Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53 31.03.2015 година град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ................. състав
на
четвърти февруари 2015 година
В
публичното заседание в следния състав:
секретар
Д.Д.
прокурор
.......................
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 770 по описа за 2014 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Шушнев” ЕООД против
наказателно постановление № 11-4187/25.05.2011 г. на заместник директора на ТД
на НАП Варна, с което за нарушение на чл.25 ал.1 вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба №
Н – 18/2006 г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
изцяло.
Административнонаказващият орган заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.03.2011 г. от контролните органи по ЗДДС
била извършена проверка на търговски обект – склад № 7 за пакетирани сладки
изделия и др., находящ се в гр. Разград, ул. “****” №**, стопанисван от
жалбоподателя. Проверяващите приели, че на 17.03.2011 г., е извършено плащане в
брой по стокова разписка с № 0000049559/17.03.2011 г. на стойност 115,52 лв.,
за която сума не е издаден фискален касов бон от действащия в обекта ЕКАФП от
служител на дружеството – С. Й.. Контролните органи достигнали до посочения
извод, въз основа на стоковата разписка, обясненията на Й./които обективирала и
писмено/, че е получила сумата на 17.03.2011 г. и не е издала за нея ФКБ и въз
основа на съдържанието на контролната лента от ЕКАФП от 17.03.2011 г. Посоченото,
актосъставителят – св. И., счел че представлява осъществено от жалбоподателя
нарушение на чл. 25 ал.1 вр. с чл. 3 ал.1 от от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ във
вр. с чл. 118 от ЗДДС, за което съставил и АУАН с бл. № 0036550/11.04.2011 г.,
който бил предявен и подписан от управителя на дружеството жалбоподател, без
отбелязване на възражения. В законоустановения срок за това, били депозирани
такива, в които жалбоподателя сочи, че отговорността за неизпълнение на
посочените за нарушени в акта разпоредби следва да се носи от служителя на
дружеството – С. Й., която била запозната със
задължението си да издава фискална касова бележка за всяка извършена
продажба в обекта. Към възражението жалбоподателят представил доказателства
удостоверяващи, че Й. заема длъжност “продавач хранителни продукти” в
дружеството и че й е вменено в задължение да издава фискални касови бележки за
всяка извършена от нея продажба в проверявания обект. Като преценил, че
депозираните възражение са неотносими към съставомерността на нарушението, на
25.05.2011 г., въз основа на съставения от св. И. акт,
административнонаказващият орган издадал атакуваното НП, в което описанието на
осъщественото нарушение е идентично с описанието дадено в акта, посочено е че
по този начин са нарушени чл.25 ал.1 вр.
с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ и чл.118 от ЗДДС и отговорността
на дружеството е ангажирана с налагане на административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл. 185 ал.1 от
ЗДДС.
В хода на производството, като свидетел
е разпитан актосъставителят, който установява с показанията си идентични с
отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства.
От приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – дневен финансов
отчет от монтирания в проверявания от контролните органи ЕКАФП, се установява
че на 17.03.2011 г. са регистрирани две продажби – на стойност 47,90 лв. и на
стойност 859,90 лв. Сума съответстваща на отбелязаната в представената стокова
разписка № 0000049559/17.03.2011 г. от 115,52 лв. в контролната лента на
устройството не е отбелязана. Действително, самата стоково разписка не
представлява писмен документ удостоверяващ плащането, доколкото същата не
съдържа подписи. Същевременно изписания в нея ръкописен текст, за автор на
който е сочена служителката на дружеството жалбоподател – С. Й. и който е
подписан, подкрепя показанията на разпитания в хода на производството
актосъставител, според които обясненията на последната са били в този смисъл –
че сумата от 115, 52 лв. е била заплатена в брой на 17.03.2011 г. и за нея тя
не е издала ФКБ. Ето защо, съдът намира
за безспорно установено, че на посочената по – горе дата, от дружеството е била
извършена продажба на стойност от 115,52 лв., която сума е била платена и за
която не е бил издадена касова бележка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок
от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
По отношение направените от
жалбоподателя възражения.
Съдът намира за несъстоятелни
изтъкнатите от защитата аргументи за изтекла погасителна давност. Разпоредбата
на чл. 82 ал.3 от ЗАНН касае давността за изпълнение на наложеното
административно наказание. Тази давност започва да тече от момента на влизане в
сила на НП, с което се определя основание и размера на следващата се санкция за
осъщественото административно нарушение.
В случая атакуваното НП не е влязло в сила, поради което и настоящата жалбата е
допустима и поради което давността за изпълнение на наказанието не е започнала
да тече. Не е изтекъл и давностния срок погасяващ наказателното преследване,
който в настоящия случай е четири години и половина и започва да тече от датата
на осъществяване на нарушението, съгласно разпоредбите на чл. 81 ал.3 вр. с чл.
80 ал.1 т.5 от НК, към които препраща чл. 11 от ЗАНН.
Като издадено
от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона
атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
административното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на посочения за
нарушен чл. 118 ал.1 от ЗДДС /в редакцията на
ДВ, бр. 19 от 2011 г./ :»Всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а
получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до
напускане на обекта». Според изискването на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. / в редакцията на ДВ, бр. 49 от 2010 г./ пък, независимо от документирането
с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 /в която категория попада жалбоподателя/ - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Алинея трета на
посочения текст от Наредбата сочи и момента на издаване на фискалната касова
бележка по алинея 1 и това е момента на плащането. При това положение и след
като на 17.03.2011 г. в обекта стопанисван от дружеството е била извършена
продажба на стойност 115,52 лв., която сума е била платена в брой и за която не
е издадена касова бележка от лице, за което не е спорно че е било служител на
търговеца и е имало задължение да издаде такава, то поведението на
жалбоподателя се явява съставомерно по посочените за нарушени от
административнонаказващият орган разпоредби на чл. 25
ал.1 вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ вр с чл.118 от ЗДДС.
Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството на основание чл.185 от ЗДДС / в редакцията на ДВ бр. 95/2009 г./,
който предвижда вида и размера на
следващото се административно наказание за юридическите лица и едноличните
търговци, които не издадат фискална касова бележа/фискален бон/ , а именно - имуществена
санкция от 500 лв. до 2 000 лв. Разпоредбите на закона и към посочения
момент и понастоящем предвиждат успоредно с безвиновната /обективна/
отговорност на юридическите лица и ЕТ да бъде ангажирана отговорността и на
физическите лица, които фактически са били длъжни да издадат ФКБ, но не са я
издали. Отговорността на последните обаче не изключва отговорността на
субектите на нарушението па ал.1 от чл.118 от ЗДДС, какъвто се явява
жалбоподателя в настоящото производство. Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира че липсват основания за отмяна на атакуваното НП. Що се отнася до
размера на наложеното административно наказание обаче, при липсата на представени
от административнонаказващият орган доказателства, които да бъдат преценявани
като отегчаващи отговорността по смисъла на чл.27 от ЗАНН, съдът намира че така
определеното над минимума предвиден в закона, следва да бъде намалено на
минималня размер от 500 лв.
Воден от изложеното до тук
на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11-4187/25.05.2011
г. на заместник директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.25
ал.1 вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, на
осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС на “Шушнев”
ЕООД е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание “имуществена санкция” от 1000 лв. на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: