Р Е Ш Е Н И Е

№ 71, 01.04.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шести март две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 168 по описа за 2015г.:

Предявен е иск по чл.108 ЗС.

Депозирана е искова молба от Е.И.М., с която моли съда да осъди ответника да и отстъпи собствеността и предаде владението на движими вещи: спален комплект.легло, 2бр. нощни шкафчета, гардероб, скрин, матрак за легло, мека мебел състояща се от холов ъгъл, фотьойл и табуретка, холна маса, закупени й от нейната майка, като сватбен чеиз по повод брака и с ответника. За вещите нейната майка е платила общо 2216.98лв. Спалният комплект е купен на кредит /договор за стоков кредит CREX-10287744, а холовият ъгъл с масата от магазин Темакс Разград. Средствата са от продажбата на мляко. Вещите са у ответника, който отказва да й ги върне. В с.з. оттегля иска си за движимите вещи-спален комплект Мастър и матрак Каспия нормал.

Ответникът И.С.И. оспорва иска. Твърди, че холният ъгъл е закупен и донесен до село от него с помощта на св.Ис., като майката на ищцата няма никакво участие. Не нейната рода, а неговата майка е присъствала при покупката, с отложена доставка. Ответникът твърди, че от години работи в Белгия и има добри доходи, като ищцата не е дала нито стотинка- нито за сватбата, нито за обзавеждане.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Безспорно установено е по делото, че на 06.08.13г. от магазин Темакс гр.Разград е закупен ъглова секция „Грация“, състояща се от холов ъгъл, фотьойл и табуретка от кафява кожа и стъклена маса „Нина III“, за която са заплатени общо 1196.98лв. Не се спори от страните по делото, че са имали уговорка стоката да се вземе от магазина след около две седмици.

Всички други факти по делото са спорни. Ищцата и водените от нея свидетелки-майка и леля твърдят, че в магазина са били ищцата, нейния брат, двете свидетелки и ответника. Страните си харесали меката мебел и масата, а св.М. ги платила на касата, тъй като това бил нейният чеиз. От страна на ответника не присъствал никой. Стоката била закарана на 23.08.13г., ден преди сватбата от служители на магазина, безплатно. В този ден ответникът бил в гр.Русе да си купува костюм, а ищцата която отишла да чисти след ремонта приела стоката. Според свидетелките ответника разполага с касовата бележка, тъй като не е била взета при транспортирането и ищцата я е оставила на масата, а свекърва й я прибрала.

Втората група свидетели установяват различна фактическа обстановка. Майката на ответника твърди, че е присъствала при покупката на меката мебел и масата. Според нея при покупката били ищцата, майка й, братовчедката на ответника, тя и синът й. Освен майката на ищцата не е имало други от тяхна страна. Твърди, че синът й е закупил меката мебел със свои пари, спестени от работата му в Белгия. Синът й се уговорил със служителите от магазина да вземат стоката след около две седмици, като приключи ремонта на къщата. В магазина видели св.Ш. Ис., с който се разбрали ако не намерят транспорт да го наемат. Стоката е докарана на 21.08.13г. от И. и Ш., за което последният е получил 30лв. Според свидетелката ищцата не е идвала преди сватбата да чисти, нито е била при получаването на стоката. Св.Ш. Ис., шофьор на товарен автомобил, твърди че в началото на м.август видял ответника да плаща на касата в магазин Темакс. Бил през един клиент след него. Ответникът купил кафява кожена холова гарнитура и стъклена маса. Разбрали се ако има нужда след около две седмици свидетелят да му я достави на село. Според свидетеля ответникът му звъннал по обяд от магазина, за да вземат стоката. Било делничен ден, като свидетелят не може да каже точната дата, дали 21 или 23 август. Стоката натоварили на бял бус и я закарали на село. За курса си свидетелят получил 30лв. от майката на ответника. Според свидетеля магазин Темакс има два буса, с който доставя закупените стоки безплатно само в чертите на града. За извънградските курсове се заплаща.

Ответникът представя избелял и нечетлив касов бон, на гърба на който е записано „за получаване около 15.08.13г.“ Досежно този факт страните не спорят.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: В тежест на ищцата е да докаже с всички допустими доказателствени средства своята активна материалноправна легитимация, а именно, че е собственик на претендираните вещи, които ответникът държи без основание. За придобиването на процесните движими вещи законът не изисква специална форма, която да е такава за действителност, поради което са допустими както гласни, така и писмени доказателства. Установено е, че за реализираната сделка търговецът не е издал фактура, а само касов бон. Съдът не кредитира твърдението на св.С. М., майка на ищцата, че от магазина не издавали фактури. При поискване всеки търговец е длъжен да издаде и издава счетоводен документ, вкл. и фактура за продадената стока, независимо дали купувачът е физическо или юридическо лице. Този извод се подкрепя от представена от самата ищцата фактура №453/95.08.13г. за закупени аналогични движими вещи- спален комплект и матрак в друг магазин, но с договор за стоков кредит и в този смисъл опровергава показанията й. Единствения наличен платежен документ- нечетлив фискален бон, който страните не оспорват, се държи от ответника. Този факт, съпоставен с показанията на св.Ш. Ис., единствения незаинтересован от изхода на спора свидетел, че е видял лично ответникът да заплаща на касата холовата мебел и масичката, налагат извода, че ответникът е заплатил със собствени средства процесните вещи, поради което той, а не ищцата е техен собственик. Показанията на другите свидетели съдът намира до голяма степен за пристрастни, целящи да аргументират тезата на страната, която ги събира.

Тъй като ищцата не успя да се легитимира като собственик, то искът следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на иска води като последица присъждането на направените от ответника разноски в размер на 550лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.И.М. *** против И. *** иск по чл.108 ЗС за предаването на собствеността и владението на мака мебел-холов ъгъл „Грация“ с фотьойл и табуретка и стъклена холна маса „НИНА III“ на обща стойност 1196.98лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.И.М. да заплати на И.С.И. сумата от 550лв./петстотин и петдесет лева/ разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: