№123, 09.04.2015г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и седми март две
хиляди и петнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Д.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
тр.дело № 16 по описа за 2015г.:
Обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Постъпила е искова молба от Д.Р.М.,
който моли съда да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед
№10/19.12.14г. на Директора на филиал Разград на РУ“Ангел Кънчев“. Моли съда да
го възстанови на предизаеманата от него длъжност- асистент, висше училище,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение,за времето което е останал
без работа в размер на 4000лв. за периода 01.01.15г.-01.07.15г., ведно със
законната лихва. Претендира и за разноски. През ищецът бил назначен на длъжност
„асистент“ в Катедра ХХТ. С допълнително споразумение №14/01.01.13г. бил
преназначен на длъжността „асистент, висше образование“ в Катедра Химия и
химични технологии. В началото на м.12.2014г. получил предизвестие, че
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.12
КТ-поради обективна невъзможност на ищеца да заема длъжността. Със заповед
№10/19.12.14г. трудовото правоотношение е прекратено на посоченото основание.
Ищецът твърди, че ответникът неправилно тълкува измененията в ЗРАСРБ от 2010г.
и по конкретно § 5 ал.4-5 от ПЗР на закона, където се предвижда, че трудовите
правоотношения с лицата по ал.2, които към влизането в сила на закона заемат
научно-преподавателска длъжност или научна длъжност, но не притежават научна
степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ се запазват на изчерпателно изброени
длъжности. Според него цитираните в заповедта за уволнение норми на чл.17
ЗРАСРБ и чл.44 ППЗРАСРБ са неотносими към заварените трудови правоотношения,
какъвто е неговия случай, а имат действие само за сключени договори само след приемането
му. Предвид на това за него не е налице обективна невъзможност да заема
длъжността „Асистент, висше образование“, още повече, че е назначен на
безсрочен трудов договор.
Ответникът РУ“Ангел Кънчев“ оспорва исковете. Счита,
че е налице основанието по т.12-обективна невъзможност на ищеца да изпълнява
длъжността асистент., тъй като той не притежава образователна и научна степен,
която да е придобита по реда на ЗНСНЗ/отм./ или ЗРАСРБ. Последният закон
съдържа специални правни норми за заварените трудови правоотношения. След
изтичането на 4 годишния срок по § 5 ал.5
само лицата, заемащи по реда на ал.4 т.2 академичната длъжност
„асистент“ се преназначават на академичната длъжност „асистент“.
Преназначаването се извършва чрез трансформация по силата на закона. За
асистентите без придобита образователна и научна степен „доктор“ не е
предвидена правна възможност да останат на такова място.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: С трудов договор №003/16.02.10г.
ищецът е назначен на длъжност „асистент“ към катедра ХХТ при ответника. На
20.05.11г. страните са подписали допълнително споразумение №019, по силата на
което е преназначен на длъжност „асистент, висше училище“ н същата катедра. На
01.01.13г. страните са подписали поредното допълнително споразумение с №014, с
което е предоговорен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца. На
01.12.14г. на ищеца е връчено 30 дневно предизвестие №005, с което
работодателят го е уведомил, че трудовото му правоотношение се прекратява на
основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, като се позовава на разпоредбите на чл.17 ЗРАСРБ
и чл.44 ППЗРАСРБ. Трудовият договор на ищеца е прекратен със заповед
№010/19.12.14г., считано от 01.01.-15г. Ищецът представя трудова книжка, от
която е видно, че след прекратяването на трудовия договор не е постъпвал на
нова работа.
По делото е назначена ССЕ, като според вещото
лице размерът на дължимото обезщетение по чл.225 КТ за периода
01.01.15г.-27.03.15г. е 1957.80лв. Размерът на БТВ за месеца, предхождащ
уволнението е 652.60лв.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор между страните относно
фактите, а именно, че ищецът не притежава научна степен. Спор представлява
приложението на закона и правилника към него. Ищецът твърди, че неговата
академична длъжност се запазва, съгл. § 5 ал.4 т.1 от ЗРАСРБ, а разпоредбите на
чл.17 от закона и чл.44 от правилника, касаят новите назначения. Ответникът
счита след приложението на § 5 ал.4 т.1 ищецът може да заема академичната
длъжност асистент за срок от 4 години, като трансформацията се извършва по
силата на закона и от безсрочно, трудовото правоотношение е станало срочно,
като с изтичането на срока му, ако лицето не отговаря на законовите изисквания
следва трудовото му правоотношение да бъде прекратено. Разпоредбите на чл.17 от
закона и чл.44 от правилника преуреждат заварените трудови правоотношения.
Съобразявайки разпоредбите на ЗРАСРБ
съдът намира, че законодателят е определил нови изисквания при първоначално назначаване
на лица на академична длъжност „асистент“. Това е уредено чл.17 от закона и
доуредено в чл.44 от правилника. На длъжност „асистент“ може да бъде назначено
лице, което не е докторант. Назначаването е за срок не по-дълъг от 4 години.
След изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор не може да се
сключва. Този ред обаче според съда касае новите, първоначални назначения на
академична длъжност. За заварените трудови правоотношения в ПЗР законодателят е
предвидил изключение. Текстът на § 5 ал.4 т.1 е пределно ясен. Ако едно лице до
влизането на този закон в сила заема научно-преподавателска или научна
длъжност, но не притежава научна степен, получена по отменения ЗНСНЗ запазва
академичната си длъжност „асистент“. С §5 ал.4 т.1 ЗРАСРБ законодателят е целял
запазването на заварените трудови правоотношения на лицата, които към влизането
му заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна
степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ. Ето защо съдът намира, че ищецът
може да заема академична длъжност „асистент“, независимо, че не притежава
научна степен „доктор“.
Този извод на съда обосновава и
незаконността на уволнението, тъй като не е налице твърдяното основание –чл.328
ал.1 т.12 КТ.
Основателността на главния иск влече
като последица основателността и на другите претенции на ищеца, а именно да
бъде възстановен на предишната длъжност“асистент, висше училище“ в ХХТ при
ответника и да получи обезщетение, за времето което е останал без работа, т.е.
от 01.01.15г. до 27.03.15г.. Съгласно заключението по назначената ССЕ неговият
размер възлиза на 1957.80лв.
Ищецът има право на разноски, които са
в размер на 100лв.
Ответникът следва да понесе и
направените от съда разноски за вещо лице и държавни такси върху уважените
искове.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ
заповед №010/19.12.2014г. на Директора на РУ“А.Кънчев“, Филиал-Разград, с която
на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.Р.М.
***, ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВАВА Д.Р.М. ***, ЕГН **********
на преди заеманата от него длъжност „асистент, висше училище“ в катедра ХХТ при РУ“А.Кънчев“, Филиал-Разград.
ОСЪЖДА РУ“А.Кънчев“, Филиал-Разград да
заплати на Д.Р.М. ***, ЕГН ********** сумата
от 1957.80лв./хиляда деветстотин петдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ за периода 01.01.2015г.-27.03.15г., представляваща обезщетение за
времето, което е бил без работа поради уволнението, ведно със законната лихва,
считано от 07.01.2015г. до окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1
т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения
размер.
ОСЪЖДА РУ“А.Кънчев“, Филиал-Разград да
заплати на Д.Р.М. ***, ЕГН ********** сумата
от 100лв. /сто лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА РУ“А.Кънчев“, Филиал-Разград да
заплати по сметка на РРС сумата от 100лв. разноски за вещо лице и д.т. върху уважените
искове в размер на 178.31лв.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: