Р Е Ш Е Н И Е

№ 54 01.04.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 757 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.С.Н. против наказателно постановление № 14-1075-000985/20.11.2014 г. на началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосоъобразно оспорвайки осъществяването на санкционираните нарушение по същество.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2014 г. по път ІІІ - 205, движейки се в посока от с. Самуил, в посока кръстовище с път І – 2, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил “Фолксваген пасат” с рег. № ****. На километър 1+100 от пътя, Н. навлязъл в участък, който бил посипан с пясък. Обработването на настилката по този начин, било извършено от органите отговарящи за поддръжката на пътя, тъй като малко преди това там бил разсипан слънчоглед превозван от товарен автомобил и хлъзгавото покритие, причинило настъпване на ПТП. Навлизайки в ляв завой от така опесъчената част, жалбоподателят загубил контрол над управляваното от него МПС и то излязло извън пътя, където се преобърнало по таван. На место пристигнали служители на РУП Разград, един от които бил актосъставителят – св. А.. Като установил причината за инцидента и това, че по автомобила на жалбоподателя имало деформации, а самият водач имал телесни увреждания, той съставил АУАН с бл. № 642681, в който описал посочените по – горе обстоятелства. Посочил, че Н. е управлявал МПС – то с несъобразена скорост в участъка, поради което е изгубил контрол над управлението му и вследствие на това е настъпило ПТП с материални щети, а водача е леко ранен. За виновно нарушени посочил разпоредбите на чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, с отбелязване, че има възражения. Въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП № 14-1075-000985/20.11.2014 г., в което описанието на нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН, същите са квалифицирани, като такива по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДвП и и чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП, чл. 179 ал.2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя е ангажирана съответно с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 20 лв., в размер на 100 лв. и в размер на 20 лв.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентични с изложените в наказателното посатновление обстоятелства. Въз основа на тези свидетелски показания, както и въз основа на показанията на допуснатия по искане на защита свидетел Н., се установява още, че опесъчения участък от пътя не е бил обозначен по никакъв начин като опасен, че жалбоподателят е пътувал сам в автомобила и че под пясъка на пътното платно е имало размазан на асфалта слънчоглед. Свидетелят Н. сочи още, че настилката на мястото на инцидента е била много хлъзгава.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Първото от санкцинираните нарушения е квалифицирано от административнонаказващият орган, като такова по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Безспорно жалбоподателят е изгубил контрола върху управляваното от него превозно средство, но макар и формално осъществяващо признаците на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, съдът не счита, че това би могло да му се вмени в отговорност. В тази насока следва да бъде съобразено, че на пътното платно е имало пясъчно покритие. Такова обаче, съдът намира, че не е следвало да има, независимо от обстоятелството, че то е било нарочно поставено там от органите, на които е възложено управлението на пътя. Действия на последните по опесъчаване на участъка от пътя, не съответстват на разписаните им нормативни задължения. Доколкото тези действия представляват такива по текущо поддържане на пътя, то те са регламентирани в приложение 2 към чл. 10 ал.4 от.1.1.2 в Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, според които асфалтовото покритие следва да бъде почистено от прах, кал, свободни каменни материали, клони, остатъчни материали от зимното поддържане и др. Следователно недупостимо е било «почистването» на настилката от слънчогледа да бъде извършено чрез посипването й с пясък. Не са изпълнени и изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците / чл.1 ал.2 и чл.2/, която се прилага за сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя и според които до отстраняване на препятствието, се поставя специална временна сингнализация. Ето защо на практика именно от действията на тези органи е настъпила такава опасност за движението по пътя, която не е могла да бъде предвидена от жалбоподателя, поради което и неговата административнонаказателна отговорност не би могла да бъде ангажирана за посоченото нарушение.

По отношение на второто от санкционираните деяния. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП: «Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.». Следователно за да е налице съставомерно нарушение на ЗДвП, подлежащо на санкциониране по посочения текст от закона, в резултат на поведението на водача следва да е настъпило пътнотранспортно произшествие. Легалната дефиниция на посоченото понятие е дадена в пар.6 т.30 от ДР на ЗДвП и според нея, това е «събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.». В случая са настъпили единствено повреди по управлявания от жалбоподателя автомобил и наранявания по него, които формално съответстват на признаците на пътнотранспортно произшествие. Той обаче не може да бъде държан отговорен за причинените на самия него от собственото му поведение вредни последици. Щети от трети лица не са претърпени, което изключва квалифицирането на поведението на жалбоподателя, като административно нарушение. Освен това, поведението на жалбоподателя би било съставомерно по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, ако избраната от него скорост не е била съобразена с атмосферните, условия, релеф, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства и в следствие на това, той не е бил в състояние да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Както бе посочено и по – горе, разпиления на асфалта слънчоглед и поставеното нарочно върху него пясъчно покритие, при липсата на обозначаване на участъка от пътя, не представлява «предвидимо препятствие».

По отношение третото нарушение – това по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП санкционирано по реда на чл. 185 от ЗДвП. В тази му част постановлението е незаконосъобразно от формална страна, като несъответно на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Съгласно посочения за нарушен текст от ЗДвПа: «Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.». От съдържанието на атакуваното НП не е видно каква опасност или пречка за движението е създал жалбоподателя, дали е поставил в опасност живота или здравето на някого, или е причинил имуществени вреди. Причинените на собствения му автомобил повреди не могат да бъдат квалифицирани едновременно, като признак на нарушението по чл. 20 ал.2 санкционирано по чл. 179 ал.2 от ЗДвП и по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. По идентичен начин стои и въпросът с причинените на жалбоподателя наранявания. С излизането от пътното платно пък на управлявания от него автомобил също не би могло да се пиреме, че са създадени опасности или пречки за движението по пътя. Въобще никакви принаци от обективна страна съответстващи на правната квалификация на посоченото нарушение в съдържанието на атакуваното НП не са посочени, като по този начин е нарушено и изискването на чл. 57 от ЗАНН за пълно, точно и ясно фактическо описание на нарушението, което е довело до ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение.

Ето защо и по изложените съображения, като незоконосъобразно от формална страна по отношение на третото от санкционираните нарушения и поради недоказана в производството съставомерност на останалите две нарушения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1075-000985/20.11.2014 г. на началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което на Н.С.Н. за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: