Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 106, 15.04.2015г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На двадесети март                                                две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 23 по описа за 2015г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

           Депозирана е искова молба от БНП“Париба Ръсънъл Файненс“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 494.81лв. главница по договор за заем CREX-10169771/12.05.13г., сумата 33.93лв. лихва за забава за периода 20.12.13г.-23.10.14г. и такса за обработка в размер на 53.14лв. Твърди, че между него и ответницата има сключен договор за заем в размер на 759.12лв., платим на 12 месечни вноски от по 70.85лв., включващи главница и такса за обработка на кредита. Ответницата е погасила 5 месечни вноски, като е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В допълнителна молба твърди, че е изтекъл и уговореният срок на договора. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК на 06.11.14г. Образувано е ч.гр.д.№1762/14г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №2845/07.11.14г. В срока ответника е възразил, а в указания от съда срок кредиторът е предявил установителен иск. Ищецът представя писмени доказателства: договор за кредит, ОУ, застраховка, погасителен план, уведомително писмо.

            Ответницата З.З.Г. е отговорила, като счита иска за недопустим и неоснователен. Недопустимостта на иска обвързва с неизпълнение от страна на ищеца да направи кредита предсрочно изискуем, като го обяви на длъжника /ТР №4/14г. по т.д.№4/13г. ОСГТК, т.18/. Твърди, че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва основателността на иска, като твърди, че е не подписвала договор, в който се изисква заплащането на първоначална вноска и такса обработка на кредита. В тази сума според нея има включена и лихва.

             Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 12.05.2013г. страните са сключили договор за потребителски кредит CREX-10169771 за сумата от 699лв., който е послужил за закупуването на телевизор марка LG, модел  32LM 3400 от Технополис България ЕАД. В договора са уредени ГПР-22.59%, такса плащанията. Общата стойност на всички плащания е посочена в размер на 850.21лв. Този договор е подписан и от двете страни. Уговореният от страните краен срок на договора е 20.05.2014г.

           По делото е назначена СИЕ, според която ищецът е предоставил по на ищцата сумата от 699лв., която е усвоена и с нея е платен телевизор. По договора ответницата е извършила частични плащания в размер на 355.40лв.. От 20.1213г. От 20.12.13г. кредитът е станал предсрочно изискуем, като ответницата дължи главница в размер на 441.67лв., 53.14лв. такса обработка, 33.93лв. законна лихва за периода 20.12.13г.-23.10.14г. Размерът на законната лихва за периода 20.05.14г.-23.10.14г. е 19.31лв.

            Ищецът представя удостоверение от куриерска фирма, с придружаващ списък, от което е видно, че на 04.08.14г. в пощенската кутия, на адреса посочен от ответницата е пуснато писмо-последна покана по CREX-10169771

            Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за частично основателен.

            Между страните е налице валидно сключен договор за потребителски /стоков/ кредит CREX-10169771 за сумата от 699лв., с който ответницата е закупила телевизор марка LG, модел  32LM 3400 от Технополис България ЕАД, за което магазинът е издал касов бон. В договора страните изрочно са уговорили размера на месечните вноски, размера на ГПР, такса за обработка и направените застраховки на ответницата. Посочен е и крайният размер на дължимото от ответницата 850.21лв. Фактът, че договорът на кредит не е подписан на всяка страница от ответницата, не го прави невалиден. Видно от другите представени от ищеца документи ответницата освен договора за кредит е подписала два застрахователни сертификати, уведомително писмо до търговеца, което води до извода, че тя е била известена при самото сключване на договора за всички дължими суми по него.

            Спорен между страните е въпроса с изискуемостта на договора. Ищецът първоначално се позовава на предсрочна изискуемост, а в последствие на настъпилата изискуемост. Ответницата твърди, че предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като тя не е била надлежно уведомена от ищеца, че е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Съдът намира, че представените писмени доказателства не налагат извода, че ищецът действително е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Този факт обаче в случая е без особено значение, тъй като срокът на договора е изтекъл на 20.05.14г. и той е станал изискуем, преди ищецът да депозира заявление по чл.410 ГПК. В този смисъл покана за изпълнение от страна на ответницата не е необходима. Безспорно е установено, че ответницата има да дължи неизплатена главница в на 441.67лв., 53.14лв. такса обработка на кредита.  В случая дължимата лихва е от датата на изискуемостта на кредита 20.05.14г. до 23.10.14г. Размерът на лихвата е 19.31лв. Ето защо претенцията за лихви съдът намира за частично неоснователна за размера над 19.31лв. до 33.93лв.

           Предвид основателността на иска ответникът дължи на ищеца и разноските по настоящото дело в размер на 600лв.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на З.З.Г. ***, ЕГН **********, че дължи на БНП„Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София, ЕИК *******сумата от 441.67лв. /четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ главница, сумата от 19.31лв./деветнадесет лева и тридесет и една стотинки/ лихва за забава за периода от 20.05.14г. до 23.10.14г., сумата от 53.14лв./петдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ такси обработка, както и сумата от 325лв./триста двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство.

           ОТХВЪРЛЯ установителния иск за лихва за периода 20.12.13г.-20.05.14г. в размер на 14.62лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

            ОСЪЖДА З.З.Г. ДА ЗАПЛАТИ на БНП„Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София Сумата от 325лв./триста двадесет и пет лева/, разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: