Р Е Ш Е Н И Е

№ 124, 24.04.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и седми март две хиляди и петнадесета годна

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 870 по описа за 2014г.

Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Х.А.А., с която моли съда да обяви договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между тримата ответници за относително недействителен спрямо него. Твърди, че на 12.02.2013г. с първия ответник сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, като ищеца дал капаро от 5000лв., като до 12.06.13г. следвало да заплати остатъка от 2500лв. Ищеца и дъщерята на втория и третия ответник заживели в къщата, като ищецът отишъл да работи в чужбина за да набави парите. При заминаването си оставил на съжителницата си и нейните родители още 900лв., а остатъка после им изпратил от Австрия. Изрична била уговорката жена му и родителите й да предадат на продавача сумата от 2500лв. от негово име, а собствеността да му се прехвърли след завръщането му в България. Вместо да изчакат ищеца ответниците сключили сделката, като за купувачи в нот.акт са вписани втория и третия ответник. Купувачите отказват да го пуснат в имота. Тримата ответници съзнателно са го увредили, като първия ответник се е разпоредил в полза на втория и третия ответник, поради което сделката се явява относително недействителна спрямо него.

Ответникът С.Г.С. твърди в с.з. че преговорите по закупуването на къщата е водил отв.Н.. Твърди, че е подписал декларацията без да я чете. Другите ответници му казали, че Ш. щял да купува къщата. След сделката Ш. ходил при него да му обяснява нещата.

Ответниците Г.А.С. и Н.Х.Н. оспорват иска. Твърдят, че нито те, нито тяхната дъщеря са получавали от ищеца сумата от 2500лв. Ответниците намерили процесния имота и решили да го купят за дъщеря си. Тъй като не разполагали с нужните средства сключили предварителен договор. Ищецът разполагал с 2400лв., а разликата от 2600лв. предоставили те. Тази сума взели в заем от трето лице-Ш.З. Като страна в договора вписали ищеца, тъй като имота бил за него и дъщеря им. Ищецът твърдял, че ще плати остатъка и ще върне заема, като отиде да работи в чужбина. Тъй като не успял да събере парите в указания в предварителния договор срок и за да не загубят капарото ответницата, на името на ЕТ теглила кредит от 2600евро от Микрофонд АД. За обезпечаване на вземането е сключена и договорна ипотека. Към този момент ищеца се намирал в страната и бил наясно и съгласен със ставащото. След изтеглянето на кредите ответниците изплатили на ищеца сумата от 2500лв., като със съгласието на ищеца била извършена новация. Последвало влошаване на отношенията между ищеца и дъщерята на ответниците и те се разделили. Предвид на това не е налице увреждаща ищеца сделка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.02.2013г. първият ответник и ищеца сключили предварителен договор за покупко-продажба на имот пл.№I-181 в кв.8 по плана на с.Студенец за сумата от 7500лв., като при подписването му отв.С. е получил от ищеца сумата от 5000лв, за което е подписал разписка. Остатъка от 2500лв.следва да се заплати при изповядването на сделката, чиито краен срок страните са определели до 12.06.13г. Владението на имота е предадено при сключването на договора. В раздел четвърти чл.4 т.4 от договора ответникът е поел задължение да не прехвърля имота на други лица, вкл. и да не сключва предварителни договори за прехвърлянето му. В чл.7 т.2 от договора е уговорена неустойка от 5000лв. На 30.05.13г. първият ответник е продал на отв.Г.С. процесния имот, за което е съставен нот.акт№150 т.2 н.д.№223/30.05.13г. на нотариус Б.Костов за сумата от 7500лв. Същата е в брак с отв.Н.С..

По делото са разпитани четирима свидетели. Св.С. И. твърди, че познава ищеца, който му е селски. В село обаче го знаят като Ш., а не като Х.. Според свидетеля ищецът е работил като строител при неговия зет в Австрия. Върнал се през м.02.2013г. с 5000лв., облечен „като патрон“. Твърди, че лично е прочел парите. Били банкноти от по 10лв. и 20лв. След това заминал за с.Студенец. Като се върнал в село му се похвалил, че си купил къща в с.Студенец за 7500лв. Дал 5000лв. капаро и влезли в да живеят в къщата. До четири месеца трябвало да плати още 2500лв. Тогава продавача щял да даде нотариален акт. От Ш. знае, че е пращал пари на жена сина два пъти по микробусите, за да плати остатъка. Пак от него знае, че бабата му /отв.Г.С./ му се обадила, че къщата е прехвърлена на нейно име. Затова Ш. веднага се върнал в България.

Св.А.А. твърди, че същи е зет в с.Студенец и родом от с.Киченица и затова познава всички страни. Твърди, че Ш. /Х./ му казал, че си купил къща в с.Студенец за 7500лв. Платил 5000лв. и му останали още 2500лв. Според свидетеля ищеца му казал, че при тръгването си в чужбина оставил на жена си 900лв. и по минибусите пратил още 750евро. Къщата обаче прехвърлили на името на бабата. След седмица Ш. се върнал да разбере защо така е продадена къщата. Ш. и жена му живели в къщата. Сега е празна, обявена е за продан.

Св.С.Х. е бивша фактическа съжителница на ищеца и дъщеря на втория и третия ответник. Свидетелката също потвърждава факта, че ищецът е известен като Ш., а не Х.. Твърди, че като се прибрал той твърдял, че има 5000лв., но се оказало че има само 2400лв. Наложило се родителите й да вземат пари на заем-2600лв. и така отишли да сключват предварителния договор, който им дал 4 месеца срок да му платят остатъка от 2500лв. Ш. заминал за чужбина, но се обадил че не може да събере парите. Майка й се съгласила да ипотекира къщата си и да тегли кредит 5000лв. Според свидетелката ищеца се съгласил къщата да бъде записана на името на майка й, дори сам я помолил. Сключили предварителния договор на името на Ш., защото й бил мъж. Според свидетелката ищецът бил в България и като майка й изтеглила кредит от Микрофонд. Чак след това заминал за чужбина. Не е пращал пари от там. Двамата не са живели в къщата, а е имало квартиранти на Ш..

Св.З. твърди,че през м.02.13г. Н. и жена му дошли на гости да го молят да им даде в заем 2600лв. Трябвали им да допълнят сумата от 5000лв., за да купят къща в с.Студенец. Уговорили се след три-четири месеца да му ги върнат. Спазили уговорката. Не са подписвали никакъв „документ“ за заема, тъй като си имали доверие. Не е питал каква е цената на къщата.

По делото е приложен договор за заем №5-928 от 17.05.13г. между Микрофонд АД и ЕТ“*********“, като кредитополучател и Н.Х.С., като поръчител за сумата от 2600евро за погасяване на договор 5-850 със салдо 835.85евро и оборотни средства. Вземането е обезпечено с ипотека върху имот УПИ №III-169 в кв.36 по плана на с.Студенец. По делото е приложен и нотариален акт за учредената договорна ипотека с №131 т.2 д.209/20.05.13г. на нотаруис Б.Костов.

По делото за представени справки по сметката на Микрофонд АД в Райфайзенбанк България АД и на ответницата в Банка ДСК ЕАД.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявен е конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, при който доказателствената тежест е на ищеца. Той следва да докаже, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник; че вземането му предхожда извършената между ответниците покупко-продажба; наличието на правно действие, с което първия ответник е намалил имуществото си; знанието на купувачите- втория и третия ответници, че с действието си увреждат ищеца; наличието на намерение у ответниците да увредят ищеца.

Ищецът представя предварителен договор за покупко-продажба на процесия имот, в който той фигурира като купувач. В това си качество ищецът представя разписка, подписана от продавача, че му е заплатил уговореното капаро от 5000лв. Тези две писмени доказателства установяват по безспорен начин качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник. Със сключването на предварителния договор ищеца е придобил правото да сключи окончателен договор и да придобие собствеността върху имота. Първият ответник пък от своя страна е получил капаро от 5000лв. и се е задължил да не продава имота и да не сключва предварителни договори с трети лица, каквито за правото са останалите двама ответници. Последвалата покупко-продабжа в края на месец май 2013г., обективирана в нот.акт №150 т.2 н.д.№223/30.05.13г. на нотариус Б.Костов установява, че вземането на ищеца /от м.февруари 2013г./ предхожда сделката, както и наличието на правно действие /покупко-продажба/, с което първия ответник е намалил имуществото си. Установява се и последният елемент от ФС, а именно знанието за увредата, както от страна на продавача по сделката, така и на купувачите. Отв.С. твърди, че не го интересува на кое име е прехвърлена къщата, защото той си е получил парите и е дал документите. Другите двама ответници също знаят за увреждането, но изтъкват други доводи /за новация и съгласие на ищеца/. Всички тези изявления на ответниците навеждат на извода, че както продавача, така и купувачите са били в известност, че ищеца ще бъде увреден, тъй като не е страна по договора. От формална страна са налице доказателства относно всички факти, за които ищецът носи доказателствената тежест. Наведените доводи от ответниците, касаят по същество спора по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Х.А.А. ***, ЕГН **********, сключения между С.Г.С. ***, ЕГН ********** от една страна и Г.А.С., ЕГН ********** и Н.Х.С., ЕГН ********** двамата от с.Студенец от друга страна договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №150 т.2 н.д.№223/30.05.13г. на нотариус Б.Костов, по силата на който С.Г.С. е продал на Г.А.С. УПИ с площ от 2130кв.м., съставляващ № I-81в кв.8 по плана на с.Студенец, при граници:от две страни улици и имот № II-81, ведно с построените в имота:1.самостоятелен обект-полумасивна жилищна сграда със приземен етаж, състоящ се от една стая и мазе, а на етажа-три стаи и коридор, с площ 54 кв.м.; 2.паянтова стопанска сграда със сеновал с площ от 32кв.м.; 3. паянтова стопанска сграда със сеновал с площ от 32кв.м; 4.полумасивна стопанска сграда със сеновал с площ от 80кв.м. за сумата от 7500лв..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: