, буди съмнение доколко пререканието между ищеца и началник гарата, които не са били на работа във визирания в заповедта ден и час, може да се окачестви като „неизпълнение на други трудови задължения” по смисъла на чл.187 т.10 от КТ.

За това съдът приема, че при издаване на заповедта за уволнение на ищцата работодателят-ответник, е нарушил императивните изисквания на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ, заради което заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

Пред вид чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът направените от него разноски по делото, които съгласно представения по чл.80 от ГПК списък са в размер на 340 лв., а на районен съд-Разград 80 лева държавна такса.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА заповед №V-101 от 21.10.2014г. на директор на УДВГД-Горна Оряховица при ДП”Национална компания железопътна инфраструктура”, с която на М.Х.У. с ЕГН-********** *** е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” с ЕИК-****- поделение”Управление на движението на влаковете и гарова дейност-Горна Оряховица да заплати на М.Х.У. с ЕГН-********** сумата от 340 лева разноски по делото, на районен съд-Разград 80 лева държавна такса.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: